Решение № 18662 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18662 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110135165 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на В. Х. К., ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Б. Б.. Ищецът по първоначалната искова молба В. Х. К. твърди, че на 06. 03. 2023 г. е сключил с праводателя на ответното дружество договор за паричен заем № .. Според уговореното между страните по договора праводателя на ответното дружество поело задължението да предостави на ищеца паричен заем в размер на 1 000 лева, а ищецът се задължил да възстанови тази сума на 30 погасителни вноски, както и да заплати фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер на 40, 32 %. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът трябвало да предостави в 3-дневен срок персонално обезпечение (банкова гаранция или поръчител, отговарящ на редица условия). При неизпълнение на последното задължение страните се съгласили ищецът да дължи неустойка в размер на 419 лева и 40 стотинки, чието заплащане било разсрочено съгласно погасителния план. Наред с това ищецът поел задължението да заплати и такса за експресно разглеждане. При това положение според посоченото в договора за паричен заем годишният процент на разходите възлизал на 49, 37 %. Ищецът излага твърдения, че уговорката за неустойка е нищожна, като излага подробни съображения, че тя не изпълнява типичните за една неустойка функции, като се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Оспорва клаузата за неустойка и като недействителна поради неравноправност, отричайки тя да е била индивидуално уговорена. Развива освен това и доводи, че така уговорената неустойка съставлява разход по кредита, който обаче не е бил отчетен при изчисляването на годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаляло императивното му ограничени по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва като недействителна освен това и уговорката за таксата за експресно разглеждане, като обосновава, че тя противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, че противоречи на добрите нрави, както и че е неравноправна, оспорвайки индивидуалното й уговаряне. Иска от съда да прогласи нищожността на двете клаузи на съответните основания по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, както и насрещна искова молба от ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., чрез упълномощения процесуален представител адвокат А. Н., член на Монтанската адвокатска колегия. Ответникът с отговора на исковата молба намира исковата молба за нередовна поради липса на изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е сключил съответен договор за паричен заем с ищеца. Излага доводи, че кредитодателят има право да иска обезпечаването на задълженията по предоствените от него заеми, както и че дори е предоставил възможност на длъжника да избере вида на обезпечението в зависимост от възможностите му, поради което условията за предоставяне на обезпечение са изпълними.

Отрича клаузата за неустойка във връзка с тези обезпечения да противоречи на добрите нрави, като намира, че ищецът не е уточнил какъв морален принцип е бил нарушен.

Допълва, че понятието „добри нрави“ е субективно и относително. Заявява, че е предоставило на ищеца заемната сума без той да предостави каквато и да било обезпечение, с което дружеството се е поставило в риск от неизпълнение. Изтъква, че ищецът е имал възможността да се откаже от договора в 14-дневен срок съгласно чл. 29 ЗПК. Отрича да е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК или заблуждаваща търговска практика. Изтъква, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК неустойката не би следвало да се включва в разходите по кредита.

Противното би било неправилно и щяло да въведе в заблуждение потребителя относно действителният годишен процент на разходите, изчислен към момента на сключването на договора. Оспорва също така твърденията на ищеца във връзка с клаузата за такса за експресно разглеждане. Развива доводи, че съответната услуга се предоставя по избор на потребителя и се извършва преди сключването на договора, поради което не попада в приложното поле на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Цената на услугата е била ясно посочена и ищецът не е бил заблуден за нея, поради което уговорката за такса за експресно разглеждане не противоречала и на добрите нрави. Понеже ставало въпрос за допълнителна услуга, избрана доброволно от потребителя, то тя не би следвало да се включва при изчисляването на годишния процент на разходите. С насрещната искова молба формулира изявление за предсрочна изискуемост на договора за паричен заем на основание чл. 8, ал. 3 от него. Твърди, че заемополучателят е направил четири частични плащания в общ размер 395 лева. Тази сума послужила за погасяването на 10 лева разходи за събиране на просрочени вземания, 105 лева и 40 стотинки такса за експресно разглеждане на документи, 69 лева и 90 стотинки неустойка, 73 лева и 38 стотинки договорна лихва за периода 06. 03.

2023 г. – 15. 05. 2023 г. и 136 лева и 32 стотинки главница. Иска от съда да отхвърли предявените от ищеца искове и да осъди ищеца да заплати непогасените задължения по договора за кредит, а именно 863 лева и 68 стотинки главница, 171 лева и 66 стотинки договорна лихва за периода 29. 05. 2023 г. – 05. 02. 2024 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост), 265 лева и 62 стотинки неустойка, 523 лева и 40 стотинки такса за експресно разглеждане и 190 лева разходи за събиране на просрочени вземания. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от първоначалния ищец В. Х. К.. С нарочно писмено изявление за хода на делото пред първата инстанция прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Първоначалната искова молба и насрещната искова молба са подадени от заинтересовани страни чрез надлежно упълномощени процесуални представители, придружени са с документи за внесени държавни такси в необходимите размери и отговарят и на останалите изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение двете искови молби са редовни, а предявените с тях искове са процесуално допустими. За пълнота и с оглед твърденията на „.“ АД за недопустимост на предявените от В. Х. К. искове 2 първостепенният съд трябва да отбележи и следното. С оглед на възприетото от закона (чл.

