Решение № 8891 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8891 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110134190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на К. В. В., ЕГН ********** срещу А.

М. Т., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседА.е. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на лични отношения и на издръжка за дете.

Ищецът твърди, че живял с ответницата в условията на фактическо съпружеско съжителство до лятото на 2021г., след което се разделили. От съжителството си стрА.те имат родено едно дете – Кристиян К.ов В., ЕГН **********. След раздялата на родителите детето е отглеждано при условията на споделено упражняване на родителски права и при двамата родители, като през повечето време детето било при баща си. Майката уведомила бащата, че желае да заведе детето при роднините си в гр. Бургас за Великден през 2024г., но след като заминали, отказала да върне детето в гр. София. На 08.05.2024г. детето заедно с дядото по майчина линия с нощния влак пристигат от гр.

Бургас в гр. София, като детето отива на училище. Същата вечер обаче, след като ответницата се обадила, детето отново с влака се върнало в гр. Бургас.

1

Ответницата чакала детето на гарата в гр. Бургас, взела Кристиян и потеглила в неизвестна посока, като няколко дни не вдигала телефона си нито на родителите си, нито на ищеца. На 13.05.2024г. ищецът пуснал жалби и сигнали до СДВР и ОЗД, като полицията открила майката в хотел в гр. Бургас на 16.05.2024г. Пристигналите на място полицаи установили, че ответницата е неадекватна и агресивна, а медиците от пристигналата линейка констатирали ненормално поведение, налагащо поставяне на успокоителни и настаняване в психиатрия. Бащата взел детето на 16.05.2024г., то живее при него и посещава училище. Моли да му бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо детето Кристиян, на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв, както и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 234.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба. Не претендира разноски.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

В открито съдебно заседА.е ответницата чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлено искането на ищцовата страна, като бъде постановено съвместно родителстване по отношение на детето Кристиян.

Претендира разноски.

Съдът като прецени събрА.те по делото доказателства и становищата на стрА.те прие за установено следното:

СтрА.те са родители на малолетното дете Кристиян К.ов В., ЕГН **********.

За учебната 2023/2024г. детето е ученик в 2Г клас при 81 СУ „Виктор Юго“ – гр. София, дневна форма на обучение.

Ищецът работи в Българска агенция по безопасност на хрА.те, като за периода от месец юни 2023г. до месец май 2024г. същият е получил среден месечен брутен доход в размер на 2293.83 лева. Същият е придобил на 23.10.2014г. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент 47, находящ се в гр. София, район Подуяне, ж.к. Суха река, бл. 18, вх. А, ет. 10.

На основА.е чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални доклади от компетентната ДСП. Видно от проведеното социално 2 проучване, на 21.05.2024г. в ОЗД при ДСП – Оборище постъпил сигнал от бащата, съдържащ данни, че същият няма информация местонахождението си на своя син Кристиян. Бащата съобщава, че до преди два месеца родителите на детето поддържали добри взаимоотношения, когато майката променила отношението си към него и прекратила комуникацията си с бащата. Майката заминала заедно с детето в гр. Бургас за Великденските празници при бабата и дядото по м.л. и след това бащата нямал никакъв контакт с тях. Майката била хоспитализирана в психиатрично отделение на болница в гр. Бургас. Бащата поел грижите за малолетното дете. По информация на М. Т. – дядо по м.л. на детето Кристиян, чрез прокурорско разпореждане заедно със съпругата си принудително настА.ли своята дъщеря за лечение в ЦПЗ – гр. Бургас. Същият разказва, че дъщеря му обикаляла улиците, за да проси, държала е внука им заключен в хотелска стая, не му е давала храна, както и не го е пускала да посещава училище. Добавя, че на 18.05.2024г. бащата на детето пристигнал в гр. Бургас и взел Кристиян. Дядото по м.л. заявява също, че бащата на детето винаги е полагал добри грижи за малолетния Кристиян. Считано от 20.05.2024г. детето отново посещава училище. Бащата споделя, че след раждането на сина им майката първоначално била много грижовна, но впоследствие започнала постепенно да абдикира от своите задължения на родител. По данни на бащата, майката започнала да лъже за всичко, поради което започнали проблемите помежду им. Бащата разказва, че с майката се разделят през 2020г., като двамата родители устно се договарят да си поделят грижите за малолетния Кристиян. Детето споделя, че през първия срок на отминалата учебна година често закъснявал за училище, тъй като майка му мислила, че учебните му часове започват по – късно. Разказва, че веднъж му казала, че е болен и няма да ходи на училище, а всъщност той бил здрав и имал желА.е да отиде. Детето споделя, че комуникира с майка си по телефона.

Кристиян е диагностициран със „Спинална мускулна атрофия със засягане на долни крайници“, има издадено ЕР на ТЕЛК, с 75 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, пожизнен. Малолетният посещава два пъти седмично рехабилитатор. Детето поддържа редовен контакт с разширените семейства на родителите. Отчита се силно изразена емоционална привързаност между бащата и детето. Няма данни за огрА.чаване на социалния и роднинския кръг на детето от страна на бащата, същият не възпрепятства връзката между майката и детето, както и връзката на детето с 3 разширеното семейство на майката. Бащата има подходящи условия за отглеждане и възпитА.е на детето в спокойна и сигурна среда. Домът и условията в него за подходящи за отглеждане на детето в сигурна и безопасна среда. Няма данни за наличие на родителско отчуждение или риск от въвличане на детето в случай на родителски конфликт. Майката е с пожизнен ТЕЛК 90 % инвалидност. Майката заявява, че живее в собствен апартамент, като в жилището детето разполага със собствена стая. А. Т. е подпомагана в бита й от нейния баща, който е неотлъчно до нея. Майката е пенсионер по инвалидност. Майката разказва, че в последните 9 години тя сама полагала грижи за малолетното дете. От май 2024г. детето прекъснало посещенията в училище, поради което бащата предявил иск в съда за упражняване на родителските права върху детето. Кристиян е ученик в 143 СОУ, гр. София.

