Решение № 776 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300500796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Д. Б. Ш. от гр.***, чрез пълномощника му адв.К. Б. и на Българска народна банка, с адрес в гр.*** срещу решение № 260383/29.06.2022г. на Пловдивски районен съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 10778/2017г. С обжалваното решение е осъдена Българска народна банка, с адрес в ***, с Булстат:***да заплати на Д. Б. Ш. с ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощника му - адв. К. Б. със служебен адрес *** сумата от 5733,82 л е в а /пет хиляди седемстотин тридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ за периода от 25.07.2014 г. – 06.11.2014 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 16.06.2017г. до окончателното изплащане, като за разликата над присъдения размер от 5733,82 лева до претендирания размер от 9936,22 лева и за периода от 07.11.2014г. до 22.01.2015г. предявения иск спрямо този ответник е отхвърлен, както и изцяло е отхвърлено искането за солидарно осъждане на 1

Народното събрание на Република България, с адрес в ***, да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 9936,22 лева за периода от 25.07.2014г. до 22.01.2015г. и е отхвърлен иска за осъждане на евентуалния ответник - Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати същата сума.

С обжалваното решение се отхвърля предявения от Д. Б. Ш. с ЕГН:

**********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощника му - адв. К. Б. със служебен адрес *** иск за солидарно осъждане на Българска народна банка, с адрес в ***, с Булстат:***, и Народното събрание на Република България, с адрес в ***, да заплати на ищеца сумата от 5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1 472,35 лева- обезщетение за забава върху главницата от 5000 лева за периода от 25.07.2014г. до 16.06.2017г, ведно със законната лихва, считано от

16.06.2017г. до окончателното изплащане.

С обжалваното решение се отхвърля предявения от Д. Б. Ш. с ЕГН:

**********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощника му - адв. К. Б. със служебен адрес ***евентуален иск за осъждане на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище и адрес на управление в *** да заплати на ищеца сумата от 5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1472,35 лева- обезщетение за забава върху главницата от 5000 лева за периода от 25.07.2014г. до 16.06.2017г, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба на Д. Ш. се обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковете срещу „БНБ“, „Народното събрание на Република България“ и „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, като се сочи, че най-късно на 27.06.2014 г. след като „КТБ“ е спряла плащанията, „БНБ“ е следвало да установи, че депозитите на вложителите в „КТБ“ са „неналични“ по смисъла на чл. 2, § 3, подточка i от Директива 94/19. Сочи се, че в мотивите на законопроекта в Закона за гарантиране на депозитите, внесен в Народното събрание на 18.12.2014г. специално е отразено, че текстовете на Директива 94/19/ЕО „остават инкорпорирани в новата“ Директива 2014/59/ЕС, поради което законът трябва да бъде приет в изключително кратък срок и на 04.12.2014 г. ФГВБ започва изплащане на гарантираните депозити до 196 000 лв., като сумата от 196 000 лв. на ищеца е изплатена на 2

22.01.2015г., а половин година по-късно с решение по т.д. № 2216/2016г.

Софийски апелативен съд приема за начална дата на неплатежоспособността на банката 20.06.2014г. Сочи се че съобразно разпоредбите на чл. 1, § 3, буква i и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 разпоредбите имат директен ефект и дават право за получаване на гарантирания размер на депозитите в срока, установен по Директивата, а именно 18-25.07.2014г. По отношение на Народното събрание се сочи, че същото следва да носи отговорност за вредите, защото задължението за транспониране на директивата е на Народното събрание и тя трябва да постигне краен резултат, а Ш. получава депозита си на 21.01.2015г.

/В жалбата е налице техническа грешка, като е посочено, че датата е от 2014г., а правилната година е 2015 година. Така е и навсякъде в жалбата./ В този смисъл се сочи решение на Конституционния съд по к.д. № 13/2010 г.

Сочи се т. 6 от ТР на ОСГК на ВКС по гр.д. № 3/2004г. Сочи се практика на ВКС. По отношение на исковете спрямо ФГВБ. Сочи се, че ФГВБ трябва да изплати сумите в 20-дневен срок от съответния акт на БНБ за обявяване на неналичност на депозита и същите не са изпълнили задължението си по чл.

10, § 1 от Директива 94/19. Сочи се, че във всички случаи е налице отговорност на държавата по тази Директива. Относно исковете спрямо БНБ за периода 07.11.2014г. – 22.01.2015г . се сочи, че Районен съд - Пловдив е избрал да освободи от отговорност двамата ответници при обективна отговорност по ЗОДОВ, а е следвало да осъди БНБ да изплати обезщетение по останалата част от предявените имуществени вреди до цялата претендирана сума от 9 881,72 лв. Позовава се на решение на СЕС. Относно неимуществените вреди се сочи, че мотивите на Районен съд - Пловдив противоречат на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че такива вреди са доказани по делото и се иска уважаване на предявените искове, като се претендират разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в срок от Народното събрание на Република България, с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Българска народна банка“. Същата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната част. Претендират се разноските по делото.

