Определение № 589 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500473 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 327/13.1.2026 година, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК *** с адрес на упражняване на дейността: *** № 125-2, ет. 5, оф. 5. 3, представлявано от управителя Д. М. М., имейл: *** – пълномощник на С. А. Б., ЕГН ********** против Определение № 947/29.12.2025 година, постановено по гр.дело № 90/2025 година по описа на Районен съд – Петрич.

Твърди се в жалбата, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Сочи се в жалбата, че след като ответникът, нито е върнал, нито дори е предложил връщането на сумата на ищеца - с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът се е нуждаел от съдебна защита за да получи обратно платената без основание сума. Сочи се, че от ответника не са ангажирани доказателства преди завеждане на делото да е предложил на ищеца доброволно връщане на сумата предмет на установителен иск.

Твърди се, че ищецът не е длъжен да прави покани преди да упражни правото си на иск.

Твърди се в частната жалба, че не е налице втората кумулативна предпоставка - да не е дал повод за завеждане, а само първата - признание на иска. Сочи се, че решението по установителния иск е влязло в сила на 05.12.2023 година, като дори плащане не е било извършено и в хода на процеса.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК, като не са били депозирани отговори на частната жалба в дадения на насрещните страни срок.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в 1 закрито съдебно заседание.

С отговора на частната жалба се сочи, че частната жалба е неоснователна. Твърди се, че видно от решението и Определение № 947 от 29.12.2025 година, районният съд е изложил подробно мотивите си относно разпределението на разноските по делото и същото е в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Сочи се,че предявяването на иска изглежда по-скоро като недобросъвестно и превратно упражняване на процесуални права. В този смисъл се иска от въззивния съд да остави без уважение подадената частна жалба.

Разгледана по същества частната жалба е основателна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 90/2025 година по описа на Районен съд – Петрич е било образувано по искова молба, с която е бил заявен за разглеждане пред районния съд осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от ищцата С. А. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ***“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „***

Обстоятелствата, на които ищцата е заявила претенцията си са описани, като се твърди, че между ищцата на 15.11.2022 година, като заемополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (като заемодател) е бил сключен договор за паричен заем с № 4641112. Твърди се, че е бил сключен договор за гаранция (поръчителство) със същия номер, обезпечаващ нейните задължения по заема, като договорът за поръчителството е бил обявен за нищожен с решение по гр. дело № 112/23 година по описа на Районен съд - Петрич. При това се твърди, че въз основа на цитирания поръчителски договор е платила 156,94 лв. в полза на ответното дружество, които се явяват дадени без основание и е искано от съда да бъде осъден ответника да и плати тази сума, ведно със сторените в производството разноски и възнаграждение в полза на адвокатското дружество, което й е предоставило безплатна правна помощ в настоящото производство - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по БУЛСТАТ ***

В хода на процеса пред районния съд в законоустановения срок – срока за отговор на исковата молба, ответникът е признал иска, като е оспорил да дължи разноски в полза на ищцата.

Районният съд е постановил Решение № 369/31.10.2025 година съобразно признанието на иска по реда на чл.237 от ГПК. Със същото решение е прието, че на ищцата не се дължат разноски и не се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при мотиви, че по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК ищецът е признал иска и не е станал повод за образуване на делото.

В казуса спора за разноските е концентриран върху наличието на предпоставките за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК и съответно наличието или липсата на кумулативните предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски в производството.

И с първоинстанционното съдебно решение, и с обжалвания съдебен акт – 2

Определение № 947/29.12.2025 година, районният съд е изтъкнал доводи, че ответникът не е станал повод за образуване на делото, които не се споделят от настоящата въззивна инстанция. Принципно е вярно, че длъжникът изпада в забава от поканата – както правилно е посочил районният съд. Не е установено по делото ищецът да е поискал преди образуването му от ответника да му плати недължимо платената сума, като не е отправял такава извънсъдебна покана до него.

Функцията на такава показана за извънсъдебно плащане на дължими суми по нищожен договор, като недължимо платени и подлежащи на връщане е да постави длъжника в забава, но не може да се приеме, че такава е и създаването на условие за недължимост на разноски з исковия процес. Както е приел районния съд – кредиторът – ищцата е имал възможност да поиска заплащане без да се обръща за защита и съдействие към съда, но и обратното е вярно. Длъжникът е могъл да плати и без да чака предявяването на претенцията пред съд или да плати в хода на процеса, които също не е сторено. Не може да доведе до освобождаване от задължението на ответника да плати сторените от ищеца разноски при уважаване на иска собственото му бездействие – длъжникът е знаел / с влизане в сила на решението по гр.дело № 112/23 година по описа на Районен съд – Петрич/, че по нищожния договор има суми, които са платени без основание в размер на 156,94 лева, платени от ищцата в полза на ответното дружество. Разполагал е и с правната и с фактическата възможност да ги плати и без покана, доброволно преди образуване на съдебния процес по осъдителния иск и не е сторил това. В този смисъл бездействието му не може да се приеме, че е равнозначно на поведение, с което не става повод за завеждане на делото.

С оглед на горното, въззивният съд приема обжалваното определение за неправилно и следва да го отмени.

На ищцата се дължат сторентие от нея разноски, доколкото с поведението си ответникът е станал повод за образуване на делото – платената от нея държавна такса в размер на 50,00 лева.

Следва да осъществилото процесуално представителство адвокатско дружество да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, който съдът оценява на стойност от 100,00 евро. Настоящия съдебен състав не прилага предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004, доколкото по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС я оставя неприложена като противоречаща на правото на ЕС и правилата на конкуренцията, очертани от чл.101 и чл.102 от ДФЕС – в този смисъл и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, с което е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. При това следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната 3 преценка на съда. В казуса определяният размер съдът с съобразява и отмерва според фактическата и правна сложност на делото, която е определено ниска, свършената работа от адвоката, времето необходимо за подготовка на делото, единственото проведено съдебно заседание. В хипотеза като настоящата, става дума за депозиране н искова молба, депозирано на едно писмено становище от адвоката, липса на сложност на извършените процесуални действия от процесуалния представител, адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявен иск, по който има формирана трайна съдебна практика.

От приложените в кориците на първоинстанционното делото – пълномощно, договор за правна защита и съдействие – лист 46 е видно, че между ищеца и адвоката е било уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи направените разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатна помощ поради това, че лицето е в материално-затруднено положение, роднина, близък или друг юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение – в случая – длъжникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно трайната практика на ВКС за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ следва да са налице следните предпоставки: 1.осъществяване на правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата; 2. заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и 3. липса на данни, които да го опровергават; 4. отговорност на насрещната страна по правилата на чл.78 ГПК. В посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в чл. 38 ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза –в този смисъл практиката на ВКС - Определение № 50378 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 4314 от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3711/2022 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 183 от 08.09.2022 г. по т. д. № 1032/2021 г. на ВКС, 1 ТО и др.

В настоящия случай всички изброени по – горе кумулативни предпоставки обуславящи правото на адвоката да получи възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата са налице.

По аргумент от разпоредбата на чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не следва да съдържа саморъчен подпис. По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК на приложения по делото акт следва да се извърши заверка от служител на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал.4 във връзка с чл.271, ал.1 от ГПК, 4 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 947/29.12.2025 година, постановено по гр.дело № 90/2025 година по описа на Районен съд – Петрич, като вместо него постановява:

„ИЗМЕНЯ Решение № 369/31.10.2025 година, постановено по гр.дело № № 90/2025 година по описа на Районен съд – Петрич, в частта за разноските, в следния смисъл: