Решение № 10738 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10738 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110127056 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „.......................... ЕООД против „............. .....................“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 23 544 лв., представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги, за които са издадени фактура № 200000087/09.11.2020 г. и фактура № 2000000110/06.01.2021 г., ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 1 004,42 лв. за периода от 10.11.2020 г. до 14.04.2021 г.

Предявени са за сумата за главница и евентуални искове с пр. осн. чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД, които обаче са оттеглени и пр-вото по тях е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 04.07.2022 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че се намира в облигационни отношения с ответника по договор за превоз, по силата на който ищецът се задължава да превозва товари за ответника / фракции, отпадъци, земя и хумус/, а последният – да заплаща възнаграждение. Сочи, че на 27.08.2020 г. превозил хумус и земя, за което била издадена фактура № 200000087/09.11.2020 г. на стойност 8 856 лв. На 24.06.2020 г., 27.06.2020, 28.06.2020 г., 29.06.2020 и на 03.07.2020 г. ищецът превозил фракции, за което била издадена фактура № 2000000110/06.01.2021 г. на стойност 14 688 лв. Във фактурите бил посочен начинът на плащане – по банкова сметка, както и падежът за плащане. Ищецът твърди, че падежът на задължението на ответника да заплати сумите по фактурите съвпада с датата на данъчното събитие, а именно 09.11.2020 г. за първата фактура и 06.01.2021 г. за втората фактура. Сочи и че фактурата е покана за плащане.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Ответникът не спори да е извършена работата от ищеца. Сочи обаче, че е заплатил главниците по фактурите в срока по чл. 131 ГПК, на 10.11.2021 г., във връзка с договорни отношения между страните.

Излага, че не дължи лихва за забава, понеже не са му били връчени/предявени фактурите за плащане. Оспорва да е поставен в забава. Сочи, че не дължи разноски, като не е станал повод за завеждане на делото за налагане на обезпечение и настоящото дело – не е поканен да заплати; липсват доказателства за сторени разходи. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ЗЗД.

Според молба от 18.04.2022 г. ищецът признава, че е получил плащане на сумата от 23 544 лв. Поддържа исковете. Ответникът твърди да не е станал повод за завеждане на делото; оспорва исковете за лихва за забава.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

С приетия при липса на възражения доклад като безспорно е отделено, че между ищеца и ответника е сключен договор за превоз на товари, във връзка с което ищецът е издал фактура № 200000087/09.11.2020 г. на стойност 8 856 лв. и фактура № 2000000110/06.01.2021 г. на стойност 14 688 лв.; че ищецът е извършил посочените превози от 27.08.2020 г., 24.06.2020 г., 27.06.2020, 28.06.2020 г., 29.06.2020 и от 03.07.2020 г. с товародател ответника, като товарителниците са подписани от И. С. за ответника; че в хода на процеса - на 10.11.2021 г., ответникът е заплатил на ищеца сумата от 23 544 лв., с което са погасени главниците по фактурите.

Ответникът е заплатил в хода на процеса / в срока по чл. 131 ГПК/ главниците по двете процесни фактури. Съдът намира, че са дължими и лихвите за посочения период, понеже фактурата съставлява покана за плащане; в нея е посочен падеж.

Ищецът е престирал преди издаване на фактурите. Поради това съдът намира, че е дължима лихва за забава за периода 10.11.2020 г. – 16.05.2021 г. по главницата по фактура № 200000087/09.11.2020 г. в размер на 469,94 лв. и за периода 07.01.2021 г. – 16.05.2021 г. по главницата по фактура № 2000000110/06.01.2021 г. в размер на 534,48 лв. За тези суми исковете са основателни.

Ищецът е сторил разноски от 1 022,11 лв. – дт /л. 144 и л. 150/ и адв . възнаграждение по договор от 10.06.2021 г., заплатено по банкова сметка в размер на 1 776 лв. с вкл. ДДС – л. 303 и сл. В хода на пр-вото по гр.д. № 22774/2021 г. за допускане на обезпечение на бъдещ са сторени разноски – 40 лв дт и заплатено в брой адв. възнаграждение от 1 610 лв. според договор – разписка от 20.04.2020 г. /л. 134 – л.136/. Във връзка с осъществяване на обезпечителните мерси са сторени разноски от 1 250 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение според договор –разписка от 27.04.2021 г., във връзка с ИД № 238/2021 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов с район на действие СГС /л. 138 – л. 141/. По същото ИД са сторени разноски за образуването му и извършване на действия в размер на 72 лв. според преводно нареждане от 24.05.2021 г. /л. 307/.

Съдът намира, че ответникът е станала повод за завеждане на настоящото дело и делото, по което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Това е така, понеже падежът на последната фактура е 06.01.2021 г. и до 22.04.2021 г., когато е заведена молбата по 2 чл. 390 ГПК, не е постъпило плащане. Ответникът е станал повод за завеждане и на настоящото дело, понеже е заплатил / и то само главницата/ в хода на процеса. Дължат се разноски и по гр.д. № 22774/2021 г., както и по ИД. Доказано е разноските да са сторени, вкл. да са заплатени адв. възнаграждения. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, сторено от ответника. Съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минималният размер на адв. възнаграждение и то ако се сборуват главница и лихва, което противоречи на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, е 1 266,45 лв. без ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените от „.......................... ЕООД ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.......................“ № 10, против „............. .....................“ ЕООД ЕИК *************************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„....................“ № 22, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.372, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 544 лв., представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги – главница по фактура № 200000087/09.11.2020 г. и фактура № 2000000110/06.01.2021 г.

ОСЪЖДА „............. .....................“ ЕООД ЕИК *************************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....................“ № 22, да заплати на „.......................... ЕООД ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.......................“ № 10, по предявените искове с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 469,94 лв. – лихва за забава за периода 10.11.2020 г. – 16.05.2021 г. върху главницата по фактура № 200000087/09.11.2020 г. и сумата от 534,48 лв. лихва за забава за периода 07.01.2021 г. – 16.05.2021 г. върху главницата по фактура № 2000000110/06.01.2021 г., както и сумата от 1164,12 лв. – лихва за забава върху сумата о т 23 544 лв. за периода от 17.05.2021 г. /дата на завеждане на исковата молба/ до 10.11.2021 г. /дата на плащането/.

ОСЪЖДА „............. .....................“ ЕООД ЕИК *************************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....................“ № 22, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „.......................... ЕООД ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.......................“ № 10, сумата от 5 770,11 лв. – общо разноски по настоящото дело, по гр.д. № 22774/2021 г. по описа на СРС, 151 състав и по ИД № 238/2021 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов с район на действие СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3