Определение № 2900 от 14.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2900 гр. Бургас, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501588 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 23387/05.06.2024г., предявена от адвокат Д. Г. Д. чрез адвокат Владислав Павлинов Николов от САК, срещу определение №3014/17.05.2024г. по гр.д.№ 5551/2023г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските,като съдът е определил и присъдил на адвокат Владислав Николов адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, а извършените по делото разноски е присъдил на ищеца Д. Д..

В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение; моли се постановяване на определение, с което на адвокатския повереник се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 714,60 лева ,за което е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Препис от частната жалба е връчен за писмен отговор на ответника ЕОС“Матрикс“ ЕООД , който чрез процесуален представител – юрисконсулт Веселина Йорданова заявява становище за неоснователност на същата.Сочи, че в срока за отговор на исковата молба предявеният от ищеца иск е бил признат от ответното дружество за основателен и вземането е било признато за действително погасено по давност от ответника по делото,още повече и че с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Частната жалба е допустима като предявена в срок, с платена по сметка на БОС държавна такса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Следва да се подчертае , че легитимиран да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е адвокатът, а не страната, която представлява; съдът се произнася досежно 1 права на процесуалния представител; при присъждане на адвокатско възнаграждение то е в полза не на страната, а лично на адвоката, като последният е легитимиран и да иска издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането. По тази причина съдът намира, че частната жалба изхожда направо от адвокат Владислав Павлинов Николов от САК в качеството му на процесуален представител на Д. Д./вж. определение № 4221/21.12.2023 г. по гр.д. № 20238002100072/2023г. на ВКС,ІV-то г.о/.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 5551/2023г. по описа на РС-Бургас е образувано по искова молба на Д. Г. Д. срещу ЕОС “Матрикс“ ЕООД за постановяване на съдебно решение, с което се приеме за установено , че ищецът не дължи на ответното дружество парични суми,установени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2036/2010г. по описа на РСГаброво, възоснова на която е издаден изпълнителен лист на 01.10.2010г.,като твърди, че паричните вземания били погасени по давност.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответното дружество е посочило, че липсва правен интерес за ищеца от предявения иск, тъй като правото на принудително изпълнение не съществува,отправя покана за връщане на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 2036/2010г. на РС-Габрово; признава иска;оспорва претенцията за разноски,като сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

С постановеното по делото решение БРС е приел за установено, че паричните вземания по Заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист,издадени по ч.гр.д.№ 2036/2010г. на РС-Габрово, са погасени по давност.Определено е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуалния представител на ищеца,който му е оказал безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв. и разноски в размер на 165,84лева. В решението на ищеца Д. Д. са присъдени разноски в общ размер от 365,84лева.

В срока по чл.248 ГПК е направено искане от ищеца чрез адв.

Владислав Николов, за изменение на решението в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение се присъди в размера от 714,60 лева, тъй като общата сума на паричното задължение,предмет на установителния иск, била 4146,09 лева.Освен това е поискано и изменение на решението,като адвокатското възнаграждение се присъди в полза на адв. Павлов, а не в полза на ищеца.

Искане по чл.248 ГПК е постъпило и от ответника ЕОС“Маткрикс“ ЕООД, който е заявил искане за изменение на решението в частта за разноските, като такива да не се присъждат в полза на адвоката на ищцовата страна.

Районният съд е постановил обжалваното определение, като е изменил решението и е присъдил разноските в размер на 165,84 лева в полза на ищеца Д.,като без да изменя размера на първоначално определеното адв.възнаграждение от 200 лева, го е присъдил в полза на адвокат Владислав Николов .

2

Определението е правилно.

Трайно установено е в практиката на ВКС разбирането, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск за признаване погасяването по давност на съдебно признато парично вземане не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска./напр. определение № 3252/30.10.2023г. к.ч.гр.д.

№3618/2023г. ІІІ-то г.о. ВКС/. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието.

При такова свое поведение ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е било образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция.

В настоящото производство освен извънсъдебното поведение на кредитора-ответник и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е било образувано изпълнително производство (макар и същото да е перемирано), поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано.

В случая районният съд е съобразил тази съдебна практика, макар и без да изложи конкретни доводи в тази насока, поради което е определил и възложил в тежест на ответното дружество разноски в размер на 200 лева за безплатно осъществяваната от адв. Николов правна защита на ищеца.

Съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, на неговата продължителност-проведено е едно открито с.з.,на което както ищеца, така и процесуалния му представител не са се явили; постановено е решение при признание на иска от страна на ответника.

Действително,според разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минимални адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Тази разпоредба обаче не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител - вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С 3 въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производство, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т. е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място, изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Посочено е също, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Макар и това решение да е относимо към минималния размер на предвидените възнаграждения в НМРАВ, настоящият съдебен състав намира, че извършеното в същото тълкуване може да бъде приложено и спрямо останалите ограничения, въведени със същия подзаконов нормативен акт. В случая липсва яснота относно легитимните цели, които оправдават наложените с нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ задължения за съда при определяне и присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения. Дори и да се приеме, че основната легитимна цел на Наредбата е гарантирането на ефективна правна защита, остава необяснимо защо съдът е лишен от възможността да присъди спрямо загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение, които да са пропорционални спрямо постигнатия по конкретното дело ефект на реализиране на тази цел.

4

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.