Решение № 130 от 28.01.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кюстендил, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20241520102719 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. М., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.***, ул. "***" *, против "КАПИТАЛ АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: 203502768, гр. К., ул."М." **, бл.**, вх. *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя А. С., с която е отправено искане за признаване на незаконно уволнение на ищцата, както и неговата отмяна, а също и искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата дължимо й се за периода от 01.09.2024 г. - 11.09.2024 г., трудово възнаграждение в размер на 268,33 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното издължаване. Иска се и присъждане на направените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата се намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, като изпълнявала длъжност „отчетник, счетоводство“ с месторабота гр. К., при месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Трудовият й договор № 023/28.03.2024 г. бил прекратен със Заповед № 010/09.10.2024 г., считано от 09.10.2024 г. Тази заповед ищцата получила по пощата на 14.10.2024 г. и като правно основание за издаването й била посочена разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а като причини: „неявяване на работа повече от 2 последователни дни“, като изтъква, че налагането на дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовия договор били два различни института на трудовото право и се излагат подробни съображения в тази посока.

Твърди се, че цитираната заповед била незаконосъобразна, тъй като 1 посоченото в същата правно основание сочело за дисциплинарно уволнение.

Заявява се, че на ищцата не било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което да послужи за основание за прекратяване на трудовия договор по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Твърди се още, че заповедта била незаконосъобразна, защото в нарушение на чл.193, ал.1 КТ работодателят не е поискал писмени или устни обяснения от работника за конкретното нарушение на трудовата дисциплина, което било самостоятелно основание за отмяна на уволнението съгласно чл.194, ал.2 КТ.

Заповедта страдала и от друг порок, водещ до ограничаване правото на защита на ищцата - липса на посочване на конкретно дисциплинарно нарушение с неговата характеристика - време на извършване. Непосочването на време на извършване на нарушението възпрепятствало освен правото на защита на ищцата, но и изчисляването на преклузивния срок, след изтичане на който се погасявало правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, поради което била нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ липсвало посочване кога е извършено нарушението.

Заявява се, че ищцата не била извършила соченото нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди се и, че работодателят не й е изплатил дължимото й трудово възнаграждение за времето от 01.09.2024 г. до 11.09.2024 г. в размер на 268,33 лева, което й се дължало заедно със законната лихва за забава, считано от месеца за който се дължала.

Отправено е искане до съда да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата Д. Д. М., с ЕГН: **********, обективирано в Заповед № 010/09.10.2024 г., издадена от управителя на "КАПИТАЛ АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: 203502768. Иска се и съдът да осъди ответника "КАПИТАЛ АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: 203502768 да заплати на ищцата дължимото й трудово възнаграждение за времето от 01.09.2024 г. до 11.09.2024 г. в размер на 268,33 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се и разноските по делото.

С молба вх.№ 14238/12.12.2024 г. ищцата уточнява периода на претенцията за лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Твърди се, че исковата молба била нередовна, защото не ставало ясно дали ищцата оспорвала обстоятелството, че не се е явявала повече от два последователни дни на работа. Счита се, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Иска се да бъдат обявени като безспорни по делото обстоятелствата, че ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество като изпълнявала длъжност „отчетник, счетоводство“ с месторабота гр. Кюстендил при месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж

Не се спори, че със Заповед № 010/09.10.2024 г. трудовият договор на 2 ищцата бил прекратен поради дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ във вр. чл.330, ал.1, т.6 от КТ, поради неявяване на работа повече от два последователни дни, както и че заповедта била връчена на ищцата на 14.10.2024 г. по пощата.

Излагат се подробни доводи за това, че уволнението било законосъобразно.

Твърди се, че нямало законова пречка налагането на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие да са обективирани в една заповед. Неоснователно било оплакването, че не била спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ.

Сочи се, че след като ищцата не се била явила на работа на 12.09.2024 г. и не била отговорила на телефонни повиквания, й бил изпратен имейл на личната електронна поща с отправяне на въпроса защо не се е била явила на работа, като й били поискани обяснения и посочване на адекватна причина за отсъствието й в натоварен за дружеството момент, като на следващия ден – 13.09.2024 г., отново й бил изпратен имейл, в който било посочено, че била налице „ситуация неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“.

От работодателя била изготвена и покана изх.№ 55/16.09.2024 г., с която на основание чл.193, ал.1 КТ ищцата била поканена да даде обяснения в тридневен срок. Пратката, съдържаща тази покана била изпратена на постоянния адрес на ищцата, но останала неполучена, защото последната не се явила да я получи в пощенската станция. Твърди се, че работодателят е изпълнил законовите изисквания, а ищцата не е дала обяснения по своя вина, т.е. правото й на защита не било нарушено. Не били представени на работодателя искане (молба) за ползване на отпуск, болничен лист, молба за прекратяване на трудовия договор или какъвто и да е било друг документ, установяващ извинителна причина за неявяването на работа на ищцата.

