Определение № 2131 от 20.10.2022, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№2131 20.10.2022г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІI състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Ива Атанасова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 123 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. във вр. с чл. 256 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И.П.А. с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв.К.М., уточнена с допълнителна молба вх. № 2077/ 04.04.2022 г., с която са оспорени като незаконосъобразни бездействия на Публичния изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, изразяващи се в неизпълнение на нареждане на по-горестоящ административен орган – в случая влязлото в сила решение № 472/ 27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП и невръчването на длъжника на издадените от публичния изпълнител административни актове, в периода от 28.12.2016г. до настоящия момент.

Жалбоподателят твърди, че с решение № 472/

27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, е бил отменен като незаконосъобразен отказ на публичния изпълнител за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК с изх.№ С160024-159-0000263/ 01.12.2016г. и преписката е върната на публичния изпълнител да се произнесе по направеното искане, съобразявайки изложените в решението мотиви. Публичния изпълнител е бил длъжен да изпълни нареждането на по-горестоящия административен орган и да издаде съответния административен акт – временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК, но до настоящия момент такова произнасяне липсвало. Неизпълнението на задължението за извършване на посоченото действие се счита от оспорващия за неоснователно бездействие, като искането към съда е „да се констатира със сила на присъдено нещо това незаконосъобразно фактическо бездействие“ и да съобрази влиянието на същото по отношение на производството по изпълнителното дело.

На следващо място се твърди, че невръчването по надлежния ред на издадените административни актове на длъжника представлява незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на публичния изпълнител, тъй като задължението за фактическото действие по връчването им произтичало пряко от нормативен акт – чл.14, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.29, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Моли съда да констатира това незаконосъобразно фактическо бездействие и да укаже на публичния изпълнител да спазва закона и да извърши надлежните уведомявания на длъжника /стр.37 от първоначалната жалба/.

Ответникът по делото – Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора – Ц. П., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище /л.78/, в което заявява, че предявеният иск с правно основание чл.256 от АПК, е неоснователен. Твърди, че не е налице бездействие на публичния изпълнител по отношение изпълнението на влязло в сила решение на териториалния директор на ТД на НАП Пловдив № 472/ 27.12.2016г. да издаде съответен административен акт – разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК, тъй като в решението си директорът след като е отменил отказа на публичния изпълнител за издаване на разрешение за неотложни плащания, е върнал преписката на ПИ да се произнесе по основателността на направеното искане като извърши подробен анализ на наличните доказателства и събере допълнителни такива. Счита, че мотивите на решението не обвързват по никакъв начин ПИ с това да уважи искането на длъжника. Сочи, че след като не е бил издаден нарочен акт по направеното от длъжника искане, се е формирал мълчалив отказ, който лицето е можело да обжалва по предвидения в закона ред, но не и да търси защита по реда на чл.256 от АПК, доколкото същият е неприложим при неизпълнение на задължение за волеизявление, каквото представлявало издаването на административен акт. За неоснователен счита и иска в частта за твърдяните незаконосъобразни бездействия по връчване на издадените от публичния изпълнител актове по образуваното изпълнително дело, тъй като с решение № 9 от 18.01.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив са били разгледани всички действия по изпълнителното дело, с което длъжникът е узнал за тях и върху същите е осъществен съдебен контрол.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя И.П.А. е образувано изпълнително дело № 3888/ 2010г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора за неплатени публични задължения, установени по размер и основания с подадените от А. декларации по ЗДДФЛ и др. С цел обезпечаване на вземанията са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ - ПНОМ №С 160024-022-0032062/04.11.2016г. за налагане на възбрана върху недвижим имот - поземлен имот, КИД *** с площ от 302 кв.м., находящ се в *****, ПНОМ №С 160024-022-0032027/04.11.2016г. за налагане на запор върху банкови сметки за сумата от 76045,50лева в 25 банки, ведно със запор върху притежавани ценни книги и описаното в постановлението МПС. До банките били изпратени запорни съобщения.

На 11.11.2016г А. подава до Директора на ТД на НАП Пловдив искане за издаване на разрешение за неотложно плащане на основание чл.229, ал.1 от ДОПК с вх.№ С160024-000-0428650/ 11.11.2016г. Постановен е отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 ДОПК изх.

№С160024-159-0000263/01.12.2016г на публичния изпълнител. По жалба на А. от 12.12.2016г. е постановено Решение №472/27.12.2016г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което отказът е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на публичния изпълнител за произнасяне по направеното искане. Решението е изпратено на адресата по електронна поща на посочения в искането адрес и получено от него на 28.12.2016г.

Едва след образуване на настоящото съдебно производство публичният изпълнител е издал Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК изх.№ С220024-031-0001565/ 13.06.2022г. /л.236 по делото/ във връзка с подаденото от жалбоподателя искане с вх.№ С160024-000-0428650/

11.11.2016г. Разпоредено е постъпилите или постъпващите суми по сметката на длъжника, разкрита в ТБ Алианц Банк България АД в размер на 60лв. месечно да се оставят на негово временно разпореждане за плащане съгласно Решение от 30.04.2009г. по гр.дело № 1401/ 2009г. по описа на Районен съд – Стара Загора, а сумата от 900лв. да се остави на негово временно разпореждане за погасяване на публични вземания в полза на НАП.

