Решение № 1705 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1705 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330102785 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 15.02.2024г., подадени от Л. Д. Д. против „Неткредит“ ООД, с които са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ****** от 02.12.2021г., сключен между ищеца и „Неткредит“ ООД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът „Неткредит“ ООД да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 322 лева- платена без основание по недействителния Договор за потребителски кредит № ****** от 02.12.2021г.

С постановеното по делото Протоколно определение № 248/ 14.01.2025г. (л. 8687), влязло в сила на 11.02.2025г., производството по делото е прекратено спрямо ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, поради заявен от ищеца отказ от иска срещу посоченото дружество. Предвид това, релевантни за настоящото производство са единствено исковите претенции насочени срещу „Неткредит“ ООД.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № ****** от 02.12.2021г. с „Неткредит“ ООД, по силата на който му е предоставена сума в размер от 800 лв. Сочи се, че в чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- гарант, одобрен от дружествотозаемодател или банкова гаранция в размер на 855 лв. със срок на валидност до 04.03.2022г. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от другите обезпечения, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Излагат се и съображения, че в чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е предвидено потребителят да заплати на кредитора неустойка в размер от 267 лв., в 1 случай че не бъде предоставена гаранция на вземанията на кредитора по договора.

Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата за неустойка бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над императивно разписания максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит. Иска се от съда прогласяване нищожността на договора за паричен заем спрямо „Неткредит“ ООД, както и последното да бъде осъдено да възстанови на ищеца всички заплатени от него суми над усвоената главница. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал писмен отговор, с който поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва сключването на договора за кредит. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение и неустойката по чл. 6 от договора за кредит не следва да се включват при формиране на ГПР по договора, доколкото същите не представляват разход за потребителя, който следва да се калкулира съобразно ЗПК. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Неткредит” ООД (като заемодател) и ищеца Л. Д. Д. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 02.12.2021г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 800 лв. /л. 4- 8/. Отразеният в чл. 11 от договора лихвен процент е 40, 80%, годишният процент на разходите е 49, 36%, а задължението следва да се погаси на три месечни вноски до 03.03.2022г.

Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в срок до края на деня следващ сключването на договора, потребителят следва да предостави на кредитора гаранция по кредита. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция следва да бъде за сума в общ размер от 855 лева и със срок на валидност до 04.03.2022г. При неизпълнение на това задължение в срок, съобразно чл. чл. 6, ал. 1 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 267 лв. Чл. 6, ал. 2 от договора разписва, че неустойката се начислява за всеки месец, в който има неизпълнение на задължението, считано от деня следващ сключване на договора за кредит.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза (л. 79-81) се изяснява, че по силата на процесното кредитно правоотношение ищецът е усвоил сума в размер от 800 лв. Потребителят е заплатил в полза на кредитора по договора сума в общ размер от 1122 лв. Експертът е посочил, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като разход е включено единствено вземането за възнаградителна лихва.

При включване на дължимата неустойка съобразно чл. 6 от договора, ГПР се равнява на 708, 54%.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен 2 материал.

Съдът счита за нужно да посочи, че в рамките на настоящото производство не се установи между ищеца и дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД да е сключен договор за предоставяне на гаранция, обезпечаващ вземанията на кредитора по процесния договор за кредит. Предвид това, съдът не включва при формиране на ГПР по договора за кредит, възнаграждението което ищецът твърди, че се дължи на дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД.

По правните аспекти на спора:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника "Неткредит" ООД като заемодател и ищеца Л. Д. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и задължението по процесния договор за кредит да се погасява за период от три месеца, то приложение следва да намери ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на посочения нормативен акт не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи.

Прочитът на нормата налага разбирането, че за да не се прилагат разпоредбите на ЗПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки- задължението по договора за кредит да се погасява за срок до три месеца и разходите, които се дължат от потребителя да са незначителни. Предвид обстоятелството, че по договора за паричен заем, за потребителя е предвидено да заплати като разход освен договорената възнаградителна лихва, но също така и неустойка в размер от 267 лв. (която се начислява за всеки месец неизпълнение), то видно е че разходите не са незначителни, тъй като са в размер, който е почти идентичен с усвоената главница (ако неустойката се начисли за пълните три месеца, това означава че потребителят би дължат сумата от 801 лв.). Предвид това, изключението разписано чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК не следва да намери приложение.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от 3

Договора за кредит. Чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, възлага в тежест на потребителя в срок до деня следващ сключването на договора, да осигури банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която следва да бъде за сума в общ размер от 855 лева и със срок на валидност до 04.03.2022г. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (800 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранция за всички дължими към кредитора суми (за което съответната банкова/ небанкова институция ще изисква също заплащане) и то в толкова кратък срок след усвояване на сумата по договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът единствено цели да се обогати за сметка на длъжника и да го натовари със задължението да му заплати допълнително възнаграждение (което обозначава като неустойка) за предоставения финансов ресурс. Нещо повече- съобразно чл. 6, ал. 2, вр. ал. 1 от договора за кредит, неустойката в размер от 267 лв. не се начислява еднократно, а за всеки месец, в който има неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция.

Същевременно, кредиторът не включва вземането за „неустойка“ при формиране на ГПР по договора (обстоятелство изяснено отвъд всякакво съмнение от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза), като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.