Акт № 220 от 10.11.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Анета Н. Братанова

Членове:Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000231 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна и въззивна частна жалби на ЗК „Лев Инс“ АД, както следва:

1/ въззивна жалба против Решение № 312/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 20253600100383 на ОС Шумен, в осъдителна част за горницата над присъдената с решението на Х. М. И., гр. Шумен, сума от 15 000 лева, до 40 000 лева и за горницата над присъдената на К. Х. И., гр. Шумен, сума в размер на 5 000 лева до 20 000 лева, съставляващи застрахователно обезщетение за причинени на всеки пострадал неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 28.02.25 г. на общински път SHU 1180, км. 1 + 700, в посока град Шумен между л.а. марка „Сеат“, модел “Сеат Ибиза", с рег. № ***** и л.а. марка „Опел“, модел “Корса 1.4И", с рег. № *****, по вина на водача на л.а. марка „Сеат“, модел “Ибиза", с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ – 26.03.2025 г. до окончателното плащане;

2/ частна жалба против Определение № 205/12.03.2026 г., постановено 1 по гр.д. № 20253600100383 на ОС Шумен, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските.

Жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваните части като постановено при неправилна оценка на събраните доказателства и като последица – неправилно приложен материален закон.

Без да оспорва установените факти (извън тези по допуснатата СПЕ) счита, че първоинстационният съд е присъдил необосновано завишени обезщетения за претърпените от пострадалите вреди. Акцентира, че според СМЕ получените при ПТП травми от К. И. и Х. И. съставляват леки телесни повреди, оздравителният процес е с продължителност съответна на тежестта на уврежданията и в рамките на относително кратък период – 40-45 дни за всеки. Търпените психосоматични разстройства не са доказани, а заключението по СПЕ, оспорено от жалбоподателя е изготвено единствено на база показания на пострадалите и без запознаване с медицинската документация по делото. Експертът не е посочил ползваните научни методи за достигане до съответните изводи, а именно, че 10 месеца след ПТП продължават тревожните и невротични симптоми, особено като се има предвид, че ищците не са посещавали нито психолог, нито психиатър, което пък е довело до удължаване на оздравителния процес по причина, стояща у тях. На следващо място съдът не е отчел степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия К. И., който е управлявал МПС „Опел Корса“ с много ниска скорост, допринесла за съприкосновението с управляваното от Уфук Себайдин МПС „Сеат Ибиза“. Позовавайки се и на практиката на ВКС, включително задължителните за правоприлагащите органи постановления на Пленума на ВС, моли за ревизия на съдебния акт в търсената насока.

Поддържа и частната жалба с аргумента, че цената на иска не е определящ компонент за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв, Наредба № 1/2004 г. на ВАК не определя минимален размер, субективното съединяване на искове не води дефинитивно до усложняване на делото от фактическа и правна страна.

Становището на въззиваемите страни по жалбата е за нейната неоснователност, доколкото съпричиняване на вредоносния резултат от К. И. не се доказва. Заключенията по СМЕ и СПЕ следва да бъдат кредитирани в 2 цялост като компетентни и обективно дадени. Присъденият размер на възнагражденията изцяло кореспондира на тежестта на уврежданията, продължителността на оздравителния процес и търпените психически проблеми.

Въведените в частната жалба доводи счита за неоснователни, а присъденото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – адекватно на обема на предоставената защита.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните са изразили становища по депозираните от тях жалби посредством насрещно депозирани молби по хода на делото. Направени са насрещни искания за присъждането на разноски в процеса.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненския апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС), съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК и съответстват на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Производството е допустимо с оглед изпълнената абсолютна процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ. Посредством въведените във въззивните жалби оплаквания, предмет на въззивно обжалване е решението в неговата цялост. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Както е посочено в подготвителното по делото заседание по чл. 267 ГПК, страните не оспорват установените факти (извън тези по допуснатата СПЕ), поради което и пред настоящата инстанция следва да се приеме за доказан фактическия състав на функционалната отговорност на застрахователя. Този извод се потвърждава и от представеното с молба от 11.09.2026 година, пред настоящата инстанция, споразумение одобрено от наказателен съд по провелото се НОХД № 1602/2026 година на ШРС, което настоящата инстанция зачита (чл. 235, ал. 3 ГПК) и кредитира съобразно чл.

300 ГПК.

Основното възражение на въззивника е свързано с това, че 3 първоинстационният съд е присъдил необосновано завишени обезщетения за претърпените от пострадалите вреди, като се поддържа възражението за принос на пострадалото лице.

По размера на дължимото обезщетение:

Константна е съдебната практика, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, така ППВС № 4/1968 г.. Според формираната практика, посочена в решение № 270 от 12.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2061/2025 г., I т. о., ТК, и цитираните в него съдебни актове, правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.

