Определение № 8358 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8358 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110125846 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Софийски градски съд с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Към настоящия момент ищецът има заведени общо 1218 бр. (след служебна справка в ЕИСС – 1138 бр. към 27.02.2026г.; 80 бр. по АСУД) дела само пред Софийския районен съд със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др.), по повече от 99% от делата са с един и същ предмет - иска се обезщетение за неимуществени вреди поради бавно правосъдие и поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др.), претърпени в различни периоди на увреждане.

Съдът приема, че е налице очевидна злоупотреба с право, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва цел за търсена на защита, а е израз на кверулантно поведение, търсещо защита на очевидно неоснователни претенции. Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.

На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за 1 цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява - било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Например в разпореждане № 321/04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г./ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба.

Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай.

Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Настоящият случай е именно такъв, поради което предявеният иск е процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

В хипотезата на предявен недопустим иск, основан на ненадлежни твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде породено, в полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, тъй като претенцията е очевидно недопустима.

Ето защо искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в 2 безплатна защита по делото от адвокат, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Доколкото от гореизложеното се установява, че противоречащата с изискването за добросъвестност цел на ищеца е да се затрудни правоприлагащата дейност на съда чрез образуването на все по-голям брой дела, тази цел не следва да бъде удовлетворявана от съда чрез генериране на още по-голям брой частни производства пред СГС във връзка с всяко гражданско дело. Задължението на съда да предприеме мерки за ограничаване злоупотребата с право обосновава отклонение от общия процесуален ред, поради което в настоящата хипотеза съдът следва да се произнесе едновременно по искането за допускане на правна помощ и по допустимостта на иска.

Искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси в производството следва да се уважи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 159266/08.05.2025 г., подадена от Е. Д. М., въз основа на която е образувано гр.д. № 25846/2025г. по описа на СРС, 182 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото от адвокат.

ОСВОБОЖДАВА ищеца Е. Д. М. от задължението за внасяне на държавна такса в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения в ИМ адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3