Решение № 749 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20251100901645 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Димови ООД срещу Тарсис Хотел ООД.

Ищецът твърди, че има с ответника трайни търговски отношения, като въз основа на договор за продажба на хранителни стоки, по подадени конкретни поръчки ищецът доставял хранителни стоки на ответното дружество до посочен от купувача търговски обект. На датата на всяка продажба се твърди, че ищецът като продавач съставял фактура за извършената продажба и я предоставял на купувач.

Излага се, че ответникът е заплатил всички получени стоки, с изключение на стоките по пет броя фактури с номера – 1) № 0000365047/ 15.08.2024 г. на стойност 10 085.72лв.. с дата на падеж 15.08.2024г.: 2) № 0000363087 / 31.07.2024 г. на стойност 8 517,22лв. с дата на падеж 31.07.2024г.: 3) № 0000367080 / 31.08.2024 г. на стойност 12.40лв. с дата на падеж 31.08.2024г.: 4) № 0000367079 / 31.08.2024 г. на стойност 11 856,07лв. с дата на падеж 31.08.2024 г. към която било издадено данъчно кредитно известие за сумата от 34.00.лв. и задължението за плащане е с остатък 11 822,07лв : 5) № 0000365048 / 15.08.2024 г. на стойност 12.40 лв. с дата на падеж 15.08.2024 година.

Общата сума по фактурите се твърди, че е 31 641,41 лв., като ответникът заплатил 4 675.41 лв. и останал дължим остатък от 27 000 лева, които се претендират по делото.

Излага се, че ответникът е потвърдил. че дължи сумата по тези фактури с потвърдително писмо от 20.01.2025 г., подписано от управителя на дружеството и главния счетоводител.

1

Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава върху сумата по всяка фактура от падежа на задължението до датата на предявяване на иска, общо лихва в размер на 4 157,54 лева, както следва:

По фактура № 0000365047 / 15.08.2024г. - мораторна лихва в размер на 1424,32лв: по фактура № 0000363087 / 31.07.2024 г. на стойност 8 517,22лв. с дата на падеж 31.07.2024 г. - мораторна лихва в размер на 1131.87лв. (за периода до 16.07.2025 г.): по фактура № 0000367080/31.08.2024 г. на стойност 12,40лв. с дата на падеж 31.08.2024 г. и мораторна лихва в размер на 1.68лв.: по фактура № 0000367079 / 31.08.202 4г. на стойност 11 822,07 лв. с дата на падеж 31.08.2024 г. - мораторна лихва в размер на 1597.92лв.: по фактура № 0000365048/15.08.2024г. на стойност 12.40лв. с дата на падеж 15.08.2024г., мораторна лихва в размер на 1.75 лева.

Излага се, всички фактури са надлежно осчетоводени и при двете страни по сделката, ползван е данъчен кредит от ответника.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми за главницата и петте фактури и за лихвата за забава. Претендира се и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумите.

Ответникът в ОИМ, чрез надлежно упълномощен адвокат заявява, че ответникът е погасявал задълженията си, и между страните се водят преговори за уреждане на отношенията.

В ДИМ ищецът поддържа исковете. Заявява, че не е запознат да се водят преговори за доброволно уреждане на отношенията.

Не е постъпил отговор на ДИМ.

С молба в първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ответника адв. М. поддържа твърдения, че има и други плащания по процесните фактури, като се правят и възражения относно начина на погасяване на задълженията с извършените плащания.

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства приема следното за установено от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в условията на обективно съединяване.

При така определената правна квалификация в тежест на ищеца като продавач е да докаже: 1) съществуването на договор за покупко-продажба на хранителни стоки; 2) изпълнение на неговото задължение да достави тези стоки при договорените условия; 3) падеж на задължението за заплащане на цената по отделните фактури.

С оглед приетото з а безспорно е прието между страните по делото наличието на трайни търговски отношения за доставка на хранителни стоки, заявка за доставка на стоки, изпълнението на задължението на ищеца като 2 купувач да достави стоките по описаните в ИМ пет фактури, издаване на фактурите, потвърждение на задължението от ответника като купувач, уговорената дата на падежа на задължението за заплащане на цената, Съдът намира, че се доказа сключването на договор за търговска продажба на описаните хранителни стоки по пет броя фактури, както и изпълнение на задължението на продавача да предаде обектите, предмет на продажбата на купувача.

Следователно, доказа се доставка на стоките по фактура № 0000365047/ 15.08.2024 г. на стойност 10 085.72лв.; фактура № 0000363087 / 31.07.2024 г. на стойност 8 517,22лв., фактура № 0000367080 /31.08.2024 г. на стойност 12.40лв.: фактура № 0000367079/31.08.2024 г. на стойност 11 856,07лв., с данъчно кредитно известие за сумата от 34.00 лв. и задължението за плащане е с остатък 11 822,07 лв. и фактура № 0000365048 /15.08.2024 г. на стойност 12.40 лева.

