Определение № 554 от 24.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Варна, 24.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000733 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното пo делото решение № 111/06.04.2023г., в касационна жалба (вх. № 3066/24.04.2023г.) от ХРАБРОВО УИНД 1 ЕООД – гр. София, чрез адв. Л. (пълномощно на л. 268 от т.д. № 426/2020г. на ВОС) са обективирани оплаквания, част от които следва да се квалифицират като отправено искане от ХРАБРОВО УИНД 1 ЕООД – гр. София за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските касателно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в полза на насрещната страна. В останалата част оплакванията имат характера на частна жалба против определението на АС – Варна по чл. 248, ал.3 ГПК.

Съдът е извършил размяна на книжата по жалбата, както и на инкорпорираното в същата искане по чл. 248 ГПК – разпореждане № 690/28.04.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 248 ГПК с изрична молба от ХРАБРОВО УИНД 1 ЕООД – гр. София, чрез адв. Л. (вх. № 3530/11.05.2023г. по вх. рег. на ВАпС) се претендира и изменение на постановеното решение в частта досежно допълнително присъдените разноски за първоинстанционното разглеждане на спора в частта относно:

Присъдените разноски в обезпечителното производство по частни жалби 1 срещу определенията по чл. 390 ГПК с мотива, че по отношение на същите приложение следва да намери разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1/2004 год., отделно - отговорите на насрещната страна са еднотипни и въпросите не се отличават с фактическа и правна сложност; размерът на разноските не е обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36, ал.2 ЗА.

Присъдените разноски по допускане на обезпечителни мерки и по разноските по тяхното налагане в изпълнителното производство, като се поддържа се, че разноските в изпълнителното производство следва да се съберат чрез съдебен изпълнител и не съставляват разноски в обезпечителното производство;

По допълнителната молба е осъществена размяна на книжа. Депозиран е писмен отговор от „Енерго-про Продажби“ АД, в който се поддържат доводи за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство:

Съдът е приел, че с оглед изхода от спора на ищеца се следват разноски във въззивното производство в размер на 24 285 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК /позиции I и III/. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 8 304 лева с ДДС съгласно договор за правна помощ от 27.09.2022 год. и 10 104 лева с ДДС съгласно договор за правна помощ от 10.10.2022 год. е неоснователно.

Възнаграждението не надхвърля минималните размери по наредбата според обжалваемите интереси, отделно – предмет на делото са множество възражения, свързани както с допустимостта, така и с основателността на предявената претенция.

В допълнение доводът, че разглеждането на спора във въззивната инстанция има повторен характер, е неоснователен. В производството по ВТД № 360/2021 год. по описа на ВАС е постановено решение, с което актът на първата инстанция по първоначално образуваното т.д.№ 426/2020 год. на ВОС е обезсилен и е постановено връщане на делото за повторно разглеждане в хипотезата на чл. 270, ал.3 ГПК –разглеждане на иск, различен от 2 предявения. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението, постановено при новото разглеждане на делото с множество въззивни възражения по допустимостта и правилността, вкл. и постановяване на съдебния акт от незаконен състав. Наличието на предходна висящност на спора пред АС – Варна срещу предходен съдебен акт е изцяло ирелевантна за фактическата и правна сложност на настоящото въззивно производство.

По искането за изменение на постановеното решение в останалата част касателно разноските в обезпечителното производство:

С постановеното решение съдът се е произнесъл по частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу Определение № 1575/24.10.2022 год., с което съдът е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е намалил присъдените разноски в полза на страната до размер на 47 286, 63 лева. По повдигнатите спорни въпроси, съдът е приел, че изборът на ищеца да образува повече от едно обезпечително производство по чл.390 ГПК, като по всяко договаря отделен хонорар за проц.представител, не следва да влече отговорност за насрещната страна, която надхвърля обезпечителния интерес. Страната е предприела две частични обезпечения, но на една бъдеща претенция до размер на 413 363, 72 лева, респ. е договорила два адвокатски хонорара според минимума по чл. 7, ал.7 вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 год. / в редакция към датата на договоряне ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г./. При това положение базата, по която следва да се изчисли дължимото минимално възнаграждение е половината от общата стойност на претендираните за обезпечение суми, а не половината от стойността на обезпечените претенции по всяко производство. Кредиторът е в правото си да избере стратегия за упражняване на процесуалните си права и притежава пълна свобода на договаряне на адвокатските възнаграждения. При преценка на отговорността за разноски обаче съдът дължи преценка за тяхната обоснованост, прекомерност и справедливост.

