Определение № 48 от 07.03.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 04.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600058 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при ОП-Варна срещу протоколно определение № 86 на Окръжен съд – Варна, постановено в разпоредително заседание на 07.02.2022г по НОХД № 1364/21г в производство по реда на глава XIX НПК, с което съдът e прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обв. акт. Прокурорът оспорва извода на съда, че към момента на внасяне на ОА в съда не е изпълнил задълженията си по чл.246, ал. 2 НПК да опише в достатъчен обем фактите, обосноваващи съставомерността на деянието, предмет на обвинението, поради което и намира констатациите на съда /включително и на въззивния съд, отразени в отменителното му решение/ в тази връзка за неверни и направилни. Моли определението да бъде отменено, без конкретизиране на коя фаза от съдебното производство следва да се върне делото.

Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:

Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.

В Окръжен съд Варна на 02.07.2020г е бил внесен обвинителен акт срещу КР. СТ. М. за деяния по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.1 и 2 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.т.2 и 3 вр. чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 36, 1 постановена на 11.05.2021 година състав на Окръжен съд-Варна по НОХД №667/2020г е признал подсъдимия Кр. М. за виновен по тях, налагайки му съответните наказания, като по реда на на чл.23 от НК е наложено найтежкото - три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. С присъдата е уважен граждански иск за имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3 от НК в размер на 32 371.38лв и по чл.255б, ал.3 от НК - 15532.40лв, ведно със законната лихва върху двете главници. На подсъдимия са били възложени разноските по делото и съответната държавна такса.

С Решение № 109 от 13.12.2021. по ВНОХД № 257/21г по описа на АпС-Варна така постановената присъда е била отменена изцяло на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК и делото върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивната проверка е установила, че по отношение на съществени факти, пряко свързани с предмета на доказване, са били налице доказателствени непълноти и противоречия, непреодолими в ограничените рамки на произтеклата диференцирана процедура, които, независимо от изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие за решаване на делото по този ред, е следвало да бъде констатирано от съда; констатирана е и липса на изчерпателен доказателствен анализ в мотивите към присъдата по предмета на делото, предопределена от допуснатите съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1 от НПК; акцентирано е и върху качеството на внесения в съда ОА, с оглед съотвествието му с изискванията на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и с т.4.2. от ТР 2-2002-ОСНК и конкретно за това, дали в него са посочени всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на престъпленията, както и участието на подсъдимия в него.

С определение, постановено в разпоредително заседание на 07.02.2022г, първоинст. съд, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати от прокурора при съставяне на обвинителния акт, приемайки, че същият не отговаря в пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният съд е приел, че тези нарушения са довели до ограничаване правата на подс.М. поради наличие на съществена непълнота на релевираните от прокурора факти, които са от значение за вменените престъпления в насока на липса на фактическо описание на механизма на избягването на плащането на данъчните задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, начинът на формиране на конкретно неплатеното данъчно задължение, както и че не е изяснено субективното психично отношение на подсъдимото лице М. към вменения му престъпен резултат.

Прочитът на обвинителния акт действително показва дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното престъпно деяние факти, обуславящи неговата обективна и субективна съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи 2 обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза.

Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, включително и на постр. По този начин са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. От значение за защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за провеждане на диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за доказателствения процес /включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, тези параметри да са ясно и точно посочени в обвинителния акт.

Тук е мястото да се отбележи, че в отменителното си решение, въпреки акцента върху пропуските в дейността на първостепенния съд при провеждане на първоинст. съдебно следствие и констатацията за липса на мотиви, АпС-Варна поначало е констатирал наличие на неяснота относно изведените факти, отразени в обвинителния акт по редица обстоятелства, включително и досежно това, че в него не са посочени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъпленията, както и участието на подсъдимия в тях.

Именно защото е извършил собствена преценка за съотвествие на ОА на чл.246, ал.2 от НПК и с т.4.2. от ТР 2-2002-ОСНК при повторното разглеждане на делото в р.з., новият състав на окръжния съд, запознавайки се начина на изложение на фактическите обстоятелства от прокурора, е констатирал подобен дефицит, поради което правилно е приел, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВОП за изпълнение на дадените указания в постановеното определение и в отменителното решение на АпС-Варна.

3

С оглед на изложеното, настоящият състав на Апелативен съд – Варна намира доводите, развити в протеста, за несъстоятелни, поради което и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал. 3 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 на Окръжен съд – Варна, постановено в разпоредително заседание на 07.02.2022г п о НОХД № 1364/21г, с което e прекрат ено съдебното производство и делото е върнато на ОП-Варна за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушени, довели до ограничаване правата на подс.М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4