Решение № 1791 от 28.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120100491 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.215, ал.1 и чл.224 от КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от П. И. З. от гр.А, против ”ВАТ Газпроект“ ЕООД, гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника – на длъжност ”Монтажник”, по сключен между тях Трудов договор № 019/09.01.2023г., прекратено със Заповед № 033/26.05.2023г. на управителя на дружеството на основание чл.71, ал.1 от КТ. Сочи и че работодателят не му е изплатил полагащите се командировъчни дневни пари за времето, през което е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения на обекти в с.К. г общ.К, и с.Х общ.Ст.З, общо 1 040 лв., в това число: за пър-вия от тях – по 120 лв. за командировките в периодите 09-14, 16-21 и 23-28 Януари 2023г., и за втория – 200 лв. за командировката в периода от 14 до 18.02.2023г.; 240 лв. за тази от 20 до 25.02.2023г., и за още две, от 28.02. до 02.03.2023г. и от 06 до 08.03.2023г. – по 120 лв., както и дължимото обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск – в размер на 320 лв. Моли Съдът да го осъди да стори това. Претендира законната лихва върху главниците, както и обезщетения за забава, съответно 117.31 лв. за периода 09.03.2023г. – 25.01.2024г. за първа-та от тях и 24.52 лв. за времето от 01.07.2023г. до 25.01.2024г. за втората. Иска присъждане и на деловодните разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор в срок, но с депозирано в първото съдебно заседание писмено становище, поддържано от пълномощника му адв. С. Е., е оспорил 1 претенциите и е поискал от Съда да ги отхвърли – като неоснователни, излагайки съображения, че процесните суми са били изплатени изцяло на ищеца.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружест-во на длъжност ”монтажник”, по Трудов договор № 019 от 09.01.2023г., с уговорено основно трудово възнаграждение – 800 лв. месечно, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който е положен трудът.

Безспорно също така е и че то е било прекратено едностранно от работодателя – със Заповед № 033/26.05.2023г., на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Най-накрая, страните не спорят и за това, че въз основа на съответни заповеди на работодателя, по време на трудовото правоотношение ищецът е бил командирован да полага труд в обекти на дружеството, както следва: в с.К.г общ.К – три пъти за по шест дни през месец януари 2023г., а именно – от 09 до 14, от16 до 21 и от 23 до 28, общо 18 дни, и в с.Х, общ.С.

З: за пет дни – от 14 до 18.02.2023г., за шест дни – от 20 до 25.02.2023г., и два пъти за по три дни, от 28.02. до 02.03.2023г. и от 06 до 08.03.2023г., об-що 17 дни.

Спорно по делото се явява единствено обстоятелството изплатило ли е ответното дружество на ищеца дължимите суми за командировъчни /дневни/, съответно – по 20 лв. за 18те дни от месец януари 2023г. /360 лв./ и по 40 лв. за всеки от 17-те дни от месеците февруари и март същата година /680 лв./, общо 1 040 лв.

Във връзка с изясняване на спора от фактическа страна, по делото е допуснато извършването на ССЕ и СГЕ.

От заключението на вещото лице по ССЕ, във връзка и с това по СГЕ, се установява, че за целия период на съществувалото между страните трудово правоотношение ответникът-работодател е направил общо четири плащания на парични суми към ищеца, на обща стойност 2 723.93 лв., както следва: 500 лв. с РКО от 20.01.2023г. – без посочено основание; 1 370 лв. с РКО от 31.01.2023г. с посочено основание ”заплата за м.01.2023г.”, като впоследствие отпред е добавено ”Аванс за м.02.2023г. и” /в съхраняваното във ”ВАТ Газпроект“ ЕООД копие под индиго/, който текст липсва в предоставения на З. оригинал; 400 лв. – с разписка о т EasyPay от 24.02.2023г. без посочено основание, и 453.93 лв. с обратна разписка от DATECS от 27.05.2023г. с посочено основание ”220.78 лв. заплата м. февруари 2023г. и 233.15 лв. зап-лата м. март 2023г.”. Установява се, също така, че дружеството ги е отнесло счетоводно, как-то следва: заплати – общо 1 356.47 лв., в това число 502.54 лв. – трудово възнаграждение за м. януари 2023г. от РКО от 31.01.2023г., 620.78 лв. – трудово възнаграждение за м. февруари 2023г. от разписка от EasyPay от 24.02. 2023г. /за 400 лв./ и обратна разписка от DATECS от 27.05.2023г. /за 220.78 лв./, и 233.15 лв. – трудово възнаграждение за м. март 2023г. от обратна разписка от DATECS от 27.05.2023г., командировки – общо 1 040 лв., в това число 500 лв. от РКО от 20.01.2023г. и 540 лв. от РКО 2 от 31.01.2023г., и надплатени суми – 327.46 лв. от РКО от 31.01.2023г. В съдебното заседание вещото лице по ССЕ е уточнило, че тези записвания е било възможно да се направят до края на 2023г., включително и със задна дата, както и че ако с РКО са били изплащани командировъчни пари, то сумите е следвало да бъ-дат изписвани от касата именно по такъв начин, а не на друго, в случая – без, основание.

