Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 15.02.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 588/2022
Вид
Решение № 42
Подписан
15.02.2023
В сила
22.03.2023
Състав
Атанас Кобуров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. П., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100588 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, срещу „А.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.“ № 84 - 86, бл. Бизнес център „Урбан Модел /Urban Model/“, ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю. А..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 448525 от 18.12.2021 г., сключен с „А.“ АД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 911,75 лева, при сума на получаване 800 лева, лихва от 111,75 лева и неустойка в размер на 536,23 лева, при срок на кредита от 7 месеца. Ищецът твърди, че не дължи сумата в размер на 536,23 лева, представляваща неустойка по цитирания договор за потребителски кредит, тъй като същата е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в размер на над половината от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа на добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно обогатяване, чрез клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае, че ищецът не дължи сумата в размер на 536,23 лева, представляваща неустойка, дължима по договор за потребителски кредит № 448525 от 18.12.2021 г. сключен с „А.“ АД, като същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на 1 предявения с молбата иск. Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесният договор за кредит е действителен, както и че клаузата за неустойка съдържаща се в него, е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество по първоначалния иск е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. Сочи се в молбата, че на 18.12.2021 г. между страните е сключен Договор за кредит № 448525, във формата на електронен документ, изцяло по инициатива на кредитополучателя Б. В.. По силата на цитирания договор първоначалният ищец, в качеството на кредитополучател е получил от ответното дружество – насрещен ищец паричен заем в размер на 800 лв., като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски по кредита, а именно – да погаси кредита си на седем равни 30-дневни вноски, с общ срок за погасяване на кредита от 18.12.2021 г. до 18.07.2022 г. и при условия договорени между страните. Съгласно договора за потребителски кредит кредитополучателят дължи на кредитодателя и лихва за ползване на кредита в посочените в молбата размер и срок, за който същата се дължи.

Предвид изложеното се иска от съда да бъдат приети за съвместно разглеждане предявените обективно кумулативно съединени искове срещу ответника /първоначалния ищец/ Б. А. В., и съдът да постанови решение, с което да осъди Б. А. В. да заплати на „А.“ АД следните суми, съгласно сключения помежду им Договор за кредит № 448525 и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложение и Общи условия: главница в размер на 800 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба /26.07.2022 г./ до окончателното плащане на задължението; възнаградителна лихва в размер на 111,75 лева за периода от 18.12.2021 г. до 18.07.2022 г.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на различни, изчерпателно посочени основания.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между Б. А. В., ЕГН: ********** и „А.“ АД, ЕИК: ****, е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 448525 от 18.12.2021 г., както и че сумата по договора е усвоена от кредитополучателя.

От представения Договор за потребителски кредит № 448525 и Приложение № 1 към него е видно, че страните са постигнали съгласие ответникът, в качеството му на кредитодател да предостави на ищеца - кредитополучател сумата от 800 лева, платима на 7 месечни погасителни вноски в срок до 18.07.2022 г. Размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение възлизала на 130,25 лева, а размерът на погасителната вноска без одобрено обезпечение на 207,14 лева. Годишната лихва за ползване на кредита възлизала на 40,56 %, а ГПР на 49.00 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, били следните: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита възлизала на 911,75 лева.

Съгласно чл. 5.1 от Договор за потребителски кредит № 448525 в срок най-късно до 2 края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В случай че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той бил длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от "Дни просрочие 0-30". Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надежността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените кредитополучателя поръчители. Съгласно чл.5.6 в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към настоящия Договор за кредит и Погасителния план. Съгласно Приложение № 1 размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение възлизал на 2,54 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита. Общият размер на всички суми, дължими от Кредитополучателя при неизпълнение бил в размер на 1 447,98 лева. В представения погасителен план е посочен размер на неустойката от 536,23 лева, платима на 7 месечни вноски в размер на 76,60 лева, платими заедно с вноските по кредита, като размера на погасителната вноска с включено плащане за неустойка възлизал на 206,85 лева.

Сключеният между страните договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по 3 смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В процесния договор е записана общата дължима сума от потребителя, но същата не отговаря на посочения в договора ГПР. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 49 %, като при определянето му са взети предвид следните допускания: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на 4 вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Още при сключването на договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 76,60 лева., като общият размер на неустойката възлиза на 536,23 лева и е в размер надвишаващ с повече от половината предоставената в заем сума от 800 лева. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Уговорената неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за предоставяне на обезпечение.