Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 424 от 25.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 486/2024
Вид
Определение № 424
Подписан
25.06.2024
В сила
25.06.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142,ал.2,т.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. София, 25.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20241001000486 по описа за 2024 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 51843/07.05.2024год. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество / КОНПИ/ срещу Определение № 5986/18.04.2024 год. , постановено по гр.д.№ 13598/21год. на СГС, с което комисията е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.4 от ГПК на З. У. и С. У. разноски по прекратената част на производството в размер на 1 972лева с ДДС и с което е оставено без уважение нейно искане по чл.248 от ГПК касателно държавната такса в размер на 1049.75лева по прекратената част на производството , която е осъдена да заплати по сметка на СГС с Определение № 3110/01.03.2024год.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за отмяната му. Излагат се съображения за недължимост на присъдените в полза на ответниците разноски и за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар . По отношение държавната такса се твърди ,че същата не се дължи ,тъй като КОНПИ е освободена от заплащането на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ .Държавата и държавните учреждения не дължали държавни такси, тъй като защитавали интереси от по- висш порядък, а в производството по ЗОНПИ комисията бранела точно такива интереси като имуществото ,предмет на исковата претенция , се отнемало в полза на държавата , а не в полза на Комисията .

В подаден писмен отговор насрещната страна- З. У. и С. У. се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

По така подадената частна жалба настоящият въззивен състав намира следното :

С Определение № 3110/01.03.2024год., постановено по гр.д.№ 13598/2021год. на СГС е прекратено частично производството по делото, образувано по искове с правно основание чл. 151 във вр. с чл. 142,ал.2,т.2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ срещу З. У. и С. У. на основание чл. 233 от ГПК. Със същото определение КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1049.75лева .

По молба на вх.№ 33064/21.03.2024год. от З. У. и С. У. и по направено искане по чл.248 от ГПК за допълване на Определение № 3110/01.03.2024год. , СГС е постановил Определение № 5986/18.04.2024 год. , с което е осъдил КОНПИ на основание чл. 78, ал.4 от ГПК да заплати на З.

У. и С. У. направените разноски за прекратената част от производството в размер на 1972лева с 1

ДДС. Със същото Определение съдът е оставил без уважение направено от КОНПИ искане по чл.248 от ГПК и обективирано в молба от 25.03.2024год. за изменение на Определение № 3110/01.03.2024 год. в частта за разноските- в която КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1049.75лева.

Срещу така постановеното определение № 5986/18.04.2024 год. е депозирана частна жалба вх.№ 51843/07.05.2024 год. от КОНПИ, която частна жалба като подадена срещу присъдените в полза на З. У. и С. У. разноски по чл.78, ал.4 от ГПК , съставлява молба по чл.248 от ГПК и компетентен да я разгледа е съдът, постановил обжалваното определение- Софийски градски съд. Обжалваното определение касателно присъдените разноски не съставлява постановено такова по искане на страна по чл.248 от ГПК- за изменение на постановен съдебен акт в частта за разноските, доколкото с него първоинстанционния съд се е произнесъл по своевременно направено искане за присъждане на разноски, произнасянето по което не е сторил в Определението си от 01.03.2024 год., с което е прекратил производството по делото и който пропуск е отстранил /по сезиране от страната / с отделен съдебен, акт , от акта, с който е прекратил производството по делото.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая това е сторено с обжалваното определение № 5986/18.04.2024год. /и при несъгласие с начина на разпределение на отговорността за разноски между страните, всяка от тях може да иска допълване или изменение на постановеното решение / определение/ в частта за разноските по чл.248 от ГПК. Такова несъгласие е обективирано от ответника по делото в депозираната пред САС частна жалба , която следва да бъде препратена и разгледана от СГС като молба по чл.248 от ГПК, а образуваното въз основа на нея производство пред САС- да бъде прекратено.

Подадената срещу Определение № 5986/18.04.2024год. частна жалба, но в частта му ,с която е оставено без уважение искане на КОНПИ за изменение на определение № 3110 в частта за разноските –в която е осъдена да заплати е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 049.75лева е допустима и следва да бъде разгледана по същество. В тази си част определението е постановено по искане по чл.248 от ГПК и подлежи на инстанционен контрол пред САС.

Частната жалба е неоснователна.

Законът постановява изрично / чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ във връзка с чл. 75, ал. 3 от ЗОПДНПИ; чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ във връзка с чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ - които текстове са специални спрямо разпоредбите на ГПК и ДОПК/, че дължимата държавна такса /и съдебни разноски/ следва да бъдат възложени в тежест на страната, която е загубила делото /такава е хипотезата - когато искът е отхвърлен с решение по същество; такава е и хипотезата – когато делото се прекратява при условията на чл. 233 от ГПК /. Аргумент в подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че предварително внесена държавна такса /каквато е общата законова хипотеза – извън изключението по чл. 75, ал. 3 от ЗОПДНПИ ; чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ / не подлежи на връщане при оттегляне или отказ от иска /освен в конкретните хипотези по чл. 78, ал. 9 от ГПК /. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС – вж. определение № 2833/4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 2810/3.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2023 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 50257/7.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на ВКС, ІV г. о. и др., / В посочената практика е прието, че схващането, че комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., 19.11.2012 г. / с аргумента, че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК /решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен 2 или производството е прекратено/определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 5986/18.04.2024год. постановено по гр.д.№

13598/2021год. по описа на СГС, ГО I-20 състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искане на КОНПИ , обективирано в молба от 25.03.2024год. за изменение на определение № 3110/01.03.2024год.,постановено по същото дело, в частта , в която Комисията е осъдена да заплати в полза на СГС държавна такса по делото в размер на 1049.75лева .

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. ч.т.д.№ 486/24год. по описа на САС, образувано по частна жалба вх.№ 51843/07.05.2024год. на КОНПИ ,подадена срещу Определение №

5986/18.04.2024год., постановено по гр.д.№ 13598/2021год. на СГС, ГО, I-20 състав, В ЧАСТТА му, в която КОНПИ е осъдена да заплати на З. У. и С. У. разноски по делото в размер на 1972 лева с включен ДДС като

ИЗПРАЩА частната жалба на Софийски градски съд – ГК, I-20 състав ,в посочената й част, за разглеждане й като молба по чл.248 от ГПК.

Определението , в частта му, с която е потвърдено определение № 5986/18.04.2024год. касателно държавната такса , подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК , а в останалата му част- не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3