Определение № 317 от 24.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. София, 24.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20251800500164 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 898 от 30.12.2024 г. по гр. д. № 199/2024 г. на РС – Костинброд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 407/21.11.2024г. в частта му за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника С. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение от 1160 лв. на 200 лв.

Определението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – „Профи кредит България“ ЕООД, който го счита за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че съгласно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.

№ 6/2012г., ВКС, ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, която в случая е ниска. Развива съображения, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но тя се прилага само при договор между адвокат и клиент, докато съдът следва да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност. Сочи, че по делото не е налице фактическа или правна сложност, както и не са извършвани действия и/или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер. Прави извод, че присъденият адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, тъй като бил приложен единствено критерият за материалния интерес, но не и този за реално извършените действия по защита на ответника.

Настоява за прилагане на възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, тъй като това ограничаване би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Намира, че следва да бъде определен адвокатски хонорар под минимума по 1 наредбата, като по този начин съдът не би допуснал неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Моли съда да отмени Определение № 898 от 30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 199/2024 г. по описа на Районен съд - гр.

Костинброд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК, като намали разноските, възложени в негова тежест за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника в първоинстанционното производство, който оспорва жалбата. Изразява несъгласие с довода на жалбоподателя, че първоинстанционното дело се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Сочи, че по делото са съединени едновременно установителен и осъдителен иск с висок материален интерес, всеки от които поотделно е съединен и с искове за лихви. Били включени и две заповедни производства, а именно ч.гр.д. № 760/2020 на PC - Костинброд и ч.гр.д. № 283/2022 на PC - Костинброд, което е наложило предоставяне на аналитична защитна теза и по тях. Намира, че неявяването на пълномощниците в открито заседание не е пречка за присъждане на разноските на страната, която надлежно и своевременно е удостоверила извършването им, доколкото явяването в открито съдебно заседание не е задължително. Подчертава, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя свободно между страните, стига същият да е справедлив и да отговаря на законовите минимуми, като в настоящият случай се касае за квалифициран труд за предоставяне на правни услуги, характеризиращи се със съществена подготовка за осигуряване на защита по делото. Изтъква, че съдебното решение е изцяло в полза на ответника, откъдето прави извод, че процесуалният му представител е организирал и осигурил ефективна защита. Изразява становище, че така уговореният и присъден адвокатски хонорар не надвишава законовия минимум.

Позовава се на съдебна практика, според която възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск съобразно вида и броя на предявените искове, като поотделно се вземе предвид цената на всеки тях, а не техния сбор. Моли съда да отхвърли подадената частна жалба. Претендира разноски в настоящото производство в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че делото се характеризирало с ниска фактическа и правна сложност. При условията на обективно кумулативно съединяване, в него са разгледани три установителни и два осъдителни иска, всеки от които е с различно основание и петитум, а това е налагало разглеждане и обсъждане на различни фактически обстоятелства във връзка със защитата по тях, както и съобразяването й с вида на исковите претенции и съотношението между тях.

Неоснователно жалбоподателят обосновава претенцията си за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение с обема на реално извършените действия в защита на ответника. Процесуалният представител на последния е подал отговор на исковата молба и молба за даване ход на делото в открито съдебно заседание (както е постъпил и самият ищец), в която е изложил и съображения по съществото на спора. Така извършените процесуални действия са довели до постановяване на благоприятен за ответника резултат (отхвърляне на всички искове срещу него), което сочи, че са били адекватни и в достатъчен обем за постигане на целите на защитата. Поради това няма основание за намаляване на хонорара на това 2 основание.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че своевременно бил заявил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а първоинстанционният съд не бил отчел практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Наистина, в депозираната от ищеца молба преди единственото проведено открито съдебно заседание пред районния съд е наведено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В нея, обаче, се поддържа, че последното следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а едва в молбата по чл. 248 от ГПК ищецът за първи път е посочил, че, според практиката на СЕС, съдът не е длъжен да се съобрази с размерите по тази наредба, а да ги определи под минимума по наредбата. Следователно, до приключване на устните състезания по делото самият жалбоподател е настоявал за определяне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в минимален размер по НВАР (без прилагане на практиката на СЕС). Едва в молбата по чл. 248 от ГПК и в настоящата частна жалба се съдържат съображения за определяне на възнаграждението под минимума по тази наредба на основание практиката на СЕС, но в петитумната част на последната отново се възпроизвежда искането за намаляване на разноските „… съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения“.

Поради това и при съобразяване с диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не следва да намалява разноските под размера, предвиден в тази наредба, а да се произнесе само в рамките на искането, с което е сезиран.

Но дори да се приеме, че следва да се разгледа и този довод на жалбоподателя, той е неоснователен поради следните съображения:

На първо място, цитираната от жалбоподателя практика на СЕС действително допуска присъждане на адвокатско възнаграждение под законоустановения минимум, но тя не задължава съда винаги да присъжда възнаграждението под този минимум. Неспазването на нормативно регламентираните минимални размери на адвокатските възнаграждение е допустимо по изключение, когато спецификите на конкретния казус (напр. много нисък защитаван материален интерес, пълна липса на извършени процесуални действия, съмнения за злоупотреба с процесуални права и др.) обуславят прекомерност дори и на най- ниското предвидено възнаграждение. Настоящият случай не е такъв, тъй като, както се посочи по- горе, в производството са били разгледани пет иска с обща цена 4700,19 лв., а процесуалният представител на ответника е извършил необходимите по количество и качество процесуални действия, които са довели до успешна защита на нейния интерес чрез отхвърляне на исковете.

На второ място, съгласно актуалната практика на ВКС, под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски.

Аргумент в тази насока е и изменението на самата наредба (обн. ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените 3 искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. При съобразяване с така регламентирания начин на изчисляване на възнагражденията и с цените на предявените искове, както и с редакцията на НВАР, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният общ размер на адвокатското възнаграждение се формира от сбора на минималните възнаграждения по всеки иск по отделно, както следва: за иска с цена 1180,04 лв. – 418 лв.; за иска с цена 520,12 лв. – 400 лв.; за иска с цена 1111,77 лв. – 411,18 лв.; за иска с цена 1141,69 лв. – 414,17 лв.; за иска с цена 746,57 лв. – 400 лв., т.е. общо 2043,35 лв. В случая в полза на ответника вече реално е бил присъден адвокатски хонорар от 1160 лв., т.е. в размер под минимума по наредбата (както е претендирал ищецът). Поради това няма основание за допълнителното му намаляване.

По тези съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 898 от 30.12.2024 г. по гр. д. № 199/2024 г. по описа на РС – Костинброд.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати на адв. Г. Й. Г. с личен номер 1300681010 (процесуален представител на ответника по жалбата С. К. К.) разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4