При това положение, както и предвид констатацията на вещото лице по СГЕ, че подписът във ведомостта за получена заплата за м. януари 2023г. не е изпълнен от З., следва да се приеме, че според подписания от последния екземпляр на РКО от 31.01.2023г. в ориги-нал – с мастилена паста, сумата 1 370 лв. представлява ”заплата за м.01.2023г.”, т. е. добросъвестно получено от него трудово възнаграждение по смисъла на чл.271, ал.1 от КТ за разликата над определеното с трудовия договор такова, с оглед и на устните им уговорки с работо-дателя, което не подлежи на връщане, нито на прихващане с дължимите за командировъчни пари суми.

Сумата 500 лв. по РКО от 20.01.2023г. не е изписана за командировъчни пари от касата на дружеството, както би следвало да се оформи счетоводно операцията, още повече че към дата 21.01.2023г. – следващия ден, дължимите суми са били едва 240 лв. /12 дни по 20 лв./, а заповедите за последващите командировки все още не са били издадени от работодателя.

На какво друго основание тя е била предадена на ищеца, при положение че в документа не е посочено такова, излиза извън предмета на доказване по настоящото дело.

Индиция, че на ищеца не са били заплатени дължимите 1 040 лв. – командировъчни, се явява и поведението на работодателя в хода на образуваната на 03.05.2023г. по сигнал на работника в Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.Бургас проверка, а именно – представил е седем броя неистински – подписани за З., но не от него РКО, на обща стойност в размер на горната сума.

По изложените съображение настоящия съдебен състав намира, че искът по чл.215, ал.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява и че за отработеното време – от 09.01. до 26.05.2023г. на ищеца се полагат 8 дни платен годишен отпуск, които той не е ползвал, а размерът на дължимото обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение е 320 лв. При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал надлежни доказателства да е заплатил на З. и тази сума. Както беше посочено по-горе, надплащане по РКО от 31.01.2023г. няма, поради което възражението на работодателя за евентуално при-хващане е неоснователно.

Ето защо, следва да се приеме, че искът по чл.224 от КТ също е основателен и следва да се уважи изцяло.

Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2024г. до окончателното им изплащане, както и обезщетения за забавено плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за претендираните периоди и размери – така заключение-то на вещото лице по ССЕ.

3

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 200 лв. за ДТ и 410 лв. за възнаграждения на вещите лица по ССЕ и СГЕ.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ”ВАТ Газпроект“ ЕООД, ЕИК: 205995612, седалище и адрес на управление: гр.Бс, ул.”” № , да заплати на П. И. З., ЕГН: **********, гр.А, общ.Ц, обл.Б, ул.”” № , сумата от общо 1 040 лева, пред-ставляваща дължими командировъчни дневни пари за времето, през което е бил командиро-ван да изпълнява трудовите си задължения по сключен с дружеството Трудов договор № 019 от 09.01.2023г., прекратен със Заповед № 033/26.05.2023г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, на обекти в с.К.г общ.К, и в с.Х, общ.С. З, в това число: за първия от тях – по 120 лв. за всяка от командировките в периодите от 09 до 14, от 16 до 21 и от 23 до 28 Януари 2023г., и за втория – 200 лв. за командировката в периода от 14 до 18. 02.2023г.; 240 лв. за тази от 20 до 25.02.2023г., и за още две – от 28.02. до 02.03.2023г. и от 06 до 08.03.2023г. – по 120 лв., и сумата 117.31 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 09.03.2023г. – 25.01.2024г.; сумата 320 лева, представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск, и сумата 24.52 лева – обезщетение за забавеното й пла-щане за периода от 01.07.2023г. до 25.01.2024г.; законната лихва върху главниците, считано от 26.01.2024г. до окончателното им изплащане, както и сумата 400 лева – разноски по дело-то за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ”ВАТ Газпроект“ ЕООД да заплати по сметка на РС Бургас сумите 200 лева държавна такса и 410 лева деловодни разноски за съдебни експертизи.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4