Решение № 500 от 17.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002104683 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Ищцата Ц. А. Н. – П. е обжалвала поотделно въззивно решение № 160/16.05.2024 г. и решението за неговата поправка по чл. 247 ГПК с № 203/19.06.2024 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 811/2023 г. на ОС - Перник.

С основното въззивно решение № 160/16.05.2024 г., поправено с решение по чл. 247 ГПК с № 203/19.06.2024 г. по същото въззивно дело (с посочване имената на страните според тяхното действително процесуално положение на ищец и ответник), е отменено първоинстанционното решение № 198 от 18.10.2023 г. по гр.д. № 3/2023 г. на РС- Радомир, в частта, с която е признато за установено по отношение на Л. С. Д., че Ц. А. Н. – П. е индивидуален (изключителен) собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Р., местност „Д. Г.“ с площ от 500 кв.м, а по скица – 525 кв.м, при съседи: път, имот № **, имот № **, имот № **, заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м., вместо което въззивният съд е отхвърлил изцяло предявеният по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК иск от Ц. А. Н. – П. срещу Л. С. Д. за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц. А. Н. – П. е собственик на посочените поземлен имот и сгради в него.

В частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявеният от Ц. А. Н. – П. срещу 1 ответницата А. Ц. Н. иск с основание чл. 124, ал.1 ГПК за същите поземлен имот и сгради в него, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С определение № 5915/17.12.2025 г. по чл. 288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 160/16.05.2024 г., поправено с решение № 203/19.06.2024 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 811/2023 г. на ОС – Перник, САМО В ЧАСТТА по произнасянето по предявения от Ц. А. Н. – П. срещу Л. С. Д. иск с основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесните гореописани недвижим имот и сгради в него.

В останалата част, в която установителният иск за собственост срещу Л. Д. е отхвърлен за другата 1/2 ид.ч. от гореописаните поземлен имот и сгради в него, за която ответницата е възразявала, че притежава по наследствено правоприемство от баща си, респ. и от майка си, и която не е изгубвала, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК, и е влязло в сила - чл.296, т. 3 ГПК.

Обжалваното въззивно решение по чл. 247 ГПК също не е допуснато до касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, влязло е в сила, поради което основното въззивно решение е със съдържанието на диспозитива според поправката.

С касационната жалба срещу основното решение се твърди, че то е необосновано, противоречи на закона и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Иска се решението да се отмени, вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде уважен.

Насрещната страна Л. С. Д., оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор. В откритото съдебно заседание по чл. 290 ГПК нейният пълномощникът адв. А. П. моли въззивното решение да се потвърди във всичките му части по съображение, че искът за собственост е бил предявен за целия имот.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че по делото няма спор, че с писмен договор за продажба от 13.02.1954 г. С. Н. К. е придобил описания в исковата молба недвижим имот в [населено място], с площ 500 кв.м., а по скица 525 кв.м. Впоследствие, през 1960 г., той заедно със съпругата му Р. Г. К., изгражда в този незастроен тогава имот двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м. За неспорно е прието още, че приживе двамата съпрузи са упражнявали продължила повече от 10 години постоянна, непрекъсната, спокойна, явна и несъмнена фактическа власт за себе си върху така посочените имоти – както върху недвижимия имот от 500 кв.м, така и върху построените в него сгради, поради което на основание чл. 79 ЗС, двамата по силата на дългата придобивна давност са станали собственици на имота, а по силата на приращението (чл. 92 ЗС) и на построените в него сгради. С. К. е починал на 01.01.1997 г., и оставил законни наследници съпругата си Р. К. и двете си деца - Л. С. Д. и А.

С. Н., като собствеността върху гореописаното имущество се е разпределила така : 4/6 за Р.

К., 1/6 за Л. Д. и 1/6 за А. Н.. След смъртта на А. Н. (30.11.1997 г.) неговата 1/6 се е 2 разпределила между двамата му наследници законни наследници А. Ц. Н. (съпруга) и Ц. А.

Н. –П. (дъщеря), които са придобили по 1/12 от имота, при което собствеността върху имотите е посочено, че е била разпределена така : 4/6 за Р. К., 1/6 за Л. Д., 1/12 за А. Н. и 1/12 за Ц. Н. – П.. Р. К. умира на 02.02.2009 г., и нейните 4/6 идеални части от имотите са били наследени поравно от законните й наследници Л. Д. (дъщеря) и Ц. Н. – П. (внучка), при което собствеността върху процесните имоти е била разпределена така : 6/12 (=1/6+4/12) за Л. Д., 1/12 за А. Н. и 5/12 за Ц. Н. – П..

