Решение № 18 от 16.02.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Враца, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.ова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 4850 от 13.12.2024г., подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 (трето лице-помагач), чрез пълномощник адв. С. А. - САК, против решение № 185 от 08.11.2024г. по гр. д. № 231/2024г. на Районен съд - гр. Оряхово в неговата цялост, с което е отменен, на основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 152, том II, рег. № 1308, дело № 118 от 2022г. на Нотариус Г. И.а, с район на действие РС-Оряхово, с който на 18.04.2022г. ищецът Г. Ц. Б. е дарил на сина си Б. Г. Б. част от свой собствен наследствен недвижим имот, находящ се в гр.

Мизия, общ. Мизия, обл. Враца ул. „3-ти март” № 8, а именно: 1/2 ид. ч. /една втора идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 501.471, за който е образуван УПИ XI, в квартал 28 по кадастрален план на гр. Мизия ЕКАТТЕ: 48043, Община Мизия, одобрен със Заповед № 629 от 24.06.1985г. на ОНС гр. Враца и Регулационен план № 629 от 24.06.1985г. на Окръжен народен съвет с площ 988 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от следните сгради, находящи се в имота, а именно: 1. СГРАДА № 501.471.3 - едноетажна, масивна селскостопанска сграда със ЗП от 30 кв. м.; 2. СГРАДА № 501.471.4 - едноетажна, масивна селскостопанска сграда със ЗП от 20 кв. м.; 3. СГРАДА № 501.471.5 едноетажна, паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от 39 кв. м.;

4. СГРАДА № 501.471.7 - едноетажна, паянтова селскостопанска сграда със ЗП от 14 кв. м., при граници и съседи на имота: имот по кадастрален № 1

501.470 - УПИ VIII, кв. 28 - собственост на И.Г. Б., имот с кадастрален № 501.468 - УПИ X, кв. 28, собственост на А.Л.А., имот с кадастрален № 501.9564 - ул. „3-ти март” и имот с кадастрален № 501.472 - УПИ XII, кв. 28, собственост на Й. Тр. Ш, като ищците Г. Ц. Б. и Ц. М. Г. ДАРЯВАТ ПЪРВИЯ ЕТАЖ от ЖИЛИЩНА СГРАДА № 501.471.1, цялата представляваща двуетажна, масивна, жилищна сграда - еднофамилна със ЗП 107 кв. м. и СГРАДА с № 501.471.2 - едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 23 кв. м., построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 501.471, за който е образуван УПИ XI, в квартал 28 кадастрален план на гр. Мизия ЕКАТТЕ: 48043, Община Мизия, одобрен със Заповед № 629 от 24.06.1985г. на ОНС гр. Враца и Регулационен план № 629 от 24.06.1985г. на Окръжен народен съвет с площ от 988 кв. м. при граници и съседи на имота: имот кадастрален № 501.470 - УПИ VIII, кв. 28 - собственост на И.Г. Б., имот с кадастрален № 501.468 - УПИ X, кв. 28, собственост на А.Л.А., имот с кадастрален № 501.9564 - ул. „3-ти март” и имот с кадастрален №501.472 УПИ XII, кв. 28, собственост на Й. Тр. Ш.

Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че в решението са допуснати редица неточности във възприемането на фактическата обстановка от първоинстанционния съд, някои от които водят до неправилни правни изводи, като също така са допуснати съществени процесуални нарушения, включително кредитирането на показанията на заинтересования свидетел, които са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, и в противоречие с установени обстоятелства относно имущественото и финансово положение на надарения - ответника по делото Б. Б., както и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че присъдените с бракоразводното решение от 2017 г. месечни издръжки от по 200 лева, които ответникът Б. Б. следва да заплаща на всяко от двете си непълнолетни деца, в момента са значително завишени (с оглед двойно повишената MPЗ и разходи за издръжка). Изтъква също, че разпитаният свидетел А.С. е заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 от ГПК, но първоинстанционният съд е кредитирал показанията му като обективни, незаинтересовани и непротиворечащи на другите събрани по делото доказателства, като им дава вяра; че показанията му по отношение на имущественото и финансово състояние на ответника противоречат напълно на установените по делото факти и обстоятелства, извлечени от писмените доказателства по делото (официални удостоверителни документи). Твърди, че ответникът Б. Б. с пасивното си поведение е препятствал установяването на собствената си обективна невъзможност да предоставя издръжка на ищците-дарители, тъй като с предоставянето й, имайки предвид липсата на установени доходи и имущество, както и имайки предвид задължението му да предоставя задължителна издръжка на непълнолетните му две деца, би поставило него самия и издържаните от него непълнолетни деца в по-неблагоприятно 2 положение от това на дарителите, което пък означава че недаването на издръжка не е форма на непризнателност, а е провокирано от обективна невъзможност за даването й, тоест искът следва да бъде отхвърлен на това основание. Поддържа, че въз основа на констатациите и съжденията си за необходимата сума за издръжка на месец на един работещ, за потребителският паричен разход средно на едно лице от домакинството и за необходимата сума за специфичните нужди първоинстанционният съд необосновано е достигнал до неправилния извод, че за ищците е налице трайна нужда от издръжка, която е съществувала към лятото на 2023 г. и към м. юни 2024 г. Изтъква, че е невярно и противоречащо на събраните доказателства и на твърденията на страните съждението на съда, че с отговора на исковата молба Б. Б. е признал факта, че до него е отправена покана от всеки един от ищците за предоставяне на издръжка, както и че не им е предоставил такава, въпреки наличие на такава възможност от негова страна. Неправилен и необоснован е и извода на съда, че Б. Б. е в работоспособна възраст, като не са представени по делото доказателства, установяващи обективна материална невъзможност за престиране, тъй като по делото е установено, че ответникът няма никакви трудови и извънтрудови доходи и не се установява да притежава движимо и недвижимо имущество, чието ползване може да генерира доходи и да позволи изплащане на издръжка на дарителите - ищци. Твърди, че съдът неправилно и необосновано, в противоречие на събраните писмени доказателства и твърдението на ответника Б. Б. е приел, че ответникът имал възможност да дава издръжка, и бил признал тази възможност - да дава издръжка на дарителите. По съществото на спора жалбоподателят счита предявеният главен иск за неоснователен и недоказан, тъй като от доказателствата по делото не е установено наличието на нито една от изискуемите предпоставки за уважаването на иска, с изключение на първата предпоставка - наличие на валиден договор за дарение. Ищците не са установили втората предпоставка наличие на нужда от издръжка, тъй като не са представили никакви писмени и достоверни доказателства за тяхното финансово, имуществено, социално и здравословно състояние, които да обосновават нуждата от издръжка. Счита, че периодът от извършване на дарението с процесния имот до предявяване на иска е сравнително кратък (по-малко от две години), поради което не предполага имущественото, финансовото, социалното и здравословното състояние на ищците да се отличава съществено спрямо това преди две години. Твърди, че настоящото дело се води симулативно, с цел увреждане на кредиторите на ищеца Г. Б.. Поддържа, че обстоятелствата относно съществуването на действителна нужда от издръжка следва да бъдат установени и доказани от всеки един от ищците поотделно, тъй като те са бивши, а не настоящи съпрузи, живеят отделно един от друг, много вероятно е да живеят и с други лица в съответните им домакинства, и следва поотделно да обосноват и докажат нуждата си от издръжка. Също така посочва, че не са налице сигурни и неоспорими данни и доказателства дарителите да са поискали издръжка от надарения, нито пък в исковата молба се съдържа 3 изрично такова искане и волеизявление от който и да е от двамата ищци.

