Решение № 164 от 10.09.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Харманли, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г. при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г. Административно наказателно дело № 20265630200310 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Т. К. Х.,ЕГН **********, от гр.Харманли против Наказателно постановление № 26 ***/18.05.26 г. на Началник Група в ОД на МВРХасково,РУ Харманли, с което са му наложени административни наказания, както следва:

"глоба" в размер на 1022,58 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.Оспорва се фактическата обстановка отразена в него и се навеждат доводи,че твърдяното нарушение не е извършено от жалбоподателя.Счита,че наложените наказания са незаконосъобразни и несправедливи.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Г.Г., надлежно упълномощена. Процесуалният представител поддържа жалбата,прави доказателствени искания.

Въззиваемата страна –Началник ГРУПА при ОДМВР Хасково, РУ

Харманли,редовно призован, не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-5229/18.09.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

1

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 28.04.2026 г. в 17.20 часа, в гр.Харманли,ул.*** до хотел *** в посока към бул.*** управлява лек автомобил,Фолскваген Шаран.

***собственост на П.Ж.П., ЕГН**********, е отказал проверка с техническо средство Дрегер 7510,за установяване употреба на алкохол.Издаден е талон за медицинско изследване №277587,като е отказал да даде кръв за медицинско изследване,с което виновно е нарушил/а чл,174 ал, 3 от ЗДвП;

Жалбоподателят Х. е правоспособен водач на МПС към датата посочена в АУАН.Факт ,който не се оспорва.Не се спори,че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка.Предоставен му е Талон за изследване бл.№ 277587.

Предвид горното св.Д.К. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал без възражения.Такива не са постъпили в срок.

Въз основа на материалите по преписката срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че въззивника е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията св.К. и св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът напълно кредитира, а доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП по делото не са ангажирани.

Разпитани по делото са Н. Х.-съпруга на жалбоподателя и А.П.-тъща на жалбоподателя.Съда не кредитира показанията поради заинтересованост от изхода на делото и противоречие със събраните писмани доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 2 ал.3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел и на жалбоподателя.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, посочен и е и АУАН въз основа на който се издава НП и който потвърждава извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Според чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът не само е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на алкохол, но не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване.

Предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Х. се състои в отказ, да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване като от писмените и гласни доказателства по делото безспорно е установено, че има отказ за изследване. Няма как в 3 конкретния случай да се приеме, че лице, за което има съмнение за някакво противоправно поведение, следва да бъде освободено, единствено хипотетично за да му се предостави някаква възможност за избор, от който той категорично се е отказал.

Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП визира не само санкция, но и състав на административно нарушение.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според съдебния състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, съгласно който на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..

С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания "глоба" в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца съдът намира наложените административни наказания за справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано. Касае се за нарушение, със степен на обществена опасност, обичайна за съответната от този вид, поради което правилно АНО е наложил процесните административни наказания, тъй като само така биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения, още повече, че съгласно разпоредбите на ЗДвП нарушенията на този закон не са маловажни. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Наказващия орган не е направил искане за присъждане на разноски.

4

От въззивника, с жалбата, се претендират разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/, това искане се явява и неоснователно и се отхвърля от съда.

Съда,следва да уведоми страните,че всички суми по делото в лева, ще бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ.Пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1, 95583 лева за 1 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 ***/18.05.26 г. на Началник Група в ОД на МВР- Хасково,РУ Харманли, с което на Т. К. Х.,ЕГН **********, от гр.Харманли са наложени административни наказания, както следва: "глоба" в размер на 1022,58 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съдХасково в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава 12 от АПК.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

5