Решение № 241 от 06.11.2020, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

Номер 241

06.11.2020 г.

Град Ловеч

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ловеч

I състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20204300500471 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 90/25.06.2020 год., постановено по гр.д. № 791/2019 г., Тетевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от „ПАРАДАЙС-87“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в ********, представляван от Л. Ц. против „СИНЧЕЦ-61“ООД със седалище и адрес на управление в гр. **************, представляван от управителя В.С.Г. иск с основание чл.266, ал.1, във вр. с чл.258 и чл.79, ал.1от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 500.00 лева, представляваща незаплатен остатък по договор за изграждане на метален навес. Със същото решение на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ПАРАДАЙС-87“-ЕООД е осъдено да заплати на „СИНЧЕЦ-61“ ООД сумата от 625.00 лева, представляващи сторени разноски в производството.

Срещу решението на ТРС е постъпила въззивна жалба от „ПАРАДАЙС-87“ ЕООД, представляван от Л. Ц. , чрез адв.Н. Н. от ПАК, в която изразява становище, че същото е неправилно. Твърди, че при анализа на събраните доказателства съдът е формирал противоречиви изводи относно съществени факти за изхода на спора. Изтъква, че ТРС е стигнал до неправилни изводи, като не е съобразил константната практика по приложението на разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, която цитира. На следващо място счита, че мотивите на съдебното решение липсва анализ на приетата по делото съдебно-техническа експертиза във връзка с възможността 1 изработеното да бъде използвано за обикновено потребление. Посочва, че от съда е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на доклада по чл.146 от ГПК при приключване на съдебното следствие, а не в първото по делото заседание. Моли въззивната инстанция да отмени решение на ТРС като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и постанови ново по същество на спора, като уважи предявения иск и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „СИНЧЕЦ-61“ООД чрез пълномощника адв.Т.Ц. В него изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че ищецът не е доказал основанието и размера на исковата претенция, поради което правилно районният съд е отхвърлил иска. Моли съда да потвърди решението на ТРС като правилно, обосновани и законосъобразно, като му присъди разноските по делото за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адв.Н. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски съгласно представения списък.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител адв.Ц. оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което потвърди първоинстанционния съдебен акт, като му присъди разноските по делото съгласно представения списък.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред Тетевенския районен съд от ищеца „ПАРАДАЙС-87“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл.266, ал.1, във вр.с чл.258 и чл.79, ал.1 от ЗЗД срещу „СИНЧЕЦ-61“ООД за сумата 3500.00 лв. без ДДС,

2 представляваща неплатен остатък до договор за изграждане на метален навес.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника сключили устен договор за изграждане на метален навес в търговската му база в гр.Тетевен на стойност 14000 лв. без ДДС. Посочва, че в изпълнение на постигнатото съгласие с ф-ри № 70/12.08.2019 г. на стойност 7000 лв. без ДДС и № 73/05.09.2019 г.на стойност 4000 лв. без ДДС, били фактурирани авансови плащания в изпълнения на договора за изграждане на метален навес. Изтъква, че банково бордеро от 12.08.2019 г. ответникът заплатил сумата по първата фактура в размер на 7000 лв.без ДДС, а с ДДС - 8400лв. С банково бордеро от 05.09.2019 г. била заплатена авансово и сумата по втората фактура в размер на 4000 лв. без ДДС,а с ДДС - 4800лв. Общата стойност на платената от ответника сума 11 000 лв. без ДДС, а с ДДС - 13 200 лв.

Твърди, че след заплащане на уговорения аванс, били извършени договорените СМР, с изключение на монтаж на част от ламариненото покритие по указание на ответника. Посочва, че при изпълнение на договорените СМР допълнително, извън постигнатата уговорка, извършил укрепване на навеса на места, които били посочени от ответника на стойност 500 лв., допълнителен разход за гориво в размер на 300 лв. и извънреден труд, в размер на 400 лв., като всички допълнителни разходи, извън първоначалната уговорка, са на стойност 1200лв.

