Решение № 519 от 21.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Б., 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500719 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“Я.С.“ №18, ет.4, ап.11, чрез адв.П.З., против Решение №904677 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№2975/2019 г. по описа на РС-Б..

С атакуваното решение по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че Г. Й. П. дължи на „ЧЕБ АД сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1226/19 г. по описа на РС-Б., а именно: сумата от 440, 45 лв., представляваща главница за използвана и неплатена електрическа енергия за периода от 24.05.2018 г. до 23.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (21.05.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11, 92 лв., представляваща лихва за забава, считано от 27.07.2018 г. до 09.05.2019 г. Едновременно с това, с атакуваното решение Г. Й. П. е осъдена да заплати на „ЧЕБ АД разноски за заповедното производство в размер на 83 лв. и такива, сторени в исковото производство в размер на 662 лв.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Най-напред се твърди, че атакуваното решение е постановено по нередовна искова молба. В тази насока се посочва, че в случая ищецът е предявил множество обективно съединени искове при условията на кумулативност, като за редовността на исковата молба е необходимо както в обстоятелствената част на същата, така и в самия петитум, да бъде индивидуализиран всеки един от исковете както по основание, така също и по размер, т.е.

1 всеки един от исковете следвало да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. Посочва се, че в случая ищецът не е сторил това и не е спазил нормативните изисквания за редовност на исковата молба, тъй като е „сборувал“ (обединил) общата дължима сума от множеството обективно съединени искове, която претендира. Навежда се още, че всеки един от исковете, които ищецът е предявил е независим от другите, поради което било необяснимо защо ищецът твърди в исковата си молба, че сумите са били дължими за периода от 24.05.2018 г. до 23.03.2019 г. Посочва се, че това е периодът, в който вземанията, които ищецът твърди, че му се дължат, са възникнали, но фактът, че отделните вземания са възникнали в този период, не ги прави едно цяло вземане. Твърди се, че всяко едно от вземанията има самостоятелно съществуване, поради което ищецът е следвало да посочи за всяко от тях отделен петитум, което не било сторено в случая. На следващо място, жалбоподателката твърди, че съществувала абсолютна неяснота и по отношение на претенцията за лихва, която ищецът претендира. В случая лихвата в размер на 11, 92 лв. била бланкетно посочена.

Твърди се, че в обстоятелствената част на исковата молба вземанията за лихви били обособени като отделни, за десет на брой отделни периода, но в петитума те били обединени като едно вземане в размер на 11, 92 лв., което водило до противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума й. На следващо място, в жалбата се излагат и съображения за неоснователност на предявените искове. В тази насока се посочва най-напред, че ответницата не е подавала заявление за продажба на електрическа енергия по смисъла на чл.8, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕБ АД, като по делото не бил представен от ищеца и договор между страните, с оглед на което се поддържа, че между страните липсвало облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, от което следвало, че за тях не са възникнали насрещни задължения по такъв договор. Ето защо за ответницата не е възникнало насрещно задължение за заплащане на потребена електрическа енергия. На следващо място се твърди, че неправилно съдът е приел, че ищецът е доказал по безспорен начин реалната доставка на посочените в исковата молба количества ел. енергия. От доказателствата по делото не можело да се направи извод, че ищецът фактически е доставял електрическа енергия, нито че ответникът е ползвал такава. Твърди се, че ищецът е представил единствено издадени от него фактури и справки/извлечения от счетоводни данни, които документи обаче изхождали от него и представлявали изявления за изгодни за ищеца факти, поради което следвало да се преценяват единствено като такива съгласно разпоредбите на ГПК. Посочва се, че при условията на чл.182 ГПК счетоводните книги следва да се преценяват с оглед всички обстоятелства по делото и не би могло само въз основа на тях да се правят изводи относно възникването и изпълнението на правни задължения. В жалбата се твърди също така, че неправилно районният съд е приел, че ищецът е доказал, че жалбоподателката е собственик на имот, до който е доставяна ел. енергия. Съдът приел, че собствеността се установявала от писмо на Община Б., но се твърди, че писмото на общината не представлява титул за собственост, нито може да докаже подобни факти, независимо какво е отразено в него. На следващо място, в жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът е страна по договор за ел. енергия. Посочва се, че твърдяното облигационно правоотношение би 2 възникнало от момента на фактическото предоставяне на електрическа енергия в имота (чл.8, ал.1 ОУ) след подаване на заявление с приложените към него документи по чл.8, ал.2 и 3 ОУ, а след като такова заявление не е подавано, то липсва и още една от предпоставките за възникване на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. В жалбата се посочва също така, че не е доказано по делото, че представените от ищеца Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕБ АД обвързват ответника, доколкото по делото нямало данни те да са публикувани съгласно изискванията на чл.98а, ал.3 и 4 от Закона за енергетиката. Иска се от съда да отмени атакуваното решение в цялост и да постанови ново такова, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от „ЧЕБ АД, чрез адв.Р.

