Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 27.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 368/2024
Вид
Решение № 74
Подписан
27.05.2025
Състав
Светла Рускова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 и 14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.13 и 14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.16, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.61, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.62, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.69 · Семеен кодекс
  • чл.70 · Семеен кодекс
  • чл.71 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ямбол, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20242300100368 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Б. Г., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Ц. Г., действаща чрез адв.Т. Г. Р. от АК – Сливен, с която е предявила два иска: първия против Ц. К. Г. отрицателен установителен иск по чл.62, ал.2 от СК да се приеме за установено, че той не е баща на малолетното дете И. Ц. Г. и вторият срещу И. М. М. положителен установителен иск по чл.69 от СК да се приеме за установено, че той е баща на малолетното дете И. Ц. Г..

В исковата молба ищцата сочи следните обстоятелства: майката на детето Г. Б. Г. и ответникът Ц. К. Г. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с решение №177/28.03.2024г., постановено по гр.д. № 3024/2024г. по описа на Районен съд – Враца, влязло в законна сила на 28.03.2024г. Преди прекратяването на брака двамата били във фактическа раздяла от началото на месец август 2023г., когато Г. Г. е напуснала семейното жилище в гр.Враца и се е установила в дома на ответника И. М. М., с когото съжителства на семейни начала и към момента. Последният се самоопределя като баща на детето, като двамата полагат заедно грижи за него в семейна среда в гр.***. Сочи , че без съмнение детето И. Ц. Г., родено на 12.10.2024г. е заченато от ответника И. М. М., който се самоопределя като негов биологичен баща. Сочи, че е невъзможно детето да е заченато от ответника Ц. К. Г., поради настъпилата между тях през месец август 2023г. фактическа раздяла, т.е. доста преди зачеването на детето и постановяване на решението за развод, което изключва възможността той да е биологичен баща на детето И.. Само поради презумпцията на чл.61, ал.1 от СК, същият е вписан като законен баща, т.к. детето е родено преди изтичане на 300 дни от прекратяването на брака им. Моли да бъде разпоредено издаване на нов акт за раждане на детето И. Ц. Г. от Община Сливен, в който вместо Ц. К. Г., като баща на детето 1 да бъде вписан И. М. М., като съответно бъдат променени бащиното и фамилното име на детето на И.И.М.. Заявени са доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства

В срока по чл.131 от ГПК от ответника И. Ц. Г. е депозиран писмен отговор, в който са заявени становища, че исковете са допустими и основателни. Същия признава фактите, изложени в исковата молба, а именно, че с ищцата са бивши съпрузи, като гражданския им брак е прекратен с развод с Решение №177/28.03.2024г., постановено по гр.д. № 3024/2024г. по описа на РС-Враца, влязло в законна сила на 28.03.2024, че преди прекратяването на брака са били във фактическа раздяла от началото на месец август 2023г., когато Г. е напуснала семейното им жилище в гр.Враца и се е установила в дома на И. М. М., с когото съжителства на семейни начала и към момента, както и че третото дете родено от брака им И. Ц. Г. е роден от това съвместно съжителство, че не е биологичен баща на детето И., че детето не е заченато от него, поради което моли за уважаване на предявеният срещу него иск. Моли и за уважаване на предявеният срещу И. М. М. иск и се приеме за установено, че той е биологичен баща на детето И., като се уважи искането за съставяне на нов акт за раждане на детето , в който като баща бъде посочен ответника И.М.М. и съответно бъдат променени бащиното и фамилното име на детето. Не се противопоставя на доказателствените искания посочени в исковата молба, от който е заявил, че ще се полза, като не сочи свои доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника И. М. М. е депозиран писмен отговор, в който е изразил становище, че исковете са допустими и основателни. Същия не оспорва, че Г.

Б. Г. е майка на малолетното дете И. Ц. Г., роден на 12.10.2024г. в гр.****, че детето е родено преди изтичане на триста дни от прекратяването на гражданския й брак с Ц. К. Г., поради което и последният е вписан като законен родител на детето в издаденото удостоверение за раждане, не оспорва, че с Г. Г. са в съвместно фактическо съжителство, датиращо от началото на месец август 2023г., когато тя е напуснала съпруга си Ц. Г. и се е установила да живее при него в дома им в гр.***. Същия признава, че детето И. Ц. Г. е родено именно от тяхното съвместно фактическо съжителство, поради което категорично заявява, че той е биологичен баща на детето, което е заченато от него. Сочи, че след раждането на детето е поискал да го припознае в Община Сливен, като за целта подписал декларация с нотариална заверка на подписа, в която декларирал, че той е биологичен баща на детето , но тя не била приета от административния орган. Моли за уважава не исковете, както и искането за издаване на нов акт за раждане на детето И. Ц. Г., в който той бъде записан като баща на детето , като моли да бъдат променени бащиното и фамилното име на детето на И.И.М.. Не представя доказателства като е заявил, че ще се ползва от представените с исковата молба.

Поради противоречие между интересите на ищцата в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Ц. Г., на последния по реда на чл.29 ал.4 от ГПК бе назначен особен представител - адвокат Д. А. А. от АК Ямбол.

В законоустановения срок от адв.А. е депозиран писмен отговор, в който са заявени становища за допустимост на предявените искове, доколкото същите са съединени при 2 условията на чл.71 от СК. По отношение на основателността на предявените искове е заявил, че не може да вземе становище на този етап на съдебното производството, което ще изрази след събиране на целия доказателствен материал.

В проведеното съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Т. Р. от АК-Сливен заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответникът Ц. Г. редовно призован не се яви в с.з., като пълномощникът му адв.С.

С. от АК-Сливен който пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни.

Ответникът И. М. М. моли за уважаване на иска.

