Определение № 697 от 29.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Габрово, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България" ЕАД против Разпореждане № 2195/04.10.2023г. по ч.гр.д.№1520/2023г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради противоречие със закона - представеният от заявителя договор на хартиен носител не е заверен и не може да бъде ценен като надлежно представен препис от документ, от който произтича твърдяното вземане на заявителя, което не съставлява нередовност на заявлението по чл. 410 от ГПК, отстранима чрез указания по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Според жалбоподателя разпореждането на съда е незаконосъобразно и необосновано.

Договорът, на който се основават вземанията на заявителя изобщо не е представян към заявлението по чл. 410 от ГПК, т.к. не е договор с потребител и законът не изисква прилагането му. С оглед на това разпоредбата на чл. 410 ал.3 от ГПК е неприложима в случая. По изложените съображения се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното Разпореждане 2195/04.10.2023г. по ч.гр.д.№1520/2023г. на РС Габрово , като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „Виктория 2005” ЕООД за претендираните суми със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „А1 България” ЕАД срещу „Виктория 2005” ЕООД със седалище в гр. ********* за следните суми : 111.60 лева по 1 издадени и неплатени фактури за предоставени услуги в периода 23.04.2022г. – 22.12.2022г. по Договор ********,партида 110056145, ID на договора ********/07.10.2021г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 1 994.00 лева неустойка за неизпълнение на Договор **********, партида 110056145, ID на договора ********/07.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението ;

285.10 лева мораторна лихва върху цялата дължима сума, от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата предхождаща дата на депозиране на заявлението, от които 11.79 лева мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 25.06.2022г. - 02.10.2023г. и 273.31 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 18.05.2022г – 03.10.2023г..

В заявлението е посочено, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********, партида 110056145, ID на договор ********* от 07.10.2021г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

Посочено е, че за част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са активирани. Договорът е останал в сила за останалите в мрежата на „А1 България" ЕАД мобилни услуги на основание т. 54.15 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД, съгласно която в случай че абонатът желае преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1 по договора за услуги, същият не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1.

По отношение на тези услуги договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 06.01.2023 поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1 , в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 1 2 4 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакст от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 1994.00 лв. : сметка *********/17.05.2022 с падеж на 17.05.2022 на стойност 1920,00 лева -неустойка (МАТ); сметка **********/06.01.2023г. с падеж на

06.01.2023г. на стойност 72,00 лева неустойка (МАТ) и сметка ***********/29.08.2022г. с падеж на 29.08.2022г. на стойност 2,00 лева - обезщетение за обработка на просрочени задължения.

С Разпореждане № 2195/04.10.2023г. по ч.гр.д.№1520/2023г. на РС Габрово, съдът приел, че към заявленето е представен на хартиен носител договора, на който се позовава молителят. Представеният към заявлението по чл. 410 от ГПК Договор не е заверен от страната, която го представя. Предвид това не може да бъде ценен като надлежно представен препис от документ, от който да произтича твърдяното вземането на заявителя.

2

Несъответствието с изискването да бъде заверен надлежен препис от страната, не съставлява нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Доколкото с измененията в чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено, че заповедният съд може да остави без движение заявлението за отстраняване на нередовности в тридневен срок от съобщението, то се касае се само за нередовности, които са свързани с изискванията на чл.

410 ГПК - пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности, каквато е настоящата хипотеза, заповедният съд не следва да дава указания, а да отхвърли заявлението, като на заявителя се предостави възможност да предяви осъдителен иск за вземането си - чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран съдът е отхвърлил изцяло депозираното заявление по чл. 410 от ГПК.

Въззивният съд намира постановеното от заповедния съд разпореждане за необосновано и незаконосъобразно.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1520/2023г. по описа на ГРС, заявлението на „А1 България" ЕАД против „Виктория 2005” ЕООД е подписано с КЕП от подателя му адв. Л.

Р.. По делото няма данни как е постъпило заявлението. Липсва възпроизведено върху хартиен носител електронно писмо, в случай, че това е станало на електронната поща на съда, както и проверка от съответния деловодител за валидност на положения КЕП на адв.

Р. върху заявлението по чл. 410 от ГПК.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира, че заявлението по което се е произнесъл заповедният съд е нередовно, доколкото не е извършена проверка за валидност на подписа на сочената като подател адв. Р..

Заявлението не отговаря и на изискванията на чл. 127 ал.1 и 3 и чл. 128 т.1 и т.2 от ГПК за конкретизиране и индивидуализиране на претендираните вземания по размер и основание

Целта на заповедното производството е да се провери дали твърдяното вземане е спорно или безспорно, като ако против заповедта за изпълнение длъжникът подаде възражение, искът за съществуване на вземането може да се предяви само за вземания и тяхното основание, които са били наведени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В случая в подаденото заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК ,, заявителят основава вземанията си на Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********, партида 110056145, ID на договор ******* от 07.10.2021г., при който за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора и в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. За част от мобилните услуги, както се твърди в заявлението абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са активирани, а за останалата част, без те да са конктетидирани, договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 06.01.2023 поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги

3

По никакъв начин не са индивидуализирани приложенията, от които произтичат претенциите на заявителя, а всяка от тях е отделна - за всяка една от услугите по останалите в сила приложения. Характер на самостоятелно вземане има и вземането за неустойка по всяко отделно приложение. Ето защо, за да бъде редовно заявлението по смисъла на чл. 410 ал.2 във вр. с чл. 127 ал.1 от ГПК , заявителят следва да е посочил по кое отделно приложение към сключения договор претендира за заплащане на предоставени услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора и в какъв размер, съответно за какъв период, както и да изложи твърдения възникнало ли е основанието за търсене на неустойка, а именно прекратен ли е предсрочно договора за конкретната услуга и то по вина на абоната и на коя дата.

В разглеждания случай в заявлението е налице пълна липса на конкретизация на отделните вземания и тяхното основание, като заявителят се е задоволил единствено с посочването на общ номер на сключения договор и с твърдения, че поради неплащането на дължими суми по фактури, договорът е едностранно прекратен от оператора. Пълна липса на конкретизация е налице и по отношение неустойката, като не е посочена дори минимална информация по кое от всички приложения, подписани между страните се търси неустойка.

Ето защо въззивният съд счита, че в съответствие с изискванията на чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК районният съд е следвало първо да извърши проверка за начина на постъпване на заявлението в съда, като ако това е станало на гише да даде указания за подписването му от подателя, а ако се касае за документ постъпил по електронната поща да изиска от деловодството да извърши проверка за валидност на КЕП на подателя и да удостовери това.

В случай, че заявлението е надлежно подписано и подадено от упълномощено лице, съдът е следвало да го остави без движение, като даде указания до заявителя за уточняване на обстоятелствената част и искането му и едва след постъпване на уточненията да извърши преценка за наличието на предпоставки за уважаването или отхвърлянето му.

Тези съображения налагат отмяна на обжалваното разпореждането и връщане на делото на РС - Габрово за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2195/04.10.2023г. по ч.гр.д.№1520/2023г. на РС Габрово.

ВРЪЩА делото на РС – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 6718 от 03.10.2023 г. от „А1 България” 4

ЕАД против „Виктория 2005” ЕООД, с изпълнение на процедурата по чл. 411 ал.2 т. 1 от ГПК и последващо произнасяне по неговата основателност