Решение № 15863 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15863 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети М през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110145246 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. А. срещу „Е М“ ЕАД (с предишно наименование „Е М“ ЕООД), с която е предявен иск за установяване недължимостта на вземания по издадения по ч.гр.д. № 39/2013 г. по описа на РС-П изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Г Д, както следва: главница – 7415,63 лв., редовна лихва – 1629,28 лв. за периода 05.10.2010 г. до 15.10.2012 г., наказателна лихва – 1401,62 лв. за периода 05.11.2010 до 23.01.2013г., както и 666,93 лв. -присъдени разноски, поради погасяване правото на принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че по искане на праводателя на ответника „Р Б“ ЕАД, в чиято полза е издаден процесния изпълнителен лист, е образувано изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Г Д. Последното се сочи да е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с разпореждане на съдебният изпълнител от 05.03.2021 г. Поддържа последните изпълнителни действия по същото да са наложени запори по банковите му сметки на 25.11.2014г. С молба от 17.08.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на своя праводател на основание сключен договор за цесия от 17.06.2015 г. Сочи от 17.08.2015 г. до 2024 г. по изпълнителното дело да не са извършвани действия по принудително изпълнение. По искане на ответното дружество от 16.05.2024 г. е образувано на ново изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Г Д, въз основа на гореописания изпълнителен лист. По него са наложени запори върху банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение през м. М 2024 г. Поддържа към 27.10.2020 г. вземанията по процесния изпълнителен лист да са погасени по давност, считано от 17.08.2015 г., тъй като били изминали пет години, съобразявайки и периодът по време на обявеното извънредно положение. Моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Е М“ ЕАД (с предишно наименование „Е М“ ЕООД) е подал писмен отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на иска над сумата от 7415,63 лв. за главница, поради липса на правен интерес, тъй като счита, че с погасяване на главното задължение се 1 погасява и акцесорното такова. Не оспорва, че в полза на праводателя му „Р Б“ ЕАД е издаден процесния изпълнителен лист, за чието събиране на вземанията е образувано изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Г Д, по което са предприети действия по принудително изпълнение и е конституиран като взискател „Е М“ ЕАД. Сочи, че давността за образуваното изп. дело е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г., съгласно ТР 3 по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Не оспорва, че в последствие по негово искане е образувано и изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Г Д, преди да изтече установения давностен срок. Поддържа, че до предявяване на настоящия иск регулярно са предприемани действия по принудително изпълнение, поради което и не се настъпили последиците на погасителната давност. Сочи, че в случая следва да се приложи и общият петгодишен давностен срок. Твърди, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила протоколно определение е върната исковата молба в частта, в която се претендира установяване на недължимостта на вземането за законна лихва в размер на 9001,95 лв. за периода 24.01.2013г. - 29.07.2024 г.

Производството продължава за останалата част на заявените вземания, чиято недължимост ищецът иска да бъде установена в настоящото производство, в която част съдът намира исковата молба за редовна, а предявеният с нея иск за процесуално допустим.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК следните обстоятелства: че срещу ищецът в полза на праводателя на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 39/2013 г. по описа на РС-П; 2) въз основа който били образувани изп. дело № ***** и изп. дело № ***** и двете по описа на ЧСИ Г Д.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия по делото изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден от по ч.гр.д. № 39/2013 г. по описа на РС-П за вземанията, както следва: сумата 7415,63 лв. - главница, 1629,28 лв., представляваща редовна лихва за периода 05.10.2010 г. до 15.10.2012 г., 1401,62 лв., представляваща наказателна лихва за периода 05.11.2010 до 23.01.2013г., както и 666,93 лв. -присъдени разноски.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

При наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност.

В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили 2 след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който са образувани изп. дело № ***** и изп. дело № № ***** и двете по описа на ЧСИ Г Д, т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Видно от съдържанието на процесния изпълнителен лист, същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Видно от приложената към изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение с разписка към нея, препис от заповедта за изпълнение е връчена на ищеца, чрез работодателя му на 19.06.2013г. и доколкото не се твърди и не се установява ищецът да е възразил срещу нея, заповедта за изпълнение е влязла в сила на 04.07.2013г., т.е. с изтичане на приложимия към този момент двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват давността (така изрично Определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. на ВКС, III г. о.).

Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е 3 свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.

Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. (в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.

Съобразно мотивите по т. 3 от ТР 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.