Особения представител назначен на малолетното дете – адв.Д. А. пледира за уважаване на исковете.

Претенция за присъждане на разноски не е заявена от никоя от страните.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, ЯОС прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1823/17.10.2024г. на Община Сливен се установява, че И. Ц. Г. е роден на 12.10.2024г. от майка Г. Б. Г. и баща Ц. К. Г..

Според представеното Решение №177/28.03.2024г. постановено по гр.д. № 3024 по описа за 2023 на Районен съд – Враца е допусна развод между Г. Б. Г. и Ц. К. Г. поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

Представена е нотариално заверена на 14.10.2024г. декларация на И. М. М., с която той декларира, че роденият на 12.10.2024г. в гр.**** И.И.М. от майка Г. Б. Г. е заченат от него и признава, че той е негов баща.

По делото бяха разпитани като свидетели С.М.М. – брат на ответника И. М. М. и К.Д.А. без родство със страните.

Свидетелят С.М. заяви, че от месец август 2023г. брат му И. М. живее с Г. Г. на семейни начала в собствено жилище в гр.***. Твърди, че преди да се разведе официално Г. тя живеела официално с брат му. Знае, че от брака си има две деца, като едното е при нея, а другото при баща си. Знае, че тя не поддържа физическа връзка с бившия си съпруг.

Информира ли го за новината, че Г. е бременна, като те присъствали на раждането на детето И.. Брат му заявил, че има дете и те го отпразнували, приели детето като тяхно и брат му го поел като негов баща. Заяви, че не е имало съмнения, че брат му е баща на детето, като дори детето имало визуална прилика с него. В последствие когато брат му разбрал, че ситуацията е по-нестандартна, потърсили вариант и разбрали, че единствения е пред съда. В момента детето се отглежда в къщата където живеят Г. и И., брат му се обръщал към него със „синко“, като няма съмнение, че детето е заченато от брат му.

Свидетелката К. А., заяви, че познава Г. от 2023г., от началото на месец август. Тя живее на семейни начала с брата на ответника И. М. – С.М. в гр.***, където живеят и страните. Заяви, че Г. е дошла да живее с И. М. на 08.08.2023г. и от тогава се 3 познавали с нея. Тя била от гр.Червен браг и от там дошла по любов. От тогава Г. не се е връщала в нейния град за дълъг период. Познава и момчето й от първия й брак. Тя се развела през 2024г. официално . Знае, че има и момиче от предишния си брак, което живее при нея.

Знае, че не поддържа връзка с бившия си съпруг, от както е дошла в гр.*** нито е ходила там, нито той е идвал. Свиделката заяви, че първо на тях казали, когато Г. зачената третото си дете. Тогава тя била със И. и той се грижил за нея. Детето се розило на 12.10.2024г. в гр.****, като И. заявил , че е станал родител и бил щастлив. Детето са казва И., като е кръстено на баща си. Бившият съпруг на Г. не го е търсил това дете. В момента за детето се грижан И. М. и Г.. Знае, че И. искал да припознае детето в общината, но нещо не се получило. Нямало никакви съмнения от И. М., че той е баща на детето. Г. също е категорична, че И. е баща на детето.Бившият й съпруг не е имал претенции към него. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като обективни, отчитайки близките им родствени отношения с втория ответник.

В социалния доклад от 07.03.2035г. на ДСП Ямбол се сочи, че детето И.Ц.Г. се отглежда в семейна среда от неговата майка Г. Б. Г. и посочения от нея биологичен баща – И.

М. М.. Те показали силна емоционална привързаност към детето , демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие, същите притежават необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите за детето и да осигурят всичко необходимо за неговото развитие.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.62 ал.2 от СК и чл.69 от СК.

По тежестта и по предпоставките: Уважаването на предявените искове налага пълно и главно доказване от ищцовата страна: по иска по чл.62 ал.2 СК следва да докаже спазването на преклузивния срок за предявяване на иска; още че през периода до изтичането на 300 дни след прекратяването на брака й с ответника Ц. Г. се е родило детето И. Ц. Г.; освен това че детето И. не е могло да бъде заченато от него, тъй като от м.август 2023г. ищцата е в трайна фактическа раздяла с Ц.Г. и не е имала интимни контакти с него; по иска по чл.69 СК следва да докаже,че детето И. Г. е заченато от И. М. М. (и в този смисъл да докаже вероятния период на зачеване и че през този период е имала интимна връзка именно с него), в т.ч. и биологична съвместимост между него и детето.

По допустимостта: Съобразно чл.62, ал.2 СК, майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него, като искът за това следва да бъде предявен до изтичането на една година от раждането. В случая исковата молба е подадена от легитимирано лице (от майката на детето), като молбата е и в предвидения преклузивен срок (защото от раждане на детето до предявяване на иска са изтекли по-малко от 300дни), поради което и е процесуално допустима.

По доказаността на иска по чл.62, ал.2 СК: Като начало следва да бъде посочено, че в ответникът по делото (бащата по законова презумпция) изобщо не оспори фактическите 4 твърдения на ищцата, нито направи възражения срещу правните доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., напротив – изрично призна предявения иск, което по арг. от чл.175 ГПК и по арг. от чл.237 ГПК индикира извод за основателност на иска.

На собствено основание горният извод се потвърждава и от приобщените материали по делото. Безспорно се доказа от приетите писмени и свидетелски данни, че детето е родено на 12.10.2024г., поради което приблизителен момент на зачеването му следва да се определи м.януари-февруари 2024г. По делото е напълно безспорно между страните и доказано от гласните доказателства още, че от месец август 2023г. Г. Б. Г. е във фактическа раздяла с ответника Ц. К. Г., и от тогава е заживяла на съпружески начала с ответника И. М., като не е поддържала никакви контакти със съпруга си.