Майката твърди, че през изминалите 9 години успяла да създаде силна емоционална връзка с Кристиян. Между родителите липсва комуникация във връзка с отглеждането на детето.

От показА.ята на св. Вълко Христов В. се установява, че стрА.те живели заедно до 2021г., като имат едно дете. След тяхната раздяла детето било отглеждано от двамата родители. След раздялата детето живеело при майката в ж.к. Младост, а баща му и дядо му по б.л. го вземали и го водели на рехабилитация всяка седмица в понеделник и сряда. Когато бащата взема детето в понеделник, на следващия ден го води на училище, а в сряда отново го взема от училище. През месец май майката се обадила на дядото по б.л. и му казала, че вече няма да вземат детето, защото то ще учи в гр. Бургас.

Родителите на ответницата се обадили на дядото по б.л. и му казали, че била някъде в гр. Бургас с детето, но не знаели къде точно се намират. Ищецът подал сигнал в районното управление. Ищецът заедно с баща си отишли при родителите на ответницата и от там взели детето. Майката се вижда с детето.

Тя всеки се обажда по телефона и разговаря с детето лично, колкото пожелае.

Когато бащата взел детето от гр. Бургас, то било неспокойно. Например, когато го събуждали сутрин за училище, скачало като войник. Сега детето е много добре. Понякога детето забравя, че има среща с майка си. Когато се върне от среща с майката, детето не е стресирано, но не е и спокойно. Когато се върне, не може да заспи веднага, просто детето е неспокойно. През юни 2024г. детето било на море заедно със своите братовчеди. Родителите на ответницата ги взели от Черноморец, където били, и по пътя майката на 4 ответницата казала „А. е толкова болна, че, ако излезе от болницата и детето е при нея, може да посегне“. Детето останало при родителите на ответницата и до края на юли 2024г. то било в гр. Бургас, след което било при дядо си по б.л. на вилата до 14 септември. Давали детето на майката в петък. Тя винаги връщала детето.

В хода на съдебното производство е изготвена и приета комплексна експертиза, според заключението на която бащата има запазен родителски капацитет, което му дава възможност да полага необходимите грижи за детето, като получава подкрепа от своя баща/дядото на детето, с оглед на неговата трудова ангажираност. Същевременно споделя, че няма да налага огрА.чения детето да поддържа връзка с майка си, както и майката да споделя време с детето си. При майката се отчита, че родителският капацитет е засегнат, което се дължи, от една страна, на затрудненията в общото функциониране, наличието на епизод на психично разстройство, спрямо който е постигнат медикаментозен контрол над болестната симптоматика, но липсва наличието на изграден инсайт от страна на майката спрямо психичното разстройство.

Родителите на майката живеят в друг град и към момента биха имали трудности да окажат ежедневна директна подкрепа в отглеждането на детето.

Детето има изградена привързаност и към двамата родители, като те задължително трябва да присъстват в живота на детето и да поставят в приоритет неговите нужди. Според медицинската документация, има данни за наличието на „Спинална мускулна атрофия със засягане на долни крайници“ и издадено пожизнено решение на ТЕЛК, което разкрива хроничния ход на заболяването и необходимостта от провеждането на системна рехабилитация и полагането на грижи. При Кристиян е диагностицирана „Спинална мускулна атрофия със засягане на долните крайници“. С решение на ТЕЛК от 09.02.2014г. е опредЕ. ВСУ 75 % с чужда помощ пожизнено. Детето е от първа бременност, майката е със заболяване артрогрипоза. Роден е в 38 г.с. с планувано секцио. На 14-ия ден след раждането е изпратен за рехабилитация поради контрактури в глезените и тазобедрени стави с изразено подобрение.

Кристиян К.ов В. ходи самостоятелно по абнормен миопатен модел, свързан с контрактурите в глезените, коленните и тазобедрени стави, по – изразени за десния крак. МА.пулира с двете ръце нормално. Заболяването на детето изисква постоянни грижи за поддържане и подобряване на двигателността в долните крайници с физикални процедури. Детето има сключен договор за 5 ползване на социални услуги с предоставяне на следните социални дейности:

Двигателна рехабилитация – два пъти седмично и психологическа терапия един път седмично. А. М. Т. е с вродено заболяване Arthrogryposis multiplex congenital. То се характеризира с група вродени/присъстващи при раждането/ контрактури на крайниците, проявяващи се като огрА.чаване на движенията на множество стави. Заболяването обикновено е непрогресивно и може да включва мускулна слабост и фиброза. При А. М. Т. с ЕР на ТЕЛК от 08.12.2006г. е опредЕ. 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено. Вследствие на болестта са налице тежки контрактури на двете тазобедрени и коленни стави, контрактури на ахилови сухожилия двустранно, атрофия на мускулите на долни крайници-проксимална и дистална. Походката е миопатна, с помощно средство. Основното вродено заболяване е обусловило тежките нарушения в опорно – двигателния апарат.

За да полага необходимите грижи за Кристиян К.ов В. тя ще се нуждае от помощ – нейните родители. Бащата може да полага грижи за отглеждането на детето, като се отчита неговото физическо и психологично състояние, но освен тях водещо е наличието на емоционална връзка между дете и родител, предоставянето на среда, в която събитията се случват закономерно и предвидимо, без да има резки промени, възможността да се отговори по подходящ начин дори и в случаите, при които трябва да се откаже на детето.