С оглед правилата на договора за търговска продажба, приложими по процесния договор купувачът е следвало да заплати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго – чл. 327, ал. 1 ТЗ.

По делото не се установява, че е налице друга уговорка между страните за плащане, като напротив – във всяка фактура е посочен ден на падежа на задължението за плащане – датата на съответната фактура.

В тежест на ответника бе да докаже плащане на задълженията по фактурите. Видно от представеното потвърдително писмо от ответното дружество, неоспорено от ответника, към 20.01.2025 г., същият признава задълженията си по посочените фактури, както и още четири фактури.

Ищецът признава неизгодния факт за погасяване на част от задълженията по посочените пет фактури в размер на общо 4 675,41 лева.

От представения аналитичен регистър на Димови АД по сметка 411/265 за клиент Тарсис хотел ООД се установява, че на 16.07.2025 г. е получено плащане в размер на 1 517,22 лева (така и признанието на ищеца в ИМ за неизгодния факт, че е получил първо плащане по описаните пет фактури на 16.07.2025 г. в размер на 1517,22 лева, а след това на 07.08.2025 г. е получено ново плащане в размер на 1 932,59 лева).

Установява се, че при ищеца двете плащания са отнесени за погасяване на главницата по най -старата фактура, предмет на иска - фактура № 0000363087/31.07.2024 г. на стойност 8 517,22 лева.

Съдът констатира, че не е налице съвпадане на сумата по двете плащания, посочени в аналитичната сметка, представена от ищеца, общо в размер на 3 449,81 лева, но с оглед признанието за неизгоден факт от ищеца, приема за установено по делото, че във връзка с описаните пет фактури, ответникът е заплатил сумата от 4 157,54 лева.

Както бе посочено, доколкото не се установи страните да са договорили различен срок за плащане от съставянето на фактурите, което не се спори, че е и моментът на предаване на стоките (фактурите носят подписа за получател на 3 управителя на ответното дружество Георги Димитров), то ответникът е изпаднал в забава с настъпване на падежа на задължението по всяка фактура (чл. 84 от ЗЗД), посочен във фактурите.

Ответникът, чрез процесуалния си представител направи бланкетно възражение, че има и други плащания, без обаче да конкретизира твърденията си. Поради това, с оглед липсата на конкретни фактически твърдения, които да подлежат на доказване, по делото не са събрани и други доказателства, свързани с плащания по процесните 5 фактури.

С оглед въведеното изрично възражение от ответника за начина на погасяване на задълженията, с оглед постъпилото частично плащане в размер на 4 675,41 лева, Съдът намира същото за основателно.

Към датата на получаване на тези плащания –юли 2025 г., ответникът е в забава за изпълнение на задълженията си и по петте описани в исковата молба фактури.

По делото не се твърди и не се установява, при извършеното частично плащане в размер на 4 675,41 лева, първата част от което е на 16.07.2025 г., длъжникът – ответник да е заявил задължението по коя точно фактура погасява. Задълженията по всички фактури са еднакво обременителни, тъй като неизпълнението на парично задължение е винаги забавено и в чл. 86, ал.1 ЗЗД е уведена отговорността на длъжника при неизпълнение на парично задължение - законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора.

Както е посочено и в т. 1 на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.

2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви.

При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.

Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.

76, ал. 1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е 4 направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Съотнесено това правило към конкретния случай води на извод, че доколкото длъжникът Тарсис хотел ООД не е заявил задължението по коя фактура погасява с частичните плащания, и тъй като всички задължения са еднакво обременителни, то следва да се погаси най-старото задължение по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, т.е първо лихвите, след това главницата. В конкретния случай най-старото задължение действително е задължението по фактурата от 31.07.2024 г., но към датата на първото частично плащане 1 517,22 лева първо е следвало да се погаси начислената лихва към този момент – лихвата за периода 31.07.2024 г. – 16.07.2025 г. (изчислена на основание чл. 162 от ГПК в размер на 1147.83 лева), т.е целият размер на дължимата лихва за забава до този момент, както и част от главницата – 369,39 лева. С второто частично плащане (Съдът приема, с оглед признанието на неизгоден факт от ищеца и липса на твърдения и доказване, че частичното плащане не направено на по-ранна дата, че това е разликата между призната сума, получена като частично плащане и 4 675,41 лева и първото частично плащане от 1517,22 лева, т.е сумата от 3 158,19 лева) – на 07.08.2025 г. се погасява натрупаната нова лихва за забава върху остатъка от главницата по фактура 0000363087/31.07.2024 г. 8 147,83 лева (8517,22 лева-369,39 лева) за периода 16.07.2025 г. – 07.08.2025 г.,т.е сумата от 62 лева и след това се погасява част от главницата в размер на 3096,19 лева, т.е остава неплатен остатък от 5015,64 лева.