В хода на изпълнителното производство е предприето изпълнение върху възбранения недвижим имот на длъжника, находящ се в гр.Казанлък, като е изготвено Съобщение за насрочване на опис с изх. №С 180024-110-0001186/10.05.2018 г.; Протокол за проведен опис изх. № С180024-028-000979; Протокол за избор на оценител изх. № С 190024-158-0000127/29.03.2019г.; Постановление за назначаване на оценител от 30.04.2019г.; Разпореждане за определяне на окончателна оценка № C200024-104-0000247/28.02.2020г. За имота е проведен е търг с тайно наддаване, за който не са подадени предложения - Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. №С210024-102- 0000793/30.03.2021 г.

Междувременно е постановено Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх.№С210024-035-0136802/02.03.2021г., връчено на 24.03.2021г на упълномощеното лице Р. Й. с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.09.2017г.

Ново съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. №С210024-111-0001704/03.06.2021г, насрочен за 25.06.2021г, е публикувано на интернет страницата на НАП на 04.06.2021г.

От длъжника И.А. е подадена жалба с вх.№10831/15.06.2021г., с която оспорва всички „действия на публичния изпълнител, изразяващи се в продажба на търг с явно наддаване на имоти-собственост на длъжника, насрочен за 25.06.2021г“. Изложени са оплаквания, че никакви съобщения във връзка с действията по публичната продан не са изпращани на постоянния или настоящия адрес на длъжника и той не е имал възможност да ги оспори.

С Решение № 180/ 28.06.2021г Директорът на ТД на НАП Пловдив оставя жалбата без уважение с изложени мотиви за наличие на всички законови предпоставки да се пристъпи към принудително изпълнение - налице са публични задължения, които не са погасени доброволно, издадените от публичния изпълнител постановления за налагане на обезпечителни мерки не са били оспорени от жалбоподателя, самите действия по принудително изпълнение върху възбранения недвижим имот са били осъществени при спазване на относимите правни норми. Решението е било обжалвано от И.А., чрез пълномощника му адв.М. *** във връзка с което е образувано а.д. № 531/2021г. С Решение № 475 от 17.12.2021г., постановено по посоченото дело, съдът е отменил като незаконосъобразно Решение № 180 от 28.06.2021г. на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив и е върнал делото като преписка на Директора на ТД на НАП Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебния акт са изложени констатации, че извършените от публичния изпълнител действия след 28.12.2016г. не са били надлежно съобщавани на длъжника, а надлежното връчване на съобщения на длъжника или негов представител е от значение за упражняване на правата в самото изпълнително производство, както и с оглед обжалване действия и разпореждания на публичния изпълнител, за което е предвиден административен контрол като задължителна процесуална предпоставка за съдебен такъв. Поради това съдът е приел, че след като директорът на ТД на НАП Пловдив е бил сезиран с жалба срещу всички изпълнителни действия, извършени по ИД № 3888/ 2010г., е следвало да проследи и обсъди всички данни по преписката съгласно изискванията на чл.267, ал.1 от ДОПК и да извърши проверка за редовността на връчването на съобщения за всички предприети действия от публичния изпълнител, като обсъди детайлно фактите по връчването съгласно чл.243, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК, да проследи изпълнението на изискванията на чл.226, ал.2 ДОПК и как това изпълнение се съотнася към процесуалните действия, извършени от публичния изпълнител с оглед данните за неизпълнение на Решение № 472/ 27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, извършени разпределения на постъпили суми преди насрочване и провеждане на търга на 30.03.2021г и частично прекратяване на изпълнителното дело.

В хода на производството по новото произнасяне от Директора на ТД на НАП Пловдив е подадена жалба с рег. № 94-00-289 от 10.01.2022г. /вх. № 94-00-174 от 11.01.2022г. на ТД на НАП/, с която А. оспорва ПНОМ № С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ № С20024-022-0030115 от 27.05.2021г., както и всички действия на публичен изпълнител, извършени след 27.12.2016г.

С Решение № 9 от 18.01.2022г. Директорът на ТД на НАП Пловдив, след обсъждане на извършените изпълнителни действия и постановени актове от публичния изпълнител по изп.дело № 3888/2010г., е оставил без уважение, като неоснователни, жалба с вх.№ 94-00-4206/ 16.06.2021г. и жалба с вх.№ 94-00-174/ 11.01.2022г., и двете по регистъра на ТД на НАП Пловдив.

В обстоятелствената част на решението хронологично са описани извършените действия и издадени актове от публичния изпълнител по образуваното изпълнително дело № 3888/ 2010г. Изложението започва с издадени разпореждания за присъединяване № С160024-105-0063204/ 04.10.2016г., № С170024-105-0239918/28.09.2017г. и № С180024-105-0201424/09.07.2018г.

Установено е, че първото разпореждане за присъединяване е било редовно връчено лично на длъжника с обратна разписка № 6100016519024 на 17.01.2017г. и като не обжалвано е влязло в сила на 24.01.2017г. Относно другите две разпореждания за присъединяване е констатирано, че липсват данни за надлежното им съобщаване на А., поради което е прието, че същите са обжалвани в срок. Изложени са мотиви, обусловили направения извод за законосъобразност на същите – като издадени от компетентен орган и при наличие на предпоставките на закона, които се установяват в чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК.