Решение № 3388 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3388 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245330111789 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ********, чрез адв. И. О., против Д. И. Л., ЕГН **********, с адрес: *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на М. П. Л., ЕГН **********, чрез намаляване на дарението, извършено с Нотариален акт *******. на ******по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията Пловдив под вх. рег. № ********.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са наследници по закон, съответно дъщеря и син, на наследодателя М. П. Л., починала на *****г. На 18.01.2013 г. между М. П. Л. и ответника Д. И. Л. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №******, с който М. П.Л. дарила на сина си Д. И. Л. следния свой недвижим имот: 4/6 идеални части от дворно място, находящо се в ********, цялото застроено и незастроено от 1312 кв.м., представляващо ****** в квартал ******, одобрен съсъ Заповед № 18/1991г., при граници: улица,*******, ведно с 4/6 идеални части от построените в описаното дворно място сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 148 кв.м, паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м, навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м, навес без оградни стени със застроена площ 52 кв.м и всички подобрения в имота. Изложено е, че с дарението се изчерпва цялото наследство. Твърди се, че ответникът се е разпоредил с придобития по дарението имот в полза на своята дъщеря, като е заявено намерение от ищцата да предяви иск по чл. 37 ЗН след приключване на настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба ответникът възразява по основателността на предявени иск, като оспорва твърдението на ищцата, че в наследството няма други имоти.

Излага подробни твърдения относно притежаваните от общия на страните наследодател имоти, представляващи идеални части от земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

1

Наред с това ответникът сочи, че ищцата е получила по дарение от своята майка през 1994 г. в брой сума от 12 000 лева, с която е трябвало да изплати парично задължение към свой кредитор.

Ответникът възразява още, че родителите му приживе са притежавали в режим на СИО, правото на собственост върху Празно дворно място с площ от 810 кв.м., съставляващо Парцел *******, което било ипотекирано през 1992 г. в полза на Пловдивска търговска банка обезпечаване на парично задължение на ищцата – връщане на заемна сума в размер на 80000 лв., при годишна лихва от 57 % и срок за връщане на заема: 12 месеца. Договорната ипотека била учредена от родителите на страните М. и И. Л.и с Нотариален акт за договорна ипотека № ******* при ПРС. Поради непогасяване задълженията на ищцата по ипотечния кредит, през 1994 г. този ипотекиран имот бил продаден на търг, като сумата от продажбата на имота отишла изцяло за погясяване на задължения на ищцата. Ответникът счита, че половината от тази сума следва да се счита като дарение на майката М. П. Л. в полза на ищцата Г. Л..

В писмена молба (л.62), депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание ищцата взема становище, че оспорва твърдяното от ответника дарение на парични суми в нейна полза. Твърди, че не тя, а ответникът е получил по дарение от майка си сумата от 20 000 лева в началото на 90-те години, която е използвал за ремонт закупен от него недвижим имот в гр. Пловдив.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, приема предявеният иск за допустим и основателен по следните съображения:

Предявен е конститутивен иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на починалата й майка.

Установява се, а и не е налице спор, че страните по делото са деца и низходящи наследници на М. Л., поч. на ******г, като вдовица. По силата на дарение от 18.01.2013 г. наследодателят се е разпоредил в полза на ответника със следния свой недвижим имот: 4/6 идеални части от дворно място, находящо се в *******, цялото застроено и незастроено от 1312 кв.м., представляващо ******, одобрен съсъ Заповед № 18/1991г., при граници: улица, *******, ведно с 4/6 идеални части от построените в описаното дворно място сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 148 кв.м, паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м, навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м, навес без оградни стени със застроена площ 52 кв.м и всички подобрения в имота.

Освен този имот М. Л. е притежавала още:

1/12 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** 1/12 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********

1/12 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **************** 1/12 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **************** 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***************** 1/14 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******************* Последното се установява от представените по делото титули за собственост и не е предмет на правен спор между страните.

Спорът що се отнася до състава на масата по чл. 31 ЗН се свежда до това дали в полза на страните са извършени дарения и на каква стойност, както и какво е значението на обстоятелството, че общият на страните наследодател е ипотекирал свой имот за обезпечение задължението на наследника, претендиращ право на възстановяване на запазената част от наследството, като е предприето принудително изпълнение върху имота, с което е удовлетворено вземане на наследника.

2

Съдът приема за недоказани твърденията както на ищцата, така и на ответника за извършени в тяхна полза дарения на парични суми от общият им наследодател. В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК всяка от страните отрича да е получила парични суми по дарение.

Разпитаните по делото свидетели са синът на ищцата и съпругата на ответника М. Н. и Д. Л.. Предвид близката им родствена и семейна връзка със страните, съдът преценява показанията им с необходимата критичност съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Освен тези свидетелски показания по делото не са ангажирани други доказателства, които да установяват по несъмнен начин твърдените дарения на парични суми, извършени през 90-те години на миналия век.

