Определение № 4467 от 21.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4467 гр. София, 21.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002101306 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 17516, подадена по пощата на 13.08.2026 г., на С. С. П., чрез пълномощника му адв. С. М., за изменение на решение № 481/13.07.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, като бъде увеличено определеното от съда възнаграждение по чл.38 ЗА.

Посочено е, че делото е с фактическа и правна сложност, че при оценката на труда на адвоката следва да се включи изготвянето на исковата молба, която включва множество часове и дни труд, а също и техническа подготовка на материалите за опонента и за съда. В подготовката за делото се включвало и запознаване с материалите по досъдебното производство, което е приобщено към гражданското дело. Предявените искове били два – чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и за тях съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа се дължали отделни възнаграждения. При съобразяване разпоредбата на чл.7, ал.2 от цитираната наредба за иска за непозволено увреждане се дължали по 660 евро за всяка инстанция или общо 1890 евро, а за иска по чл.86 ЗЗД – по 600 евро за всяка инстанция или общо 1800 евро. Вместо това съдът присъдил само 2400 евро и по двата иска. Иска се определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, при отчитане на обстоятелството, че исковете са доведени до положителен край за ищеца, както ролята на адвоката в касационното производство, изводим от предвиденото изискване за подписване на касационната жалба и изложението към нея от адвокат, по аргумент от чл.287, ал.1 ГПК, а също и успешното преодоляване на критериите за допускане на касационно обжалване.

Ответникът в производството [община] оспорва молбата. Счита, че тя е просрочена, евентуално – неоснователна. Поддържа, че чл.78, ал.3 ГПК изисква съразмерно присъждане 1 на разноските при съобразяване на съотношението между уважената и отхвърлената част на иска. Сочи, че в случая постигнатият краен резултат от предявените искове е 10 пъти помалък от предявения.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА съставът на ВКС не е оценил в достатъчна степен положения труд от пълномощника на ищеца, който включва и проучването на материалите по досъдебното производство, а също и факта, че освен иск за обезщетяване на неимуществени вреди е предявена и иск за лихва върху тази сума. При отчитане на тези допълнителни обстоятелства съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да се увеличи с още 600 евро, при което общият му размер става 3000 евро.

Неоснователно е възражението на ответната община, че при увеличение на първоначално определеното възнаграждение ще се достигне до несъобразяване на принципа, че възнаграждението зависи от уважената част на иска. Съотношението между предявената и уважената част от иска е съобразено още при определяне на първоначалния размер на възнаграждението по чл.38 ЗН, а в настоящото производство се преценяват други обстоятелства, които не са били съобразени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 481/13.07.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, като

ОСЪЖДА [община] с адрес [населено място], [улица], обл. Х., да заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат С. М., АК-Х., личен № [ЕГН], служебен адрес С., [улица], още 600 евро адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за защита на С. С. П. в производството по предявения от него иск по чл.49 ЗЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2