Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 23.04.2026, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 755/2025
Вид
Решение № 81
Подписан
23.04.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Радина Василева Хаджикирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Първомай, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100755 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от И. И. Д. и Д. Т. Д. срещу Д. Г. К., Е. Й.

Х. и К. Й. К. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици на основание придобивна давност на общо 3/18 ид. ч. (или 2/18 ид. ч. за И. И. Д. и 1/18 ид. ч. за

Д. Т. Д.) от следния недвижим имот: УПИ

********************* от кв. ** по плана на с. Татарево, общ. Първомай, одобрен със Заповед № 329/1980 г., застроен и незастроен с площ от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и улична регулация, с административен адрес: *********************, при граници и съседи: УПИ ********, УПИ *****, УПИ ********, УПИ **********, улица и УПИ *********, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от ** кв. м., паянтова сграда със застроена площ от ** кв. м. и клозет със застроена площ от * кв. м.

Ищците И. И. Д. и Д. Т. Д. твърдят, че притежават в съсобственост УПИ ********************* от кв. ** по плана на с. Татарево, общ. Първомай, одобрен със Заповед № 329/1980 г., с площ от *** кв. м., ведно с построените в него сгради.

Поземления имот и постройките в него притежавали по наследство от П. Т. Д., починал на 09.12.2006 г., като ищцата била негова съпруга, а ищецът – негов брат, поради което квотите в съсобствеността им се разпределяли по следния начин: 2/3 ид. ч. за ищцата и 1/3 ид. ч. за ищеца. Наследодателят им придобил имота, ведно с постройките в него, от тъста си П. С. П. съгласно нотариално завещание от 01.03.1984 1 г., което породило действие на 29.01.1997 г., когато починал П. С. П.. От този момент П. Т. Д. започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот, ръководейки се от нотариалното завещание. Посочено е още, че завещателят придобил поземления имот в резултат на покупко-продажба от 20.02.1984 г., когато е бил в граждански брак с Т. Я.

П., която починала на 05.12.1992 г. Тя оставила за наследници съпруга си П. С. П., брат си Д. Я. К. и сестра си М. Я. П.. Към датата на смъртта на Т. Я. П. тримата й наследници притежавали следните квоти в съсобствеността на процесния имот: 5/6 ид. ч. за П. С. П. и по 1/12 ид. ч. за Д. Я. К. и за М. Я. П.. Понастоящем последните двама също били починали и техни наследници били ответниците Д. Г. К. – съпруга на Д. Я.

К., и Е. Й. Х. и К. Й. К. – деца на М. Я. П.. Ищците твърдят, че тримата ответници никога не били живели в процесния имот и сградите в него, не ги владели по какъвто и да е начин, нито плащали данъци за тях. Тъй като ищците упражнявали фактическа власт върху имота, ведно с постройките в него, от смъртта на наследодателя си П. Д. – 09.12.2006 г., считат, че са придобили наследствените ид. ч. на ответниците на основание давностно владение, изтекло в полза на наследодателя им, и присъединено към него лично давностно владение. По тези съображения молят да бъде уважена исковата им претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Д. Г. К., Е. Й. Х. и К. Й. К., с които изразяват становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******, по нот. дело № ****** г. С. П. И. е продал на П. С. П. следния недвижим имот: дворно място от *** кв. м. заедно с построените в него: къща, кухня и стопанска сграда, находящо се в с. Татарево, общ. Първомай, съставляващо парцел № ***********по плана на с.

Татарево, общ. Първомай. Доколкото към момента на извършване на придобивната сделка П. С. П. е бил в брак с Т. Я. П., имотът е станал съпружеска имуществена общност на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.).

С Акт за нотариално завещание от 01.03.1984 г. П. С. П. е завещал на зет си П.

Т. Д. гореописания недвижим имот.

Видно от Удостоверение за наследници № 61 от 27.01.2025 г. съпругата на завещателя Т. Я. П. е починала на 05.12.1992 г., като е била наследена на основание чл.

8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 ЗН от съпруга си П. С. П., брат си Д. Я. К. и сестра си М. Я. П..

Следователно след смъртта на Т. Я. П. съпругът й П. С. П. е притежавал 5/6 ид. ч. от процесния имот, а останала 1/6 ид. ч. е станала собственост на Д. Я. К. и М. Я. П..

След смъртта на завещателя П. С. П. на 29.01.1997 г. е произвело действие частното завещателно разпореждане, извършено в полза на П. Т. Д., по отношение притежаваните към момента на откриване на наследството 5/6 ид. ч. от процесния имот.

От своя страна заветникът П. Т. Д. е починал на 09.12.2006 г., като е бил наследен от ищцата И. И. Д. – съпруга, и ищеца Д. Т. Д. – брат, при квоти 2/3 за 2 първата и 1/3 за втория.