В предявената частна жалба са оспорени и изводите на съда за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с частни жалби в обезпечителните производства. Според определение № 318/13.08.2020 г. по ч. т. д. № 1249/2020 г. на II т. о. на ВКС, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл. 11, което означава, че при определяне на възнаграждението съдът изхожда 3 от предмета на делото и от интереса на страната. Акцентирано е върху обстоятелството, че разпоредбата н а чл. 7, ал. 1, т. 7 от наредбата обвързва минималния размер на възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото, като в производствата по частни жалби предметът на делото се предопределя от характера и същността на обжалваното определение/разпореждане. Посочено е, че в случаите, когато обжалваното определение/разпореждане не засяга съществото на правния спор, а разрешава процесуални въпроси, материалният интерес на обжалващата страна няма самостоятелно значение за преценката относно минималния размер, до който може да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК. Направен е извод, че когато спорът по частната жалба е изцяло процесуален, няма основание минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за изготвяне на отговор на частната жалба, да се изчислява на база на материалния интерес на обжалващата страна, без да се държи сметка за предмета на въззивното производство. Съставът на АС е споделил посочената практика на ВКС, според която при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в производство по частна жалба материалният интерес може да бъде взет предвид само ако предмет на самата частна жалба е материалноправен, а не процесуалноправен въпрос. Разпоредбата на чл. 7, ал.

1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС се прилага само за производства по частни жалби със самостоятелен характер, които са с определен материален интерес и по които съдът се произнася по същество по спор относно материално право. Производството по допускане на обезпечение е самостоятелно производство с определен материален интерес – арг. чл. 7, ал.7 от Наредба № 14 1/2004 год. На посоченото основание минималното възнаграждение по частни жалби в обезпечителното производство следва да се определи по чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата, която е специална по отношение на чл. 11 и възлиза на 1/3 от минималния размер за една инстанция. В настоящия случай минималният размер на възнаграждението за частната жалба по ч.т.д.№ 193/2020 год. по описа на АС – Варна следва да се определи при размер на обезпечавана претенция в размер на 200 000 лева. При ползването на аналогичен способ на изчисление, идентични изводи са направени и по отношение на останалите претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в частни производства по обжалване - поз. 4 от 4 разноски за ч.т.д. № 193/20 год. по описа на АС – Варна; поз. 5 и поз.11 от разноски за допускане на обезпечение за бъдещ иск /така списък по чл. 80 ГПК/. Коментираните разноски следва са съобразени в пълния им размер от 8 988 лева с ДДС.

В изложения по-горе смисъл съдът е изменил обжалваното определение.

Настоящият спор, инвокиран от „Храброво уинд 1“ ЕООД на практика цели преразглеждане на въпросите, по които съдът се е произнесъл в нарочно проведено производство по чл. 248, ал.3 ГПК по частна жалба на насрещната страна. В закона обаче не е предвидена възможност за изменение на постановеното определение по чл. 248, ал.3 ГПК. Защитата срещу него следва да се осъществи с нарочна частна жалба по реда, по който се обжалва самото решение.

Посочените въпроси с преюдициален характер са разрешени по реда на чл. 248, ал.3 ГПК и имат обвърващ характер по отношение общата величина на разноските – не само за тези, които ВОС е присъдил в полза на ищеца, но и за тези, които АС – Варна е присъдил допълнително за пръв път с оглед изхода по съществото на спора. По изложените причини липсват основания за изменение на постановеното решение в частта, в която ВАпС е присъдил допълнителни разноски на ищеца за първоинстанционното производство.

По искането за изменение на решението в частта относно допълнително присъдените разноски, свързани с налагането на обезпечителни мерки:

Съдът поддържа извода си, че ВОС е приел, че общата величина на сторените разноски от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД включва и тези, сторени в изпълнителното производство по налагане на допуснати ОМ. В съответствие с това ВОС е присъдил на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД част от тези разноски, съразмерни на уважената част.

„Храброво уинд 1“ ЕООД не е предявил искане за изменение на решението в коментираната част. Повдигането на въпроса дали коментираните разноски се следват на „Храброво уинд 1“ ЕООД следва да се считат за преклудирани. При окончателното разпределение на отговорността по чл. 78 ГПК АС – Варна е обвързан от извода за общата величина на сторените разноски в първа инстанция /извън тези, за които се е произнесъл в нарочно производство по чл.248, ал.3 ГПК/.

5

С оглед на изложенето, исканията на „Храброво уинд 1“ ЕООД за изменение на постановеното решение следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Храброво уинд 1“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6