По отношение на показанията на свидетеля М. Н. съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. Впечатление прави изключителната конкретност, с която свидетелят възпроизвежда факти и обстоятелства, развили се през 1992 г., когато е бил едва на около петнадесет години. Показанията му съдържат детайлно описание на събития, разговори и финансови отношения, осъществили се преди повече от три десетилетия, което поставя под съмнение тяхната достоверност и поражда основателни съмнения дали възпроизведените факти се основават на преки и действителни спомени или на последващо формирани представи. Поради това съдът не възприема показанията му като достатъчно надежден източник на доказателствена информация относно спорните обстоятелства.

Що се отнася до показанията на свидетелката Д. Л., същата заявява единствено, че има информация, че ищцата е получила сума в размер на около 10 000 – 12 000 лева.

Свидетелката обаче не посочва начина, по който е узнала този факт, нито източника на своите сведения. При липсата на данни тя лично да е възприела обстоятелствата, за които свидетелства, показанията не представляват възпроизвеждане на непосредствено възприети факти, а на твърдения с неизяснен произход. Поради това съдът намира, че същите не могат да послужат за установяване на твърдените договори за дарение.

Неоснователно също е възражението на ответника, че учредената от общия наследодател на страните ипотека върху имот - съпружеска имуществена общност, по която впоследствие е било проведено принудително изпълнение за задължение на ищцата към търговска банка, следва да бъде квалифицирана като дарение в нейна полза.

Между договора за ипотека и договора за дарение съществуват съществени правни различия. Самото обезпечаване на чуждо задължение чрез учредяване на ипотека не представлява безвъзмездно разпореждане с имущество и не може да бъде приравнено на дарение. Напротив, законът изрично урежда последиците от изпълнението върху ипотекиран имот за чужд дълг. Съгласно чл. 155, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЗД собственикът, който е ипотекирал своя вещ за обезпечаване на чуждо задължение и е понесъл изпълнението върху нея, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника.

Следователно с реализирането на принудителното изпълнение върху празното дворно място с площ от 810 кв.м., съставляващо парцел *******, наследодателят не е извършил дарение в полза на ищцата, а е придобил регресно вземане срещу нея до размера на удовлетвореното задължение. По този начин в патримониума на наследодателя е възникнало имуществено право ( вземане ) , а не е настъпило безвъзмездно разместване на блага.

Въпросното регресно вземане не е било наведено от ответника като елемент от актива на наследството в рамките на преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 ГПК, с оглед формиране на масата по чл. 31 ЗН. Поради това същото не може да бъде взето предвид при определяне размера на запазените части. Наследствената маса се образува въз основа на своевременно въведените и доказани по делото активи и пасиви на наследството, като е недопустимо актив, който страните изобщо не твърдят да е съществувал да бъде включен в масата.

Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори подобно регресно вземане да бе надлежно въведено в предмета на спора, към момента на откриване на наследството 3 същото би било погасено по давност, поради което, при съответното възражение, не би могло да обоснове различен извод относно състава и стойността на наследствената маса.

Съгласно чл. 31 ЗН за определяне на разполагаемата и запазените части се формира наследствена маса, включваща имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството, намалено със задълженията и увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН, към която се прибавят извършените от наследодателя дарения, с изключение на обичайните. Даренията се отчитат по правилата на чл. 31 ЗН съобразно състоянието им към момента на извършването и стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти, съответно към момента на подаряването – за движимите вещи.

По делото се установява, че чистият актив на наследството, състоящ се единствено от посочените идеални части от земеделски имоти, възлиза на 48 818 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице Г. като обективно и компетентно изготвено.

Към този актив следва да бъде прибавена стойността на извършеното дарение, възлизаща на 128 548 лв., съгласно приетото допълнително заключение на вещото лице, което съдът възприема като съответстващо на пазарните стойности към релевантния момент.

При това положение масата по чл. 31 ЗН възлиза на общо 177 366 лв.

При наследяване по закон запазената част на ищцата по чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/3, или 59 122 лв. От наследството ищцата е получила стойност 24 409 лв., представляваща половината от актива на наследството, поради което възстановяването на запазената част следва да се извърши с 34 713 лв.

Допълването на запазената част следва да бъде осъществено като се намали атакуваното дарение. Приложение намира правилото на чл. 36, ал. 2 ЗН, според което:

„Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.“ В случая размерът за разполагаемата част е 59 122 лв., толкова е и размерът и на запазената част на ответника. Стойността на имота е 128 548 лв. и тя е поголяма от сбора на разполагаемата част и запазена част на ответника.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fd69810-3397-4f73-a0bc-55c075bc3c5d