Счита твърденията на ищците, че ответникът се е отчуждил от тях, избягва всякакви контакти с тях, не ги е търсил и не се интересува от тях, за неверни и симулативни, формулирани и поддържани от ищците единствено, за да обслужат нуждата от установяване на част от предпоставките за уважаване на исковата претенция. Изтъква, че липсва и последната необходима предпоставка за уважаване на главния иск - надареният да е отказал да дава издръжка, въпреки че е имал възможност да дава издръжка на двамата дарители, тъй като не са представени доказателства и данни за наличието на финансова възможност на дарения да дава издръжка на дарителите, а напротив - установени са обстоятелства за липсата на финансова възможност на надарения да дава издръжка на ищците без с това да постави себе си и лицата, които е задължен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителите. Счита за неоснователен и недоказан и алтернативно предявения иск за обявяване на нищожност на процесния Нотариален акт № 152, том II, рer. № 1308, дело № 118 от 2022 г. на нотариус Г. И.а, тъй като в самия нотариален акт е удостоверено от нотариуса, че дарителят Г. Ц. Б. поради двигателни затруднения, причинени от заболяване, не може да изпише имената си. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд - Оряхово и да отхвърли предявените от ищците искове, поради неоснователност и недоказаност.

От въззиваемите-ищци Г. Ц. Б., ЕГН **********, и Ц. М. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Х. Р. от САК, в срока по чл.263 от ГПК, е постъпил писмен отговор, с който оспорват като неоснователна въззивната жалба. Считат обжалваното решение за законосъобразно, обосновано и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Твърдят, че правилно, с оглед събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай са установени по несъмнен начин предпоставките на предявения иск. Поддържат, че са неприемливи твърденията на жалбоподателя, че доходите на Г. Б. са над линията на бедност и поради това няма нужда от издръжка, тъй като за 2024 г. доходът на Г. Б. надвишава линията на бедност с 4.20 лв., което е крайно недостатъчно за покриване на нуждите му. Посочват, че правилно съдът е приел, че по отношение на Ц. Г. нуждата от издръжка безспорно е налице, с оглед лошото й здравословно състояние, доколкото към 01.07.2012 г. е получавала пенсия за инвалидност, и обстоятелството, че в процесния период не е разполагала с доходи, което безспорно налага необходимостта от издръжка. От свидетелските показания и от направените признания от насрещната страна е установено, че молби за даване на издръжка са отправяни към Б. Б. през лятото на 2023 г. и м. юни 2024 г., като вместо да помогне на дарителите, Б. Б. предпочел да отиде на почивка в Гърция. Установено е също, от свидетелските показания, че дарения има възможност да предостави издръжката, като разполага със достатъчно средства и поддържа висок жизнен стандарт. За всички тези факти ответникът е направил признания. Считат, че 4 съдът обосновано е стигнал до заключението, че дареният е проявил непризнателност в обществено укорима форма. Молят съда да остави в сила първоинстанционното решение на PC - Оряхово като правилно и законосъобразно и да отхвърли депозираната въззивна жалба като неоснователна, както и да им бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции по делото.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия-ответник Б. Г. Б., ЕГН **********, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебните заседания въззивникът не се представлява; в писмени молби-становища, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение и уважи исковата претенция, като му присъди и разноски; въззиваемите-ищци също не се явяват в съдебните заседания; чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и молят съда да остави в сила обжалваното решение; въззиваемият-ответник Б. Б. не се явява и не се представлява.

Разпечатката съдържа 20 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fd3cedb-745d-4cb9-99cf-f405f58a648d