Решение № 703 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500092 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.149 от Закона за енергетиката.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК - 115016602, против Решение № 3825/18.09.2023г., постановено по гр.д.№ 4915/2023г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове по отношение на Х.

И. С., ЕГН - **********, гр. П., пл. „** Ч**, че дължи плащане на следните суми, за които е издадена на осн. чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 693/02.02.2023г. по ч. гр. д. № 1200/2023г. по описа на РС – Пловдив, 320,63 лв. - главница, стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 год. – 30.04.2022год., обезщетение за забава в размер на 31,21 лв. за периода от 02.12.2021г. – 26.01.2023г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови 1 друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна Х. И. С., ЕГН - **********, гр. П., пл. „*** **, ап.*, не депозира писмен отговор и не взима становище във въззивна инстанция.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Х. И. С. е заведена искова молба по 422 от ГПК, с която се посочва, че в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал.1 и чл.129 и сл. от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43 ал.2 от ЗЕ да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на гр. Пловдив.

По силата на договор при Общи условия доставило на Х. И. С., ЕГН********** до негов обект в П., жилище в гр. П., пл. „** топлинна енергия за периода от 01.10.2021 год. – 30.04.2022год. на стойност от 320,63 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Енергията била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Предвид неплащането, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в която освен главницата, се разпоредило за плащане и обезщетение за забава в размер на 31,21 лв. за периода от 02.12.2021г. – 26.01.2023г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК, при което се иска от съда да установи вземането със сила на пресъдено нещо и да се присъдят направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени Препис-извлечение от сметката на ответника за процесния период за задълженията за консумирана топлинна енергия, след изготвянето на изравнителна сметка за съответната година, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.

Ответникът Х. И. С. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с 2 който оспорва исковете като неоснователни, отрича да е потребител на доставяната от ищеца топлоенергия, включително, защото не бил собственик на топлоснабдения имот; оспорва годността на представените от ищеца доказателства. Не ставало ясно как се формират отделните компоненти на претенцията и защо възлиза на търсения размер.

В хода на производството са допуснати СТЕ, изготвена от в.л. инж.В.

Ш., и ССЕ, изготвена от в.л. С. К..

Районният съд, за да отхвърли исковете, излага основни съображения, че според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно име партида. Партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника, но по делото липсвали каквито и да било доказателства същият да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Затова останало недоказано дали ответника е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на Закона за енергетиката, и оттам – недоказано остана съществуването на договор между страните. Само заради това, исковете подлежали на отхвърляне, след като С. не е страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище С подадената въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се възразява срещу направените правни изводи с решението, тъй като по делото не е било спорно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. На следващо място, поддържа, че от приетото по делото удостоверение от НАП /на л.35/, се установява притежаваното от ответника имущество, в това число и имот, находящ се в гр. П., пл. К***.

Удостоверението на НАП е официален документ, свидетелстващ за удостоверените в него обстоятелства. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ответникът има и качеството на клиент на топлинна енергия.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни 3 норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон.

Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите, 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно име партида. Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на 4 топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия.

Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот се доказва от представеното по делото Удостоверение с изх.№ ***/19.01.***/, изд. от ТД – Пловдив, НАП. От същия документ е видно, че Х. И. С. притежава недвижим имот, находящ се на административен адрес -гр. П., пл. „К***. Документът е приет по делото в открито съдебно заседание на 12.09.2023г. и не е оспорен като съдържание от насрещната страна, нито е приложено писмено доказателство, евентуално, че същият този недвижим имот, преди процесния период, е бил отчужден от собственика на друго лице.

Това налага извода, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.

С приетото и неоспорено заключение на в.л. инж. В. Ш. са направени констатациите, че през процесния период 01.10.2021 - 30.04.2022г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., пл. "***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 165,022423 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 18,342223MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период 01.10.2021 - 30.04.2022г. в ап. 37 няма монтирани отоплителни тела тип радиатор. Отопляемият обем на имота е 164 м 3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и компонента ТЕ за отопление не е начислявана. В имота има монтиран 1 бр. водомер за топла вода. Начисляванията на потребеното количество ТЕ за БГВ от същия са ставали както на база реален визуален отчет на устройството, така и на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет. Устройството е отчитано за месеците 10, 11, 12, 2021 г. и от м.01 до м.03, 2022г.

През останалите месеци от процесния период не е осигуряван достъп за отчет на водомерното устройство за топла вода.

За имота на ответника са били приложени условията и последиците на т. 6.7 във вр. с т. 6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването - за потребено количество топла вода на 1 5 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на водомер за топла вода.

Към заключението е приложена Таблица за разпределената топлинна енергия на абоната за процесния период.

В същото съд. заседание е била приета ССЕ на в.л.С. К., която е изчислила размера на задължението за доставена топлинна енергия на ответника за процесния период, съответно сумата 320,63 лв. - главница за периода от 01.10.2021 год. – 30.04.2022год., съответно сумата за обезщетение за забава 31,21 лв. за периода от 02.12.2021г. – 26.01.2023г. Прилага към заключението за онагледяване - Таблица за начисления за процесния период – фактури, кредитни и дебитни известия.

Заключенията на СТЕ на в.л. инж.В. Ш. и на ССЕ на в.л.С. К. са приети в съд. заседание на 12.09.2023г. и не са оспорени от страните по делото.

Ето защо, налага се правен извод, че ответникът дължи описаните суми на дружеството, като не се ангажирани доказателства да са заплатени.

Исковете се явяват доказани по основание и размер.

Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това ще се постанови друго, с което ще се уважат предявените искове.

Разноски.

Съобразно правния резултат по делото Х. И. С. ще бъде осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД общо 675 лв. за направени разноски за всички съдебни инстанции, в които се включват сумата 75 лв. – разноски по ч.гр.д.№ 1220/23г., 525 лв. – разноски по гр.д.№ 4915/23г. и сумата 75 лв. – разноски по възз.гр.д.№ 92/24г., като е приложен и Списък по чл.80 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.

РЕШИ:

Отменя Решение № 3825/18.09.2023г., постановено по гр.д.№ 4915/2023г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което са отхвърлени предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК - 115016602, искове 6 по отношение на Х. И. С., ЕГН - **********, гр. П., пл. „К***, че дължи плащане на следните суми, за които е издадена на осн. чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 693/02.02.2023г. по ч. гр. д. № 1200/2023г. по описа на РС – Пловдив, 320,63 лв. - главница, стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 год. – 30.04.2022год., обезщетение за забава в размер на 31,21 лв. за периода от 02.12.2021г. – 26.01.2023г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; като вместо това постановяваПризнава за установено по отношение „ЕВН България