Що се отнася до останалата 1/6 ид. ч. от процесния имот, съгласно наличните документи за собственост и удостоверения за наследници като съсобственици се легитимират ответниците Д. Г. К., Е. Й. Х. и К. Й. К. – наследници на Д. Я. К. и М. Я.

П.. Поради това съдът намира, че е налице правен интерес за ищците да предявят иск срещу ответниците за установяване, че са станали собственици на процесната идеална част от недвижимия имот на основание придобивна давност.

В тази насока от показанията на свидетеля Т. К. – съсед на имота, които съдът кредитира като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че първоначално в имота живеели завещателят П. П., родителите му и съпругата му Т. П.. Свидетелят е обяснил, че П. Д. бил съпруг на тяхната дъщеря, а след нейната смърт през 1985 г. се оженил за ищцата И. Д.. Оттогава тя дошла да живее в имота. Знаел, че П. П. преписал имота на П. Д., тъй като нямало кой да гледа него и съпругата му. Свидетелят е категоричен, че след смъртта на предишните собственици само ищцата И. Д. и съпругът й живеели в имота и го поддържали.

За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в период, по-дълъг от 10 години и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик. Когато обект на придобивна давност е съсобствен (сънаследствен) недвижим имот, претендиращият да е придобил собствеността по давност следва да докаже, че е завладял за себе си частите на останалите съсобственици, т. е. променил е държането във владение, което е доведено до знанието на съсобствениците, като е упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на законоустановения 10-годишен срок. Според Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС.

Самостоятелно е владението, когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага.

Съотнасяйки всичко това към конкретния случай, съдът намира, че началният момент, от който заветникът П. Т. Д. би могъл да упражнява давностно владение, съвпада с придобиването от него на останалите 5/6 ид. ч. от имота – т. е. 29.01.1997 г. В случая от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че още при установяване на фактическа власт заветникът П. Т. Д. е започнал да държи целия имот като свой. Тъй като този имот е бил наследствен на завещателя П. С. П., наследниците на неговата съпруга и праводатели на ответниците решили да се съобразят с волята му целият имот да остане за зет му П. Т. Д.. По тази причина и доколкото в акта за нотариално завещание било вписано, че П. С. П. се е разпоредил с целия имот в негова полза, заветникът П. Т. Д. считал, че е едноличен собственик на имота. По тези 3 съображения съдът приема, че от момента, когато заветът е произвел действие – 29.01.1997 г., П. Т. Д. е упражнявал спокойно, явно и несъмнително владение с намерение да държи вещта като своя. През този период до смъртта си на 09.12.2006 г. той е живял в имота с ищцата И. И. Д., като нито ответниците, нито техните праводателя са предявявали собственически претенции. От това следва, че от момента на установяване на владението то не е било прекъсвано – арг. чл. 81 ЗС. Тъй като П. Т.

Д. е починал преди да изтече десетгодишната придобивна давност в негова полза, неговите наследници – ищците И. И. Д. и Д. Т. Д., са установили свое владение и на основание чл. 82 ЗС към него са присъединили владението на праводателя си.

Следователно след изтичане на законоустановения 10-годишен срок на 29.01.2007 г. ищците са придобили по давност притежаваната от ответниците 1/6 ид. ч. от имота и са станали собственици на целия имот. Същевременно с осъществяването на посоченото придобивно основание по аргумент от разпоредбата на чл. 99 ЗС ответниците са изгубили правото си на собственост.

По тези съображения съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният иск за собственост, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобивна давност на общо 3/18 ид. ч. (или 2/18 ид. ч. за И. И. Д. и 1/18 ид. ч. за Д. Т. Д.) от процесния недвижим имот, съставляващ УПИ ********************* от кв. **по плана на с. Татарево, общ. Първомай.

С оглед обстоятелството, че ищците не претендират разноски, такива не следва да им бъдат присъждани.

Така мотивиран, Първомай

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. К., ЕГН: **********, адрес: ************************ Е. Й. Х., ЕГН: **********, адрес:

*********************, и К. Й. К., ЕГН: **********, адрес: *********************, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. И. Д., ЕГН: **********, адрес:

*********************, и Д. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: *********************, са съсобственици на основание придобивна давност на общо 3/18 ид. ч. (или 2/18 ид. ч. за И. И. Д. и 1/18 ид. ч. за Д. Т. Д.) от следния недвижим имот: УПИ ********************* от кв. ** по плана на с. Татарево, общ. Първомай, одобрен със Заповед № 329/1980 г., застроен и незастроен с площ от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и улична регулация, с административен адрес: *********************, при граници и съседи: УПИ ********, УПИ *****, УПИ ********, УПИ **********, улица и УПИ *********, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от **кв. м., паянтова сграда със застроена площ от ** кв. м. и клозет със застроена площ от * кв. м.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________

РХ/ЕД

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Първомай, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100755 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от И. И. Д. и Д. Т. Д. срещу Д. Г. К., Е. Й.