Определение № 902 от 16.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 902 гр. Благоевград, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело № 20261200500423 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 151 от ГПК, за допускане допълване- поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на 04.06.2026 година по възз. гражданско дело № 423/ 2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

Образувано е по подадена молба от Е. К. П., ЕГН ********** и А. К. К., ЕГН **********, въззивник и конституиран необходим другар по възз. гр. дело № 423 по описа на Окръжен съд - Благоевград за 2026 г.. В молбата се навежда, че не са точно отразени всички изявления на страните.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 151 ГПК урежда процедура за поправка и допълване на протокола, съставен за разглеждане на делото в съдебно заседание. Подадената молба за допълване е подадена е в законоустановения срок, но същата е процесуално недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 и 2 ГПК протоколът се съставя под диктовката на съдията, като в него се отразяват същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Това означава, че в протокола не се записва всичко, което искат да кажат или казват страните или техните процесуални представители, а само това, което има значение за разглеждането и решаването на делото и за законосъобразното провеждане на процесуалните действия.

В тази връзка формулираните в молбата възражения и забележки не сочат за типично искане по смисъла на чл. 151 ГПК, а по-скоро за опит за налагане на виждане, формирано от страна по делото, как следва да бъде провеждано съдебно заседание, което обаче не влияе на съществото на произнасянето и в крайна сметка корекцията не би повлияла на ясно изразената воля на съда. Съобразно изложеното в молбата се касае за редакционни, технически грешки в протокола, като исканите поправки не касаят промяна на същността на изявленията на съдията-докладчик, а са по-скоро редакционни забележки, а съгласно чл. 151 ГПК се записва същността на изявленията. От друга страна, видно от самия протокол, сочените пропуски са отразени в протокола надлежно.

Молбата следва да бъде оставена от съда без разглеждане, тъй като част от исканията касаят водене на протокола, което е прерогатив на председателя на съдебния състав, а останалите касаят налагане на процедура от страна, по която съдът да води съдебно заседание, която е различна от ГПК, които нямат връзка с процедурата по поправка и допълване на протокола от съдебно заседание. С процедурата по чл. 151 ГПК се цели 1 отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. В протокола следва да се впишат състава на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото, и констатациите и определенията на съда (чл. 150, ал. 1 ГПК). Следователно в него се отразяват само изявленията, направени по реда, т.е. от лицата, на които председателят е дал думата. В съдебния протокол се отразяват само съществените по преценка на председателя изявления (Постановление № 6 от 23 декември 1968 г., на Пленума на ВС). В случая е налице искане за поправка на протокола, с мотиви как да се води съдебно заседание, което ясно показва, че явно се цели нещо друго. От друга страна, изискването на чл. 3 ГПК е процесуалните действия от страните и техните процесуални представител да се извършват добросъвестно и съобразно добрите нрави. Законодателят забранява злоупотребата с процесуални права, следователно, немотивирано искане за поправка на протокол, е недопустима процесуална дейност.

Водим от изложеното и по аргумент от чл. 151 ГПК поправката и допълването на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му, каквито не са налице в настоящия случай, което обуславя недопустимост на искането.

Разпоредбата на чл. 151 от ГПК не съдържа процесуална възможност за самостоятелно обжалване на определението на съда относно поправката или допълването на протокола, още повече, че определението за оставяне без разглеждане на молбата за допълване или поправка на протокола не прегражда по никакъв начин развитието на делото.

Водим от горното и на основание чл. 151 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане от Е. К. П., ЕГН ********** и Антония К. К., ЕГН **********, въззивник и конституиран необходим другар по възз. гр. дело № 423 по описа на Окръжен съд - Благоевград за 2026 г., з а поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на 04.06.2026 година по възз. гражданско дело № 423/ 2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал.

1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2