Заявява се, че липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарното уволнение не водели до опорочаване на заповедта.

Твърди се, че претендирайки възнаграждение за период до 11.09.2024 г. ищцата признавала, че не се е явявала на работа след тази дата.

Оспорва се изложеното в исковата молба досежно приложението на чл.195, ал.1 от КТ.

Изрично се заявява, че не се оспорва, че на ищцата се дължи възнаграждение за периода от 01.09. до 11.09.2024 г., в посочения в исковата молба размер, като в тази връзка е предявен и насрещен иск по чл.221, ал.2 от КТ, в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск за прогласяване незаконосъобразност на уволнението на ищцата, последната да бъде осъдена да заплати на ответника (ищец по насрещния иск) сумата от 1 866 лева - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие (60) дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на предявяването до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски.

3

В писмения отговор е инкорпориран и насрещен иск, предявен в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск за прогласяване незаконосъобразност на уволнението на ищцата, да бъде осъдена същата да заплати на ответника (ищец по насрещния иск) на основание чл.221, ал.2 от КТ, сумата от 1 866 лева. Съдът не прие за съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата молба, насрещен иск и отдели от производството по делото насрещната искова молба с правно основание по чл.221, ал.2 от КТ.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата не се явява лично, а се представлява от адв. Д. Д.. Същият поддържа исковата молба и оспорва представените от насрещната страна разпечатки от имейл кореспонденция, като твърди, че не представлявали документи по смисъла на ГПК и не следвало да бъдат приети като доказателства по делото, както и че не са достигнали до ищцата. Оспорва и редовността на връчването на Покана с изх.

№ 55/16.09.2024 г. с оглед отбелязването „непотърсено“ на изпратеното от ответника писмо, както и обстоятелството, че в това писмо въобще се е намирала и описаната покана с посоченото в нея съдържание. Сочи се, че постоянният адрес на ищцата бил този, отразен в исковата молба и същият не бил напускан или променян през последните 5 години, като се спори и относно мейла на ищцата. Иска се да бъдат уважени предявените искове по изложените в исковата молба съображения и тези в съдебното заседание, както и да бъдат присъдени извършените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от управителя А. С. и от пълномощника адв. Ц. К., която поддържа отговора на исковата молба, излага подробни съображения във връзка с поцедурата по снемане на обяснения съгласно чл.193 от КТ, като представя писмени документи за това, че на 16.09. ищцата, след неявяването й на работа в течение на два последователни работни дни, на следващ присъствен ден била сключила трудов договор с друг работодател. От ответната страна се поддържа, че процесната заповед за уволнение била законосъобразна, както и че в издадената заповед за уволнение била инкорпорирана и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява се, че в конкретния случай била приложима разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ. Иска се по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и тези в писмените бележки, които ответната стрна представя в съдебно заседание, да бъде поставен съдебеният акт по делото.

В хода на устните състезания управителят на ответното дружество изразява становище досежно поканата и нейното връчване от пощата.

По делото са ангажирани писмени доказателства и са дадени свидетелски показания.

След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С оглед заявеното от страните и с приетия от тях без възражения доклад 4 по делото, съдът обяви за безспорни и за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемала при него длъжността „отчетник, счетоводство“, с месторабота гр. Кюстендил при месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж, а със Заповед № 010/09.10.2024 г. трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ във вр. чл.330, ал.1, т.6 от КТ, поради неявяване на работа повече от два последователни дни и заповедта е връчена на ищцата на 14.10.2024 г.

Доколкото е направено изрично признание от ответника, за безспорно по делото е обявено и обстоятелството, че на ищцата се дължи от ответника възнаграждение за периода от 01.09.24 г. до 11.09.2024 г. в посочения в исковата молба размер от 268,33 лева, тъй като през този период същата е работила.

Горното се установява и от приетия по делото доказателствен материал, сред които са приложени заверени копия на личното трудово досие на ищцата Д. Д. М., част от което е и трудов договор № 023/28.03.2024 г., от който става ясно, че е сключен между ищцата, като работник/служител от една страна и ответното дружество, в качеството му на работодател, от друга. Видно от съдържанието на трудовия договор е и, че същият касае процесния период, доколкото е сключен като безсрочен такъв, считано от 28.03.2024 г.