Решение № 1905 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1905 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330105086 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД от А. Т. Т., ЕГН ********** против Г. Н. Т., ЕГН **********.

Ищецът А. Т. Т. от град П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че той е собственик на подробно описания в исковата молба лек автомобил на основание наследяване от ***********, да осъди ответницата да му предаде собствеността и владението върху лекия автомобил, както и да осъди ответницата да му заплати сумата 6400 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е бил лишен поради невъзможността да ползва лекия автомобил, за периода 05.06.2022 - 05.03.2025 г., заедно със законната лихва върху тази сума по изложените в исковата молба съображения. Прави доказателствени искания. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл. 38 ЗАдв.

С писмен отговор на исковата молба от 07.05.2025 г. ответницата Г. Н. Т. от град П. оспорва обективно съединените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани по изложените в отговора съображения. Прави доказателствени искания. Прави възражение за право на задържане. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл. 38 ЗАдв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 124 ГПК и 108 ЗС:

Между страните няма спор, че Т. Б. Т., е бил собственик на лек автомобил марка „**********“, модел „*************“, рег. № **************, което обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства /Свидетелство за регистрация Част І/.

Т. Б. Т., е починал на *****************г., като е оставил за свой единствен наследник ******** А. Т. Т. /съгласно представеното по делото Удостоверение за наследници, изх. № ***************** г./.

По делото няма спор, че А. Т. Т., по силата на наследствено правоприемство, се легитимира като собственик на процесния лек автомобил марка „**********“, модел „*******“, рег. № *********.

Владението на ответницата върху процесната вещ не се оспорва от страните, като с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че движимата вещ се владее от нея.

С оглед горното, съдът намира, че предявените искове по чл. 124 ГПК и чл.

108 ЗС са основателни и следва да бъдат уважени.

В отговора на исковата молба, своевременно е направено възражение за право на задържане на процесния автомобил до заплащане на сумата от 3541 лева – главница за подобренията и разходите във връзка със запазването, поддържането и поправянето на вещта.

Доколкото се касае за движима вещ, то и възражението е с правна квалификация по чл. 91 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 91 ЗЗД, който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Предмет на правото на задържане, съгласно сочената правна разпоредба са държаните движими вещи, в случая – лек автомобил. Разпоредбата на чл. 91 ЗЗД урежда само един от видовете право на задържане – правото на добросъвестния ретинент да откаже връщането на чужда движима вещ до удовлетворяване на вземанията му във връзка със запазването, поддържането, поправянето или подобряването й, както и за вредите, причинени от нея.

Добросъвестност на ретинента е налице, когато неговото държане не е установено чрез противоправни действия /напр. по насилствен или скрит начин/ и когато поведението му след това е съответно на неговото правно положение според основанието, на което е получил държането. Ретинентът е недобросъвестен и когато вземанията му са възникнали след изпадането му в забава да предаде вещта. В настоящия случай от датата, на която е починал наследодателят на ищеца – ********** г., същият в 2 качеството си на единствен наследник се легитимира като собственик на процесния лек автомобил. Дори и да са били налице уговорки ответницата да ползва автомобила, каквито сведения изнася разпитания свидетел П. Т., /протокол от о.с.з., проведено на *************г./, който заяви, че лекият автомобил бил закупен от ************* като ************ за Г., а когато **************, А. казал, че няма претенции към „************“, впоследствие обаче решил, че я иска, то с подаването на Жалба до Районна прокуратура – П. на *********** г. ищецът ясно е заявил желанието си владението на движимата вещ да му бъде предадено. От приложената по делото прокурорска преписка № ************ г. по описа на Районна прокуратура – П., се установява, че ищцата е дала обяснения по случая на ************ г., като след тази дата тя е била длъжна да върне вещта, защото собствеността й не й принадлежи.

Доказателствата, на които ответницата основава правото си на задържане на вещта, а именно: Фактура № ************** от ***********г., работна карта № ************ от ************г.; Фактура № ************** от *********** г., работна карта № ********** от ************ г. и Нотариална покана, с *****************, са съставени след като ответницата е изпаднала в забава да предаде вещта. Ето защо съдът намира, че възражението за право на задържане на процесния автомобил до заплащане на сумата от 3541 лева, е неоснователно, като същата следва да предаде лекия автомобил на собственика – ищец в настоящото производство.

