Решение № 203 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. П., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500250 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1408 от 18.11.2024г. постановено по гр.д.№20245220101446 по описа на същия съд за 2024г., Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска с правно основание чл. 439 ГПК предявен от Е. Й. К.,ЕГН:**********, от с. Л., п.к. 4489. *** Община С., обл. П., чрез адвокат Л. И. К. от ПАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В." №18. ет.2, офис-13, против „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК: 131001375. със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр. С., п.к. 1715, р-н „В.“, квартал „М.Д.“, ул. „ Р.П.-К.“ № 6, сграда „М.Т.“, ет.6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 201888870400980 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 на КЧСИ с район на действие ПзОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2713/2018 г. по описа на ПзРС, както следва: сумата в размер 741,02 лева - непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.07.2018 г., 2758,98 лева - договорна лихва, начислена за периода от 28.08.2015 г. до 28.02.2018 г. , 70,00 лева - разноски направени по заповедното дело, както и въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2716/2018 г. по описа на ПзРС, сумата в размер 2456,32 лв. - непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.07.2018 г., 49,13 лева разноски по частното производство.

1

ОСТАВЕНА Е без разглеждане като процесуално недопустима претенцията с правно основание чл. 439 ГПК в останалата й част - за установяване на недължимост на част от главница над размера от 741,02 лв. до размера от 18793,41 лв. , като предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 201888870400980 по описа на ЧСИ Д.Д. , рег. № 887 на КЧСИ и прекратено производството по делото в тази му част.

Решението се обжалва в отхвърлителната му част, /в прекратената част прекратителното определение е влязло в сила на 04.12.2024г. като необжалвано/, с въззивна жалба с вх.№30591 от 06.12.2024г. подадена от Е.

Й. К.,ЕГН-... чрез пълномощника си адв. Л. К. с доводи за порочност като неправилно, немотивирано и необосновано решение, не кореспондиращо със събраните по делото доказателства поради с искане да бъде отменено в обжалваната му част. В жалбата се възпроизвежда дословно установеното от исковия съд фактическа обстановка, която не се оспорва от пълномощника на жалбоподателя, но счита, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи като неправилно е приложил закона. Поставя въпроси по предмета на доказване , които счита за спорни относно това дали с депозираните от взискателя - две молби съответно от 31.10.2019 г. и от 15.11.2023 год. с които е поискал от ЧСИ — Д.Д., рег. №887, да извърши справки за имущественото състояние на ищеца / на длъжника/, както и да бъде извършена Справка в „БНБ”, и да наложи запори на банкови сметки в „БДСК” и в „ОББ”, каквито жалбоподателят няма и никога не е откривал, се прекъсва давността, както е приел първоинстанционният съд, което жалбоподателят счита, че решението противоречи на константната съдебна практика. Акцентира се на писмено доказателство Справка с вх.№ 23483 от 23.11.2023год. по описа на ЧСИ-Д.Д., издадена от регистъра на БНБ според която, на банковата сметка на ищеца открита в „Първа инвестиционна банка” има наложен само един запор от 16.04.2019год. а на банковата му сметка открита първоначално на 21.01.2008год. в „Централна кооперативна банка" АД, която служебно на 23.11.2022 год. е закрита, но преди това единствено на 17.04.2019 год. е бил наложен ЗАПОР. Счита, че при наличие на все още незакрита банкова сметка в „Първа инвестиционна банка-ПИБ”, защо взискателят е поискал налагане ЗАПОР на банкови сметки в Банка „ДСК” и „ОББ”. Акцентира, че е налице е безпротиворечива практиката на ВКС, според която „Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисквало предварителна проверка за това дали вземането действително съществува.

