Решение № 675 от 23.06.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1616/2020
- Вид
- Решение № 675
- Подписан
- 23.06.2020
- В сила
- 28.10.2020
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1, изр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 675 гр.Бургас, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1616 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д.Ч., роден на ***г. в Украйна, чрез пълномощник – адв. Д.Б. – БАК, със съдебен адрес: ***, офис 5, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001169/06.04.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че водачът не е отказал да бъде тестван с техническо средство и не е отказвал да даде кръвна проба, но поради това, че не владее български език не е успял да разбере какво точно се иска от него. Посочва се, че именно поради тази причина жалбоподателят не е подписал дадените документи и не е могъл да се яви в болницата за даване на кръвна проба. Твърди се, че липсата на преводач на място е възпрепятствало жалбоподателя да разбере и реализира правата си. На следващо място се сочи, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в неспазване на тридневния срок за възражения, както и връчване на НП без превод на руски език.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Д.Б. – БАК, като заявява че поддържа жалбата. Допълва, че се касае за недоразумение и той в действителност не е разбрал какво се иска от него. Твърди, че е разбрал простите нареждания, като „Дай си документите“, но не е успял да разбере каква точно е процедурата и какво се иска от него.
Пълномощникът адв. Б. – БАК заявява, че са налице разминавания в показанията на свидетелите. Поддържа тезата си, че в случая е следвало да се осигури преводач на Ч. и то заклет, като само по този начин правата му биха били съхранени. Счита, че полицейските служители са действали незаконосъобразно, поради което и процедурата по издаване на НП е опорочена и санкционният акт следва да се отмени.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В приложено по делото писмено становище от гл. юрисконсулт Владимирова се застъпва, че жалбата е неоснователна. Оборват се възраженията на жалбоподателя, като се моли НП да се потвърди изцяло и на АНО да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8 – НП е връчено на жалбоподателя на 06.04.2020г., а жалбата е депозирана по куриер и заведена в ОДМВР-Бургас на 13.04.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в страната и съгласно заповед на министъра на здравеопазването през април 2020г. на изходите на областните градове в страната били изградени контролно-пропускателни пунктове (КПП). В частност на изхода от гр. Бургас в посока гр. София на автомагистрала „Тракия“ такъв КПП бил ситуиран на пътен възел „***“. На 04.04.2020г. на въпросния пункт на смяна били св. П.П., св. М.Н. и св. А.И. – полицейски служители към ОДМВР-Бургас. Около 02.15 часа на КПП пристигнал жалбоподателят, управляващ лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Полицейският служител П. спрял автомобила, за да попита водача за къде пътува. Жалбоподателят Ч. обяснил, че пътува към Пловдив, при семейството си. Понеже св. П. констатирал мирис на алкохол той се усъмнил, че е възможно жалбоподателят да е употребил такъв, поради което и поискал за проверка неговите документи и документите на автомобила. Ч. предоставил всичко изискано без паспорта си. След това св. П. поискал от водача да слезе от автомобила и да го придружи до служебният автомобил, за да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Ч. се съгласил и последвал полицейския служител, но когато му било дадено техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фаб. № ARBB 0062, той не изпълнил указанията на проверяващите и не дал проба. Няколко пъти полицейските служители му обяснявали как следва да се процедира с техническото средство и как следва да се надуе апаратът, за да отчете проба, но всеки път Ч. не изпълнявал техните разпореждания – той или поставял пръст на мундщука на уреда или започвал да се плюнчи, поради което и уредът не можел да отчете резултат. Общо полицейските служители направили около 10 опита да тестват водача, но всеки път той саботирал проверката и в крайна сметка не дал проба. При това положение св. П. му обяснил, че ще му бъде съставен акт за отказ за проверка за употреба на алкохол. След като чул това Ч. заявил, че се чувства зле и направил опити да повърне, като дори няколко пъти повторил „Ковид 19“. При това положение полицейските служители се обадили на ЦСМП-Бургас и поискали на място да бъде изпратен медицински екип. Около 20 минути по-късно на място пристигнал екип с лекар – Недко Д.. При пристигането на медицинските лица Ч. заявил, че вече е добре и отказал да му бъде извършен преглед. Полицейските служители му обяснили, че ще му издадат талон за медицинско изследване и ако иска може да се качи в линейката, която да го транспортира до МБАЛ-Бургас за даване на проба. Ч. отказал. През цялото време разговорите с него се водели на български език, като той разбирал всичко, което му се казва и отговарял на поставените въпроси, макар и на развален български.
При пристигане на лекарския екип д-р Д. говорил с него и на руски език, като също му обяснил ситуацията.
За горните обстоятелства П.П. съставил на водача АУАН с бл. № 692458, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и че му е издаден талон за медицинско изследване с № 0067190 за явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да подпише акта и талона с обяснението, че не разбира написаното. Св. П. му обяснил, както пише в двата документа, но въпреки това жалбоподателят отново отказал да ги подпише, като отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на св. А.И.
Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 006719, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 120 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба, като изрично му обяснил и че ако желае може да бъде откаран до болницата с пристигналата линейка. Ч. отказал и вместо да отидо до МБАЛ-Бургас за даване на проба, легнал в автомобила си и заспал.
Въз основа на АУАН на 06.04.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на Ч. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на тримата полицейски служители, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на тримата свидетели, поради което цени изложеното от тях. Съдът не кредитира показанията на св. Станчев, в частта, в която той заявява, че жалбоподателят въобще не разбира български език. Съдът отчита, че се касае за свидетел, приятел на жалбоподателя, доведен от него да свидетелства, поради което и същият се явява пристрастен. Отделно от това твърденията му се оборват по категоричен начин от останалите трима свидетели, поради което и съдът не се доверява на изложеното от него в обсъдената част.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 06.04.2020г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на производствените правила, поради издаване на НП преди изтичане на тридневния срок от съставяне на АУАН, в който Ч. е можел да депозира възражения по акта. В нормата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на наказващия орган, който се произнася в деня на получаване на административно наказателната преписка. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен законът. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, като даването на такива срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство. След като АУАН е предявен на нарушителя, той може да направи възражения срещу акта, в общия случай в тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма постоянен адрес в Република България - само при подписването на акта. В случая, АУАН е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения акт. Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу АУАН не нарушава никое от административнопроизводствените правила и само в случай, че нарушителя даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изр. второ от ЗАНН следва да се приложат към акта и незабавно, да се предоставят на наказващия орган. С оглед горното съдът счита, че в случая нарушение не е допуснато, поради което и доводите на Ч. в обратната посока не се споделят.
Разпечатката съдържа 25 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fdc5e0b-41e3-46c1-9ca3-534a4c56b919