От показанията на разпитаните свидетели е установено, че след смъртта на Р. К., за подръжката на имота се е грижила ищцата Ц. Н. – П.. Ответницата от своя страна е живеела в [населено място], но е посещавала имота след 02.02.2009 г., като през 2022 г. е получила предложение от ищцата да закупи нейната идеална собствена част, което предложение е отхвърлила. От събраните писмени доказателства е установено, че ищцата е сключила договор за електроенергия от 2016 г. за имота, който преди това е бил на името на починалата К., също че ответницата Д. е заплащала данъци и такси за процесния имот за част от годините след смъртта на К.. С оглед на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд, воден от разбирането по приложението на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, че обитаващия имота сънаследник се явява владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите сънаследници, е изложил правните си изводи по спора дали ищцата е придобила по давност собствените на ответницата Л. Д. идеални части от наследствените имоти. Съдът е приел, че ищцата не е доказала владението да й е било доброволна отстъпено от ответницата Д., нито са събрани доказателства П. да е отрекла по недвусмислен начин собственическите права на ответницата. В тази връзка е отречено както сключването на договор за доставка на ел. енергия само от ищцата, така и едностранното поддържане на имота и разноски по него след 02.02.2009 г. от ищцата, да имат значение на манифестиране своене спрямо ответницата. Също така е отбелязано, че отсъствието от имота на ответницата не води до изгубване на собственически права. В заключение е направен решаващ извод, че ищцата П. не е придобила чрез давностно владение притежаваната от ответницата Д. по наследствено правоприемство от родителите на последната 1/ 2 ид.части от процесния имот, и предявеният иск срещу ответницата Л. Д. следва да бъде отхвърлен, обусловило отмяна на първоинстанционното решение изцяло в частта спрямо ответницата Д. и уважаване изцяло на предявения срещу нея установителени скт за собственост на процесните поземлен имот и сгради в него.

По основанието за допускане касационното обжалване:

Обжалваното въззивно решение е недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част, поради липсата на правен интерес за ищцата от предявения установителен иск за собственост върху процесните имоти за тази идеална част, надвишаваща спорната 1/2 ид.ч.

Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. За наличието на правен интерес като абсолютна положителна 3 процесуална предпоставка за разглеждане на иск по чл. 124, ал.1 ГПК, съдът следи служебно във всеки едни момент от висящност на делото, вкл. и касационния съд.

От направеното уточнение на исковата молба във въззивното производство по реда на чл.129, ал. 4 ГПК и отговора по него от ответната страна чрез адв. А. П., е видно, че ищцата твърди да е придобила по давност притежаваното от ответницата Д. по наследство от родителите на последната, право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти, което се оспорва от ответната страна, т. е. за горницата над тази 1/2 ид.ч. за ищцата липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост за процесните имоти срещу ответницата Д.. Такъв интерес е съществувал в частта, с която ищцата е претендирала да е придобила правото на собственост на ответницата Д. до размер от 1/2 ид. ч., в която искът е отхвърлен и решението е влязло в сила. Наличието на заявен петитум от ищцата за признаване и спрямо ответницата Д., че ищцата е собственик изцяло (100 % ) на правото на собственост върху процесните имоти, не е пречка за частичното обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството в същата част, тъй като за допустимостта на иска по чл. 124, ал.1 ГПК- изцяло или частично, съдът следи служебно, както вече бе посочено по-горе.

Налице е следователно касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК, и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване в частта за уважаване на установителния иск за горницата над 1/2 ид. ч. до пълния размер от правото на собственост върху процесните имоти, а производството по делото – на прекратяване в същата част. Тъй като ответницата има право на разноски и в прекратената част съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, въззивното решение не подлежи на преразглеждане в частта за разноските.

С оглед изхода на производството по чл. 290 ГПК, в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски само за защита по касационната жалба срещу основното въззивно решение в допуснатата му до касационно обжалване част за 1/ 2 ид.ч. от претендираното право на собственост, или само половината от платеното по договора с адв. П., приложен към отговора на тази касационна жалба (по който е уговорено и заплатено в брой възнаграждение общо 2700 лв.), т.е. само сумата 1350 лв., превалутирана на 690,24 евро.

Искането за възстановяване на останалата половина от 1350 лв. (690,24 евро), както и на заплатеното адвокатско възнаграждение за адв. П. от 1200 лв. (613,55 евро) по отговора на другата касационна жалба срещу въззивното решение по чл. 247 ГПК, направеното от пълномощника на ответницата Д.- адв. П., пред касационния съд в откритото съдебно заседание на 20.04.2026 г., вкл. и с представената тогава писмена защита, следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните : С определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело не е допуснато до касационно обжалване основното въззивно решение до размер на 1/2 ид.ч. от претендираното от ищцата право на собственост, както и не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по чл. 247 ГПК, без касационната инстанция да се произнесе по разноските в тези части, за които касационното производство приключва с определението по чл. 288 ГПК и въззивното решение влиза в сила в същите части ( чл. 296, т. 3 ГПК ). В такава хипотеза срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на 4 определението по чл. 288 ГПК с произнасяне относно разноските за касационното производство в приключилата му част, тече от постановяване на определението по чл. 288 ГПК, т.е. в случая от 17.12.2025 г., и изтича на 19.01.2026 г. /първия присъствен ден/, до която дата не е направено искане от ответната страна Л. Д., за присъждане на разноски в същите тези приключили части на касационното производство. Ето защо направеното в откритото съдебно заседание на 20.04.2026 г. искане от пълномощника на ответната страна адв.П., за възстановяване на ответницата на всички разноски в касационното производство, се счита и като искане да допълване на определението по чл. 288 ГПК с произнасяне по разноските за защита срещу касационните жалби на ищцата в частите, за които касационното обжалване не е било допуснато, в която част обаче се явява просрочено и не подлежи на разглеждане.