Твърди, че налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице; че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, според изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Твърди, че последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали 2 той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Счита, че в случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Цитира, че „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка и не е имал такава, но предприетото Действие по искане на взискателя, който е посочил съответната банка, без обаче да е поискал извършване на проучване на имущественото състояние на Длъжника и/или/ извършването на справка, не представлява действие по налагане на запор; че валидно изпълнително действие ще е налице, когато съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че Длъжникът има, имал е или е в процес на откриване на сметка в съответната банка; че в случаите когато Длъжникът е имал сметка, но е закрита, то Длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.” (препраща към Решение №44/27.03.2023 год. на Окръжен съд - Видин, постановено по въззивно гражданско дело № 100/2023 год. по описа на съда). Счита, че в конкретния случай в периода след 17.04.2019 год. респективно от последно наложеният запор на банковата ми сметка открита в „Централна кооперативна банка ЦКБ” до 17.04.2024 год. изобщо не са извършвани валидни изпълнителни Действия изграждащи съответният изпълнителен способ, годни да прекъснат Давността съобразно константната съдебната практика, като веднъж изтекла тя не може да бъде прекъсвана. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се отмени Решение №1408 18.11.2024 год. издадено от Районен съд — П., по гражданско дело №1446/2024год. в обжалваната му част и се постанови ново Решение, с което изцяло да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск, че в полза на ответника не съществува правото му на принудително изпълнение на процесното вземане. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. М. ЕООД с управител Р.Т. чрез адв. Д. П. от АК-Стара Загора, с вх.№7178 от 12.03.2025г. /л.18/, в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество, а решението като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, да бъде потвърдено. Твърди се, че въз основа на издадени изпълнителни листа по ч.гр.д.№2713 /2018г. и ч.гр.д. 2716/ 2018г. на РС П. е подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под ИД №980/2018г. на ЧСИ Даскалов. Като неоснователно се квалифицира твърдението на жалбоподателя за изтекло по давност вземане, тъй като давността по отношение на вземането е прекъсвана с исканите принудителни действия цитирани в мотивите на обжалваното Решение. Счита, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл се сочи Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен 3 съд— Пловдив, Решение №423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд Пловдив/, като в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност.

Допълва, че са неоснователни твърденията на жалбоподателят, в случай, че вземането не съществува, запорът на банкова сметка не може да породи предвидените в закона последици, а от там и не може да реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Визирайки т. 5 на ТР№ 3/2015г. се сочи, че :

„...запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника" и че за да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо; че изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника; че вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл.

483 ГПК за недвижимите имоти. Заключава, че при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува и че налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице, като Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и съществува.”

Дружеството ответник счита, че Първоинстанционния съд е приел, че двете молби от взискателя, с които са искани и съответно наложени запорите валидно са прекъсвали давността, а от датата на последната молба, в която взискателят е поискал налагането на запор по банкова сметка е започвал да тече нов давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен.

Поради това следва да се приеме, че давността за дължимите към този момент вземания по двата изпълнителни листа не е била изтекла, тъй като преди изтичане на петгодишния срок е поискано извършването на ново валидно изпълнително действие, което е прекъснало тази давност. В тази връзка счита, че следва да се имат предвид и разясненията дадени в т.3 от ТР № 2 / 2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС , в мотивите от което е посочено ..води до прекъсване на давността, молба , в която е посочен начина на изпълнение...“. Освен това се приема че, след 4 отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. висящността на изпълнителното производство / дори и в случаите на настъпила перемпция/ не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност; че за изпълнителния процес чл. 116 б."б” от 33Д не се отнася. Затова в същото ТР / т.З / се дава задължително тълкуване, според което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Твърди, че такъв е конкретния случай, тъй като от 31.10.2019 г. до 31.10.2021г. по това изпълнително дело, действително взискателят не е поискал и не са извършвани изпълнителни действия и след този момент е настъпила перемпция, но тя е без значение за давността съгласно т.3 от ТР № 2/2023г. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото многобройни доказателства.

Разпечатката съдържа 20 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fd90c55-464e-48f1-a111-d04bb65301ae