Решение № 554 от 31.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Казанлък, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.ЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.ЕВА Гражданско дело № 20265510100844 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК от Р. Осман Н. против К. В. Б..

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г. Я. заявява, че страните по делото се запознали през *** г., като нито са живели на семейни начала, нито са сключвали граждански брак. На ***г. се родила дъщеря им Л.

К.ова Б.а. Същата била припозната от баща си К., но основните грижи за отглеждането и възпитанието й били поети единствено и само от майката Р., подпомагана от родителите си. От раждането на Л. до сега бащата нито един ден не се е грижил за нея. Имало е периоди в които е давал по сто лева няколко месеца подред, но тези пари никак не били достатъчни за нарастващите нужди на детето. Р. финансово е разчитала само и единствено на родителите си, но се е налагало сезонно да заминава за чужбина, за да спестява средства за адекватно посрещане на нуждите на детето си.

Твърди, че сега Л. е на *** и нуждите и са значително увеличени.

Бащата К. не се интересува от детето си, не я търси и не и изпраща пари за издръжката и въпреки, че има възможност за това, т.к. е постоянно трудово зает.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение с което: да предостави родителските права над детето Л. К.ова Б. с ЕГН ********** на майката Р. А. Н. с ЕГН **********; да определи местоживеенето на децата при майката, като занапред да следват нейното местоживеене; да определи режим на лични отношения на детето Л. Б.а с бащата К. Б.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден с 1 преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да осъди К. В. Б., с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетната си дъщеря Л. К.ова Б.а, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 евро месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.03.2026г., до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, както и да и заплати издръжка за минало време, считано от 16.03.2025 г. до 16.03.2026 г. в общ размер на 3000 евро ( за 12 месеца по 250 евро месечно) до окончателното му изплащане. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Н. С., която мили съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Ищцата се явява лично и заявява, че желае да продължи да се грижи за дъщеря си Л., но средствата не й стигали.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. За съдебно заседание ответникът е редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Дирекция „Социално подпомагане” – Г. не изпраща процесуален представител по делото. По делото е представен социален доклад изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – К. относно защита правата и интересите на детето Л. К.ова Б.а.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г. издадено от Община Н. се установява, че детето Л. К.ова Б.а е с родители майка Р. А. Н. и баща К. В. Б. /лист 4 от делото/.

По делото е представена декларация за семейно материално положение и имотно състояние на Р. А. Н.. От същата се установява, че ищцата получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 евро. Не получава доходи от свободни професии, от наеми и хоН.ри и други. Ищцата притежава в жилище в село П., община Г., улица ***.

От представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото не са живели на семейни начала, нито с сключвали граждански брак.

През *** г. ищцата се запознала с К. Б., същите са водили интимен живот, като Р. забременяла. На *** г. се родила дъщеря им Л. К.ова Б.а. Същата е припозната от баща си К., ката основните грижи за отглеждането и възпитанието на Л. се поемали единствено и само от майката Р., която била подпомагана от родителите си.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Д.Ж. и Ю.С.Ю..

От показанията на свидетелката Е.Ж. /*** на ищцата/ се установява, че освен Л. *** й няма други деца. Бащата на Л. бил К. Б.. Твърди, че „от раждането й досега Р. се грижи за нея“ Заявява, че Л. не познавала баща си „само от далеч го познава. Той не контактува с Л.“. Знаела, че Р. и К. се разбрали той доброволно да плаща 200 лева „Две години даваше по 200, две пълни години, доколкото знам даваше по 200 лева“. В момента Р. работила като *** в болница в Г.. Знаела, че К. имал друга дъщеря И..

2

Свидетелят Ю.Ю., познавал Р. и Л. от около *** „комшии сме в П.“.

Знаел, че К. е бащата на Л. и живее в Г.. Заявява, че майката се грижи за Л..

„Не съм виждал бащата да идва в селото да се интересува от детето“. Заявява, че преди две години К. „даваше по 200 лева и спрял да дава“.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.

По делото се установи, че от раждането на детето до приключване на устните състезания по делото само ищцата, за разлика от ответника е полагала лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето Л..

С оглед възрастта на детето, посоченото в социалния доклад, че между детето и майка му съществува силна емоционална привързаност съдът намира, че детето следва да остане да живее при ищцата. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че по делото липсват доказателства къде живее бащата К. В. Б., както и дали има жилище, което да е подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват доказателства за социалната му среда, моралните му качества, трудова заетост и всички останали предпоставки включващи си в родителския капацитет. От друга страна в социалния доклад е посочено, че жилището, в което живее детето заедно с майка си, представлява къща на два етажа. Първият етаж се състой от спалня, хол и коридор. Вътрешна баня и тоалетна добре обзаведени. Втория етаж се състой от три стаи и коридор, които към момента са в ремонт. Има пристройка към къщата, която представлява кухня. Хигиенно – битовите условия са много добри. Детето поддържа контакти с близки и роднини по майчина линия, които живеят в село П.. Освен това има приятелски кръг сред своите връстници. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че майката осигурява ежедневни грижи, подкрепа и наблюдение на физическото и емоционалното състояние на детето си, като се стреми да гарантира стабилност и безопасна среда за детето. При извършеното социално проучване в домът на детето Л. в село П., е констатирано, че хигиенно – битовите условия на живот в дома са много добри, както и че са задоволени основните жизнени потребности на непълнолетната свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи при нужда. Л. е във видимо добро 3 здравословно състояние, видимо спокойна е. Майката е осигурила сигурна и безопасна семейна среда на живот. По делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в съчетание със становището на Дирекция „Социална подпомагане” – Г. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него, тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.

При това положение съдът следва да определи и мерки на лични отношения на ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че след като детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да контактува с него. Съдът счита, че с оглед установяване на емоционалната връзка между бащата и детето, следва да бъде определен режим на лични контакти, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване между дните.

Този режим е подходящ, за да може детето да свикне с присъствието на баща си в своя живот.

При решаване на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази нуждата от такава с оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и възможностите на родителите му да осигурят издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.

С Постановление № 243 от 13.11.2025 г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 1 213 лева /620.20 евро/ т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 155.05 евро. Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител. Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.

По делото липсват доказателства за осъществяваната от ответника трудова дейност, както и за размера на възнагражденията. Липсват доказателства за неговото имуществено и семейно състояние. По делото не се 4 събраха доказателства бащата да е неработоспособен или с намалена работоспособност по здравословни причини, призната от компетентни органи следователно същият би могъл да реализира трудов доход в размер на средната месечна работна заплата за страната.

Нуждите на детето, обичайни за дете на неговата възраст, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

Детето Л. е на ***дини към момента, което налага отделянето на средства за задоволяване на ежедневните му нужди от храна, облекло, обувки, здравни грижи и други, свързани с неговото съществуване. С факта на самото израстване се увеличават неговите потребности и се разширява кръгозора на неговите интереси.