Счита, че след приспадане на платеният аванс от общо договореният размер от 14000 лв. без ДДС, както и на сумата от 700 лв. за немонтираната част от ламариненото покритие и след прибавяне на допълнителните разходи в размер на 1200 лв., дължимият остатък за плащане от ответникът е в размер на 3500 лв. без ДДС. Твърди, че с покана от 26.09.2019 г. поканил ответника да заплати дължимият остатък но в указания с нея срок до плащане не се стигнало.

Моли съда да бъде постановено решение, с което осъди „СИНЧЕЦ61“ООД да му заплати сумата от 3500 лв. без ДДС, представляваща неизплатен остатък по договор за изграждане на метален навес, ведно със законните последици.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който не признава предявения иск. Оспорва, че управителят на „СИНЧЕЦ61“ООД и единствен представляващ дружеството, да е сключвала каквито и да са договори - устни или писмени с ищцовото дружество. Изтъква, че в исковата молба не са изложени твърдения, кога и къде е сключен твърдения „устен договор“, нито какви клаузи и договорки съдържа, нито какво е неговото съдържание. На следващо място твърди, че разпоредбите на чл.160, ал.2 от ЗУТ изрично повелява, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Съобразно твърденията на ищцовото дружество в исковата молба, същото би следвало да има качеството на строител. Цитира разпоредбата на чл.163, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗУТ, според които строителят е физическо или юридическо лице, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни 3 книжа и строителят носи отговорност за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Изтъква, че ответното дружество не е сключвало писмен договор за строителството на твърдения в исковата молба метален навес, поради което само на това основание исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че в двора на ответното дружество в гр.Тетевен има построен в незавършено състояние метален навес, за което е платена твърдяната в исковата молба сума от 13 200.00 лв. с включен ДДС. Това е сумата за извършване на строителството на постройката, която е договорена от съпруга на управителя на ответното дружество Д.Г. и която сума „СИНЧЕЦ-61“ ООД е превело по банков път. Твърди, че в двете преводни нареждания никъде не е посочено, че двата парични превода са някакво „авансово плащане“. Излага, че многократно представляващата ответното дружество и съпругът й искали работата да спре, докато не се изпълнят законовите изисквания за започване на строителството, като ангажирали и инженер-конструктор, който установил, че строителство се извършва със слаби метални елементи и при снеговалеж конструкцията не би издържала. Не оспорва, че работата била прекратена и групата строители си заминала, а ответното дружество, въпреки платената на ищеца цена, за своя сметка закупило от трето лице подходящите метални елементи за покривната конструкция, за което платило сумата 1 295,70 лв.с ДДС. Оспорва твърдението на ищеца, че в качеството си на управител на ответното дружество или друг служител са получили приложената към исковата молба покана от 26.09.2019г., както и твърдението на ищеца, че са постигнали договореност за стойността на навеса в размер на сумата от 14 000 лв. без ДДС. Оспорва и твърдението на ищцовото дружество, че „извън първоначалната уговорка“, направило допълнителни разходи на стойност 1200.00 лв.

За уважаване на предявения иск с оглед предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже три главни обстоятелства: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено извършването на спорните СМР за уговорената цена, 2) фактическото изпълнение на същите СМР и 3) приемане на изработеното от ответника. Предвид цената на процесния договор – 14 000.00 лв., първото обстоятелство не може да се установява със свидетелски показания поради ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът има право да претендира за заплащането само на изрично договорени с ответника и реално изпълнени СМР и само за уговорената за същите цена – тази, за която страните са постигнали съгласие.

Ищецът не може на договорно основание да претендира заплащане на недоговорени с ответника СМР, нито за заплащане на недоговорена и 4 едностранно определена от него цена на същите.

В съдебната практика и доктрина няма спор, че договорът за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ е разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД . Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на проекти и техническа документация, необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключването на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия /решение № 72 от 28.04.2015 г. на ВКС, постановено по т.д. № 2628/2013 г., II ТО/.

Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа.

Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД , чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или предвидено в договора предназначение – чл. 261, ал. 1 от ЗЗД .

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал.1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за 5 изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му.