С оглед приетото за безспорно осъществяване фактическия състав на деликта, в настоящото производство се установи с категоричност, че в резултат на процесното ПТП, като пряка и непосредствена последица, ищцата е получила закрити фрактури на 8 и 9 ребрени дъги в ляво и плеврален излив в ляв костодиафрагмален синус, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. От приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ, става ясно, че ищцата е престояла в болница в периода от 28.02.2025 г. до 10.03.2025 г., проведено е консервативно лечение с медикаменти, след което е била изписана с подобрение и е продължила с домашно лечение, като до 09.04.2025 г. е 4 ползвала отпуск по болест. След инцидента е търпяла болки и страдания с висок интензитет през първите 10 дни като през следващите 20-30 дни е изпитвала болки при кашляне, кихане, дълбоко вдишване и издишване, сядане, ставане и завъртане в леглото. Изпитвала е и неудобства в бита като болезнено навеждане, сядане, ставане, лягане болки при движение в ляво рамо, при кашляне и кихане за период от 30-35 дни след травмата. В резултат от счупването на ребрата не са получени деформации или дислокации. Не е провеждала рехабилитация.

От своя страна ищецът е получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, без данни за актуални огнищни изменения в мозъчния паренхим и фрактури, както и луксация на проксималната интерфалагеална става на четвърти пръст на лявата ръка, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Престоял в болница от 28.02.2025 г. до 05.03.2025 г., когато е бил изписан за домашно лечение с подобрение. След инцидента е изпитвал затруднения в движението на четвърти пръст на лявата ръка около 30-35 дни, както и затруднен захват с лява ръка, като пълното възстановяване на движенията е настъпило след 35-40 дни. Провел е рехабилитация в домашни условия.

Към момента ищцата продължава да се оплаква от болки при упражняване на тежък физически труд, а ищецът от трудно сгъване на пръстите на лявата ръка като. Според експерта по СМЕ, тези им болки и страдания са от субективен характер и няма остатъчни явления и усложнения в здравословното и функционално им състояние, не им предстоят допълнителни медицински интервенции и не се нуждаят от чужда помощ във всекидневните си нужди.

Към момента на произшествието ищцата е била на 62 години, а ищецът на 66 години, активни, жизнени, дейни. В резултат на произшествието са получили средни телесни повреди и са преживели временно разстройство на здравето неопасно за живота. И при двамата ищци е проведено консервативно лечение, за период съответно от 28.02.2025 година до 10.03.2025 година (по отношение на ищцата) и от 28.02.2025 година до 05.03.2025 година (по отношение на ищеца) са били на стационарно лечение в хирургичното отделение на МБАЛ – Шумен АД. След този период ищците се лекували амбулаторно, в домашни условия. По отношение оздравителния процес се 5 установява, че през първите 10 дни ищцата е изпитвала силни болни, с висока интензивност, като след следващите 20-30 дни е била съпътствана с болки при нормални човешки дейности – кашляне, кихане, дълбоко вдишване/издишване, сядане, ставане, лягане, болки при движение. По отношение на ищеца се наблюдава затруднение в движението на четвърти пръст на лявата ръка и възможността да упражни захват с лява ръка – за период от продължил около 40 дни. Несъмнено претъпените болки и страдания са създали сериозен дискомфорт в ежедневието на пострадалите лица, които е следвало да извършват и всекидневните си дейности. Все пак възстановяването и при двамата е протекло нормално – като срокове и поведение, за вида претърпени травми. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че според СМЕ настоящите оплаквания на ищците са от субективен характер и няма остатъчни явления и усложнения в здравословното и функционално им състояние, не им предстоят допълнителни медицински интервенции и не се нуждаят от чужда помощ във всекидневните си нужди. В този смисъл може да се направи извод, че при тях се наблюдава пълно възстановяване. Това само по себе си не може да характеризира понесените от ищците вреди като леки телесни повреди, подобен извод не може да се направи и от одобреното от наказателен съд споразумение, ценено от настоящия състав на основание чл. 235, ал. 3 ГПК вр. чл. 300 ГПК. Поради това възражения в подобен смисъл са необосновани.

Въпреки пълното възстановяване, инцидентът е дал отражение върху ищците освен физическо, а и емоционално отражение. По данни от СПЕ след процесното ПТП ищцата е изпаднала в състояние на остър стрес, което е приело хроничен ход. Престоят в болничното заведение и провежданите интервенции са повишили нейната тревожност и застойно мислене за неблагоприятен изход. Нейното емоционално състояние се характеризира с повишена невротичност, безпокойство, затвореност, дистанциране от контакти, загуба на интереси, трудно справяне с битовото ежедневие.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fdb9760-6dc1-409b-9b0e-eafc4717a922