По иска по чл. 59 ЗЗД:

Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

В настоящия случай се установи, че наследодателят е оставил лек автомобил марка „***********“, модел „**********“, рег. № *************, който принадлежи на ищеца като негов единствен наследник. От събраните по делото писмени доказателства, включително и от приложената прокурорска преписка № *********** г. по описа на Районна прокуратура – П., безспорно се установи, че ищецът не е предоставил на ответницата процесния лек автомобил за ползване, като напротив видно от материалите по посочената прокурорска преписка, още на *********** г. е подал Жалба до Районна прокуратура – П., в която е изложил, че е собственик на 3 лекия автомобил и, че ответницата не му предава същия. Жалба в същия смисъл е подадена и до ************* на КАТ – П. на **************г., във връзка с която е издаден Протокол за предупреждение от ************г., с който ответницата е предупредена да не ползва без правно основание вещи и предмети чужда собственост, вкл. и моторни превозни средства.

Разпитана по реда на чл. 176 ГПК /протокол от о.с.з., проведено на 06.10.2025 г./, ответницата заяви, че след като Т. Т. починал автомобилът останал при нея и към момента също е при нея. След смъртта му тя подавала документи за застраховка на автомобила от нейно име на основание, че ползва автомобила. След смъртта на Т. Т. не е получавала покана от А. Т. да предаде автомобила доброволно.

С оглед изложеното и при съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че за процесния период 05.06.2022 г. – 05.03.2025 г., ищецът е бил собственик на процесния лек автомобил, като е бил лишен от правото си да го ползва, поради което е налице негово обедняване. Същевременно ответницата е упражнявала фактическа власт върху притежаваното от ищеца МПС без да има основание за това, като по този начин се е обогатила чрез спестяване на необходими разходи за заплащане на съответното ползване. В случая от събраните по делото доказателства, а и от разпита по реда на чл. 176 ГПК на ответницата, същата заяви, че след смъртта на наследодателя тя подавала документи за застраховка на автомобила от нейно име на основание, че ползва същия, което съдът възприема като признание на неизгоден за страната факт, поради което и същият следва да се кредитира като годно доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за дължимост на онова, с което се е обогатила за сметка на ищеца, до размера на обедняването. От приетото по делото заключение на съдебна авто-оценъчна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че средният пазарен наем на автомобил подобен на процесния би бил 442,50 лв. на месец.

При реална заетост, за указания период 05.06.2022 г. – 05.03.2025 г. средният наем, който може да се очаква да бъде реализиран би бил около 3651 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна, като за разликата от посочения размер до първоначално предявения от 6400 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като законна последица от уважаване на предявения иск, макар и частично, основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху уважената главница, считано от датата на предявяване на иска – 18.03.2025 г. до окончателното й изплащане. Доколкото обаче в петитума е заявено искане за присъждане на законната лихва от 20.03.2025 г. и с оглед диспозитивното начало на исковия процес, то и от тази дата същата следва да бъде присъдена.

С оглед пълнота и изчерпателност на изложението следва да се посочи, че вземането е изискуемо от момента на разместване на имущественото благо, като покана е необходима единствено за поставяне на длъжника в забава /Тълкувателно 4 решение № 5/21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, което обстоятелство би имало значение само ако се претендираше мораторна лихва за забава, каквато претенция в случая няма. Ето защо и възражението на ответницата, че не била получила покана за доброволно предаване на лекия автомобил, е неоснователно и правно ирелевантно.

Сумите ще се присъдят в евро, съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По разноските:

Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски. Такива се претендират и са представени доказателства за заплатена държавна такса в общ размер на сумата от 356 лв. /182,02 евро/ и депозит за вещо лице – 500 лв. /255,65 евро/

Претендира се заплащане и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., във връзка с което е представен Договор за правна помощ и съдействие от *************г. В същия е посочено, че договореното възнаграждение е по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Без уважение ще се остави искането на ищеца и пълномощника му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ж. Ч. на основание чл. 38 ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал.

1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В настоящия случай в ДППС не е посочено на кое от основанията по т. 1-3 на чл. 38 ЗАдв. се основава искането, като съдът не може служебно да преценява наличието на обстоятелства за безплатна помощ, ако те не са описани в договора. Ето защо искането се явява неоснователно.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fd9d835-cb31-46de-a9ae-136cc6b73c5d