3

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, с който се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „Българска народна банка“ срещу горното решение в частта, в която същите са осъдени да платят сумата 5 733,82 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Сочи се, че решението на първо място е недопустимо, защото ищецът изрично е заявил, че законна лихва от датата на предявяване на исковата молба търси единствено върху сумата на иска за неимуществени вреди, който обаче е отхвърлен, като изрично е посочил референцията й като номер на претенцията - точка 6.1./2/.

Законна лихва върху сумата на иска за имуществени вреди не е предявяван и е налице произнасяне свръхпетитум по непредявен иск. Алтернативно се сочи, че решението в осъдителната част е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон. Сочи се практика на СЕС в тази насока, като се сочи, че правилното тълкуване не дава основание да се счита, че вложителят в банка има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавено плащане на гарантирания размер на всички негови депозити. Сочи се, че неправилно е преценено, че към 20.06.2014 година „БНБ“ е била компетентен орган по чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО. Сочи се, че неправилно съдът приема, че при наличието на обстоятелствата по чл. 115, ал.

2, т. 2 и 3 от ЗКИ, БНБ е била длъжна да постанови неналичност на влоговете, което противоречи на решението по дело С-501 от 2018 година на СЕС и С571 от 2016 година на СЕС. Сочи се, че липсва противоправност в казуса.

Сочи се и липса на твърдяното нарушение по чл. 1 на протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека. БНБ не е лишила ищеца от право на собственост върху влога му. Сочи се, че липсват претърпени вреди. Сочи се, че БНБ не е длъжник по тези влогове, като вредите са претендирани на основание деликт, а не на основание договор, което изисква да бъдат доказани. Що се отнася до допустимостта да се кумулира договорна и законна лихва, се сочи практика на ВКС. Сочи се, че са пренебрегвани указания, дадени в решение на СЕС по дело С-571/2016г. Сочи се, че няма мотиви за причинно-следствената връзка в казуса. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и отмяната му като неправилно. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е и частна жалба от Д. Ш. срещу определение от 06.01.2023 4 година за допълване на решението в частта относно разноските, с която той е осъден да заплати сумата 1 103 лв. на „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“. С жалбата определението се намира за неправилно и се иска отмяна на същото.

В срок е постъпил отговор от „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, в който определението се намира за правилно и се иска неговото потвърждаване.

Постъпила е и частна въззивна жалба от „БНБ“ срещу същото определение, което се намира за незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и присъждане на „БНБ“ на сторените от нея разноски, с оглед пълното отхвърляне на два от предявените искове и частичното уважаване на третия иск по съразмерност на отхвърлената трета претенция.

Постъпил е отговор от „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, които сочат, че те нямат връзка с тази частна жалба.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Предявен е иск по чл.2в от ЗОДОВ срещу държавата /срещу процесуалните субституенти Народно събрание на РБ, БНБ и Фонд за гарантиране на влоговете в банките или ФГВБ/ за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Искът предявен пред РС Пловдив му е подсъден на основание чл.6 ал.2 от ПЗР на ЗОДОВ (ДВ, бр.94 от 2019г.), като висящо съдебно производство, което важи и при последващото въззивно и касационно обжалване.

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателя БНБ, че решението е недопустимо в една негова част, защото защото ищецът изрично е заявил, че законна лихва от датата на предявяване на исковата молба търси единствено 5 върху сумата на иска за неимуществени вреди, който обаче е отхвърлен, като изрично е посочил референцията й като номер на претенцията - точка 6.1./2/.

Законна лихва върху сумата на иска за имуществени вреди не е предявяван и е налице произнасяне свръхпетитум по непредявен иск. Това е видно от ясно обоснованите претенции визирани в исковата молба, която е прикрепена по гр.д. № 1532/17г. на ОС Пловдив на листи 30 – 31. Касае се до акцесорен иск, който ищецът не е предявил и съответно ПРС се е произнесъл по непредеявен иск. На основание чл.269 и чл.270 от ГПК в частта в която БНБ е осъдена да заплати законната лихва върху главницата от 5 733,82 лева, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.06.2017г. до окончателното плащане решението следва да се обезсили. По този иск въззивната инстанция няма да се произнася, защото такъв по делото не е предявен.

По съществото на жалбите на Д. Ш. и БНБ. Първо следва да се отбележи, че фактите по делото са безспорно установени от РС Пловдив и те са следните.

Ищецът Д. Ш. е титуляр на три банкови сметки, открити съответно през 2011г., 2013г. и през 2014 г. в български лева за съхранение на пари при условията на безсрочен депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ).

Общата сума в трите банкови сметки възлиза на 490 000 лева.

След множество негативни медийни публикации в периода 13.06.2014 г.

– 20.06.2014 г. вложители в КТБ започнали да теглят депозираните средства, като според официално прессъобщение на БНБ изтеглената сума за три дни била в размер на близо 1 милиард лева.