Д.. В него се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че от петитума на исковата молба и допълнително представените молби по делото, било видно, че не е налице противоречие с обстоятелствената част на исковата молба. Твърди се, че по делото било установено по безспорен начин, че между страните са съществували облигационни отношения по продажба на електрическа енергия. По делото била приложена справка от Община Б. по партидата на ответницата, от която се доказвало, че тя е собственик на процесния електроснабден имот. В кориците на делото се съдържала и ССЕ и СТЕ, доказващи по безспорен начин размера на задълженията и коректността в отчитането на потребената ел. енергия. Посочва се още, че ответникът е физическо лице, а ел. енергията движима вещ, поради което законът не предвиждал в този случай форма за сключването на двустранната сделка. Твърди се, че с битови абонати, които са присъединени към разпределителната мрежа не се сключват договори в хартиен вид, а само в електронен с посочен абонатен номер. Въззиваемият се позовава и на ТР4 от 29.01.2013 г. по т.д.4/12 г. на ОСГТК на ВКС, като посочва, че е без значение как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления или по друг начин. Друго обстоятелство, потвърждаващо наличието на валидна облигационна връзка, било и откриването на партида на името на ответната страна в счетоводството на дружеството, на която бил даден уникален ИТНномер, по който да се начисляват всички дължими във връзка с доставката на ел. енергия суми. Твърди се още в отговора, че по делото е безспорно доказано и количеството на измерената ел. енергия в имота на ответницата. Твърди се, че от направената справка за абонат било видно консумираната електрическа енергия по всяка от представените фактури, измервателният уред, чрез който е отчетено това количество, както и конкретните дати, на които са извършени отчитанията. Посочва се, че от счетоводната справка на потребител на електрическа енергия се установява качеството на Г.П. като потребител. Навежда се, че процесните фактури са издадени по реда и начина и въз основа на приетите от въззиваемия Общи условия и доколкото договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили – чл.20а ЗЗД, въззиваемият е нарушил договорните си задължения като не е заплатил сумите по издадените фактури. С оглед изложените доводи се твърди, че е налице валидно сключена и действаща между страните сделка за покупко-продажба на електроенергия, като фактурата не е основание за плащане, а основание за плащане е доставката, като фактурата 3 удостоверявала този факт. В заключение се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените в производството разноски.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, жалбоподателката Г.П., редовно призована, не се явява, за нея се явява адв.Стойкова, преупълномощена от адв.З.. По съществото на делото, процесуалният представител поддържа съображения за основателност на жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде уважена, като основателна и доказана. Също така прави искане да бъде изплатено на особения представител адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира, че по делото е установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд – Б..

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо. Решението е постановено по редовна и допустима искова молба.

В тази насока следва да се посочи, че са налице и специалните предпоставки за допустимост по чл.422, ал.1 ГПК. Исковете са предявени от дружеството-заявител в производството по чл.410 ГПК, като е спазен и едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника – ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите.

Решението е и правилно, по следните съображения:

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.

От приложеното ч.гр.д.№1226/2019г. по описа на Районен съд – гр.Б., се установява, че ищецът „ЧЕБ АД е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед №4696/21.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Г. Й. П., ЕГН 4

**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б., ***, вх. Б, ет. 8, ап. 24, да заплати на кредитора „ЧЕБ” АД, с ЕИК: ,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район М, бул. „Ц.Ш“ 159, бл. Б.М., Бизнес център, представлявано от Л.В. и К.К., чрез пълномощника адв. П.И., следните суми: сумата от 440, 45 лв. (четиристотин и четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки), главница, представляваща неизпълнено задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 24.05.2018 г. до 23.03.2019 г., с адрес на електроснабдения имот: гр. Б., ***, ет. 4, ап. 11, за клиентски №...., като задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури: фактура № 247745038, издадена на 31.08.2018г.; фактура № 249357641, издадена на 30.09.2018г., фактура № 245937328, издадена на 31.07.2018г.; фактура № 244267055, издадена на 30.06.2018г., фактура № 254359756, издадена на 31.12.2018г., фактура № 259214084, издадена на 31.03.2019г., фактура № 257623737, издадена на 28.02.2019г., фактура № 252687442, издадена на 30.11.2018г., фактура № 251044192, издадена на 31.10.2018г., фактура № 255886032, издадена на 31.01.2019г.; сумата от 11, 92 лв. /единадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 27.07.2018 г. до 09.05.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 25, 00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща внесена държавна такса; сумата от 58,00 лв.