Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1301 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2279/2024
Вид
Решение № 1301
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от В. Б. М., ЕГН 0027104372 против Решение № 2736/17.06.2024г., постановено по гр.д. № 11519/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че В. Б. М., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК ***** сумата от общо 1 737,32 лева, представляваща сбор от вземания по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, формиран от сумите, както следва: сумата от 165,10 лева за дължими месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 29.1.2020 г., за период 05.03.2021 г. - 04.07.2021 г.; сумата от 17,64 лева – дължими лизингови вноски за период 05.03.2021 г. - 04.08.2021 г. по договор за лизинг от 29.1.2020 г. за Базови аксесоари към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 29.1.2020 г.; сумата от 93,99 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 22.12.2020 г. за период 1

05.03.2021 г. - 04.07.2021 г.; сумата от 1 314,39 лева – дължими лизингови вноски за период 05.03.2021 г. - 04.08.2021 г. по договор за лизинг от 22.12.2020 г. за мобилно устройство APPLE iPhone 12 mini 64GB Red; сумата от 101,23 лева – дължими лизингови вноски за период 05.03.2021 г. 04.08.2021 г. по договор за лизинг от 22.12.2020 г. за Базови аксесоари към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 22.12.2020 г.; и сумата от 44,97 лева – дължими месечни застрахователни вноски за период 05.03.2021 г. - 04.07.2021 г. по Застрахователна полица № 10183537 от 22.12.2020 г. за застраховка на устройство „ смартфон протект “ относно мобилно устройство APPLE iPhone 12 mini 64GB Red, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 3545/01.06.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7871/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с. Изложени са съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като се оспорват твърдените договорни отношения с ищеца. Иска се отмяна на атакуваното решение и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК ***** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата 2 правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, предявен от „Йеттел България“ ЕАД против В. М. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, съгласно заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7871/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.с.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че не е сключвал процесните договори с „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), респ. поддържа че не съществуват описаните в исковата молба облигационни правоотношения между страните. Ралевира възражения за изтекла погасителна давност досежно прецесните вземания, както и за прекомерност на претендираните неустойки, тъй като счита, че не обезщетяват настъпили вреди за мобилния оператор. Моли за отхвърляне на иска.

С постановеното по спора Решение № 2736/17.06.2024г. по гр.д. № 11519/2023г. по описа на Районен съд Пловдив първостепенният съд е признал за установено в отношенията между страните, че В. Б. М., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК ***** сумата от общо 1 737,32 лева, представляваща сбор от вземания по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, формиран от сумите, както следва: сумата от 165,10 лева за дължими месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 29.1.2020 г., за период 05.03.2021 г. - 04.07.2021 г.; сумата от 17,64 лева – дължими лизингови вноски за период 05.03.2021 г. 04.08.2021 г. по договор за лизинг от 29.1.2020 г. за Базови аксесоари към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 29.1.2020 г.; сумата от 93,99 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 22.12.2020 г. за период 05.03.2021 г. - 04.07.2021 г.; сумата от 1 314,39 лева – дължими лизингови вноски за период 05.03.2021 г. - 04.08.2021 г. по договор за лизинг от 22.12.2020 г. за мобилно устройство APPLE iPhone 12 mini 64GB Red; сумата от 101,23 лева – дължими лизингови вноски за период 05.03.2021 г. - 04.08.2021 г. по договор за лизинг от 22.12.2020 г. за Базови аксесоари към 3 договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 22.12.2020 г.; и сумата от 44,97 лева – дължими месечни застрахователни вноски за период 05.03.2021 г. - 04.07.2021 г. по Застрахователна полица № 10183537 от 22.12.2020 г. за застраховка на устройство „ смартфон протект “ относно мобилно устройство APPLE iPhone 12 mini 64GB Red, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 3545/01.06.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7871/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска за разликата от присъдените общо 1 737,32 лева до пълния претендиран размер от общо 2 044,79 лева, представляваща сбор от вземания по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, формиран от сумите, както следва: сумата от 168,89 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 29.1.2020 г., от които 96,74 лв., представляваща неустойка в размер на до три стандартни месечни абонаментни такси, и сума в размер на 72,15 лв. за мобилно устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг към договор от 29.01.2020 г. за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 29.01.2020 г.; и сумата от 138,58 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 22.12.2020 г., от които 102,65 лв., представляваща неустойка в размер на до три стандартни месечни абонаментни такси, и сума в размер на 35,93 лв. за мобилно устройство APPLE iPhone 12 mini 64GB Red, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг от 22.12.2020 г. към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 22.12.2020 г., ведно със законна лихва върху посочените суми за неустойки от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми също е издадена Заповед № 3545/01.06.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7871/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр.с

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените 4 от РС обстоятелства, както следва:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7871/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с., и съобразно приетото с Определение № 2941/13.12.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3122/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Последният е депозирал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и на кредитора е указана възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред РС са представени посочените по-горе договори за мобилни услуги, на които ищецът основава правата си, сключени при общи условия. По отношение на същите ответникът е предявил "оспорване", поддържано и във въззивната му жалба, което остава недоказано, въпреки дадените от РС указания относно разпределяне на доказателствената тежест.

Договорите, на които се основават процесните вземания, носят подпис на ответника и не е проведено надлежно оспорване на тяхната истинност. С оглед на това, следва да се приеме, че между страните са сключени твърдените от ищцовото дружество договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.

Съдът намира, че въззиваемата страна-ищец е изпълнил задълженията си по валидно облигационно отношение между страните.

Съгласно договор за мобилни услуги от 29.01.2020г. с предпочетен номер +***** и договор за мобилни услуги от 22.12.2020г. с предпочетен номер +*****, „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ се е задължило да предостави активирани СИМ - карти с посочени номера на въззивника - ответник, предоставянето, съответно получаването на които той не оспорва. Във впоследствие сключените, във връзка с договорите за мобилни услуги, договори за предоставяне на мобилни устойства на изплащане е изрично посочено, че същите са предоставени на ответника в момента и с факта на подписването на договорите. Следователно, ищецът е изпълнил задължението си по предоставянето на активирани СИМ карти и мобилните устройства, с което фактически е осигурил достъпа до 5 мобилната си мрежа на ответника. Съответно, за последния възниква задължението до прекратяването на договорите да заплаща месечните абонаментни такси, които са дължими от него, независимо дали ползва мобилни услуги, както и лизинговите вноски за изплащане на устройствата.

Въз основа на приетите по делото договори са издадени сочените от ищеца фактури за дължимост на уговорените месечни абонаментни такси и лизингови вноски. При тежест върху ответника, не се ангажират доказателства за тяхното погасяване.

Ето защо процесните вземания се явяват дължими, първоинстанционното решение следва да се потвърди. поради което

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна. За извършване на същите обаче не са представени доказателства по делото, поради което такива не следва да се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2736/17.06.2024г., постановено по гр.д.

№ 11519/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6