7, ал. 3 ГПК) и задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 1 от 2022 г. по тълк. дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС) служебно начало при следенето за нищожност на договори, сключени с потребители, съдът следи служебно за основания за нищожност на договор, сключен с потребител. При това положение ищецът не е длъжен да излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си, че атакуваният договор е нищожен; достатъчно е само да твърди, че той е нищожен. За тази служебна проверка съдът е указал надлежно на „.“ АД с определението по чл. 140 ГПК (л. 66 от делото), като му е предоставил възможност да организира съответно защитата си. Независимо от това, в разглеждания случай исковата молба съдържа подробни фактически твърдения за различни основания за нищожност както на целия атакуван договор, така и на отделни негови клаузи – уговорена по определен начин неустойка, размер на годишния процент на разходите по договора, неравноправно договаряне и т.н. При това положение няма пречки пред организирането на защитата на ответника по първоначалния иск. Първоначалният иск е редовен и допустим.

Ищецът В. Х. К. предявява установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Насрещният ищец „.“ АД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В тежест на първоначалния ищец В. Х. К. е да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от основанията за нищожност на договор за паричен заем „.“ № . от 06. 03. 2023 г., съответно че е изпълнител паричните си задължения във връзка с този договор. В тежест на насрещния ищец „.“ АД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорките за неустойка по чл. 4, ал. 2 и за такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем „.“ № . от 06. 03. 2023 г. са били индивидуално уговорени, съответно валидното сключване на договор за паричен заем „.“ № . от 06. 03. 2023 г., че е изпълнил задължението си да предостави на В. Х. К. заемната сума 1 000 лева, както и че изискуемостта на задълженията на В. Х. К. е настъпила (в това число основанието за обявяването на предсрочната изискуемост и надлежното й обявяване на В. Х. К.).

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06. 03. 2023 г. бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № ., по силата на който „.“ ООД, праводател на „.“ АД, поело задължението да предостави на В. Х. К. парична сума в размер на 1 000 лева. От друга страна, В. Х. К. поел задължението по така сключения нов договор за възстанови на праводателя на „.“ АД паричната сума в размер на 1 000 лева и да му заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40, 32 % на годишна основа на тридесет двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 62 лева и 90 стотинки. Наред с това В. Х. К. поел задължението да заплати на праводателя на „.“ АД сумата 628 лева и 80 стотинки, представляваща „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ (чл. 1, ал. 3 от договора). Освен това той поел и задължението да предостави персонално обезпечение на праводателя на „.“ АД в тридневен срок от сключването на договора, което трябвало да бъде или поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания, или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение Н.И.И. трябвало да заплати на праводателя на „.“ АД неустойка в размер на 419 лева и 40 стотинки (чл. 5 от договора). Заедно с така уговорените такса и неустойка размерът на всяка една от вноските се увеличил на 76 лева и 88 стотинки (главница, възнаградителна лихва и „такса за експресно разглеждане“ и неустойка). При това положение съгласно съдържанието на договора годишният процент на разходите възлизал на 49, 37 %. В периода 06. 03. 2023 г. – 02. 06. 2023 г. В. Х. К. направил четири плащания в полза на праводателя на „.“ АД на обща стойност 395 лева.

В хода на съдебното дирене първостепенният съд приобщи към доказателствените материали по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на доказателствата по делото и счетоводството на „.“ АД, данните от 3 което следва да бъдат кредитирани. Съгласно експертното заключение на вещото лице ако към разходите по договора не бъдат включени таксата за експресно разглеждане и неустойката, то годишният процент на разходите възлиза на 49, 51 %; ако ли те се причислят към разходите по договора, тогава годишният процент на разходите възлиза на 441, 94 %.

При това положение първостепенният съд направи следните изводи.

При сключването на договора за кредит няма данни В. Х. К., физическо лице, да е действувал във връзка с упражнявана от него търговска дейност или професия. Тогава следва да се приеме, че той е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите, съответно чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение и доколкото не е налице някое от изключенията по чл. 4 ЗПК, то следва да се приеме, че спрямо процесния договор за паричен заем се прилагат правилата на ЗПК. Според тях договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Въпросният годишен процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК) и не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет (чл. 19, ал. 4 ЗПК).