Решение № 733 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

В. Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20211100515441 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20157801 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, заповед в полза на Г. Т. Д. , ЕГН **********, срещу В. М. Д., ЕГН **********.

Задължил е В. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Д..

Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на В. Д. да приближава Г. Д. на разстояние по – малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Отстранил е В. Д. от жилището, находящо се в град София, ул.“******* за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Забранил е на В. Д. да приближава жилището, в което живее Г. Д., находящо се в град София, ул.“******* , на разстояние не по – малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта. Предупредил е В. Д., на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Наложил е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на В. Д. глоба в размер на 300.00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, В. Д. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 лева.

1

С Решение № 20187270 от 17.09.2021 г. по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149-ти състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е отхвърлена молба от 26.07.2021 г. на Г. Т. Д., обективираща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивната част на Решението от 15.07.2021 г.

С Разпореждане № 20187268 от 17.09.2021 г. по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149-ти състав, е оставена без разглеждане подадената от Г. Д. молба за изменение на Решението от 15.07.2021 г. в частта за разноските.

Ответницата по молбата за защита В. М. Д. (въззивница и въззиваема страна в настоящото производство) е останала недоволна от постановеното Решение от 15.07.2021 г. и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25122717 от 26.07.2021 г. по описа на СРС.

Поддържа, че съдебният акт е неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че първата инстанция е разпитала свидетел на молителя, който не е очевидец и не е присъствал в дома на семейство Д.и никога. Същевременно децата на ответницата са присъствали на процесната дата, като синът й Д. Д. е разпитан по делото, но показанията му неправилно са кредитирани от първата инстанция само частично. Поддържа се, че неправилно не е допуснат втори свидетел – дъщерята на ответницата, която също била очевидец. Излага се в жалбата, че от доказателствения материал по делото не можело да се установи, спрямо молителя да е извършено домашно насилие, като представеното медицинско свидетелство сочело само, че Г. Д. е получил описаното там травматично увреждане, но не установявало от кого е причинено и как. Сочат се и доводи, че представената от ответницата многобройна писмена документация не била обсъдена от съда въобще, а от нея се установявало, че молителят Д. е извършил спрямо ответницата акт на домашно насилие, а не тя спрямо него.

Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли молбата за съдебна защита. Претендира присъждане на разноски в производството.

Молителят Г. Т. Д. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирал становище по подадената от ответницата въззивна жалба, с което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Заявява искане за присъждане на разноски в производството.

Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 25146312 от 04.10.2021 г. по описа на СРС, подадена от молителя Г. Т. Д., който е останал недоволен от Решение № 20187270 от 17.09.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Поддържа, че са неправилни мотивите на първата инстанция, с които е обоснован отказът да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението от 15.07.2021 г. Изтъква, че по този спорен въпрос имало установена трайна съдебна практика, без да се позовава на конкретна такава.

Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо него да постанови друго, с което да реши въпроса по същество.

2

По тази въззивна жалба не е постъпил отговор в законоустановения срок от ответната страна В. М. Д..

Постъпила е и частна жалба, вх. № 25149586 от 11.10.2021 г. подадена от Г. Т. Д. срещу Разпореждане № 20187268 от 17.09.2021 г. по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, I I I ГО, 149-ти състав, с което е оставена без разглеждане подадената от Г. Д. молба за изменение на решението от 15.07.2021 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно е прието от първостепенния съд, че молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима. Изтъква, че по делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК допълнително, тъй като в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, процесуалният представител на молителя е бил възпрепятстван да се яви, за което е уведомил съда своевременно. Излага подробни доводи за неправилност на обжалваното Разпореждане. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и вместо него да се постанови присъждане на исканите за първоинстанционното производство разноски.

По частната жалба също не е постъпил отговор от ответницата Д. в законоустановения срок.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани за това страни в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването, като оспорените съдебни актове са валидни и допустими, и подлежат на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК и чл. 247, ал. 4 ГПК.

Частната жалба е допустима и подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 17, ал.

1 ЗЗДН, от легитимирана затова страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

При постановяване на обжалваното Решение от 15.07.2021 г. Софийският районен съд, е приел за установено, че молителят Г. Т. Д. и ответницата по молбата В. М. Д. са съпрузи и следователно попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН. Страните не спорят по този въпрос.

Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителят е е декларирал описаните в молбата за защита действия на ответницата, за които е твърдял, че съставляват акт на домашно насилие, а именно: на 03.01.2021 г. по обяд в жилището му – в кухнята на апартамента, находящ се в град София, ул.“*******, безпричинно ответницата започнала да крещи, изпаднала в състояние на истерия и се нахвърлила агресивно физически върху него, като му нанесла удари с голяма сила в предната теменна част на главата с млековар. Молителят е твърдял, че загубил може би за момент съзнание, причерняло му пред очите, ушите му писнали и загубил равновесие, след което видял, че има кръв по главата.

3

Съдът е приел като доказателство и съдебно медицинско удостоверение № 5/2021 г., в което специалистът по съдебна медицина е изложил заключение, че след прегледа на Г. Д., извършен на 03.01.2021 г. от 16 00 часа, е установил следните травматични увреждания: контузия на главата с обширен подкожен хематом и дълбоко ограничено охлузване в лявата челно-теменна над ушна област с причиняване на силно главоболие и световъртеж.

Описаните травматични увреждания били получени от действието на твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност и можело да бъдат получени по начин и време, както съобщените от освидетелствания, а именно – от удар с твърд предмет по главата.

Обсъдени са от първата инстанция и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – св. Р.Х. (доведен от молителя), и св.

Д. Д. – син на страните (доведен от ответницата). Св. Х. е дал показания, че познава страните и бил приятел с молителя, който се обръщал към него, защото е в затруднение. При разпита си е сочил, че за процесната дата 03.01.2021 г. молителят му е разказал, че В. го е ударила с нещо тежко. Не е виждал децата и В. да бият Г., но отишъл с него да пуснат жалба за станалото на 03.01.2021 г. Тези показания първата инстанция е кредитирала частично относно личните възприятия на свидетеля за пусната жалба от молителя.

Св. Д. е дал показния при разпита му, че на 03.01.2021 г. молителят ударил майка му по главата в гръб с ръка от дясно. Според свидетеля ответницата не била удряла молителя и не е крещяла. Св. Д. бил до мивката, когато баща му взел един буркан и замерил майка му по кръста, но свидетелят вдигнал крак и бурканът ударил него. Тези показания решаващият състав на съда също е кредитирал частично относно установеното посредством тях, че на процесната дата е имало инцидент между страните.

Относно приложената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН първостепенният съд е обосновал, че се ползва с формалната си доказателствена сила, тъй като е пълна и в нея са конкретизирани твърдените от молителя актове на домашно насилие. Съдът е приел, че ответницата не е провела насрещно доказване, посредством което да обори доказателствената й стойност.

Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е намерил, че молбата за издаване на заповед за защита е основателна и доказана. Определил е мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, сочейки, че същите ще създадат допълнително гаранция за пострадалия, че за в бъдеще същият няма да бъде отново обект на домашно насилие.

Първата инстанция е съобразила и тежестта на извършения акт на домашно насилие.

Относно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН съдът е изложил в мотивите, че е длъжен да наложи глоба на извършителя на домашно насилие при уважаване на молбата. В случая съдът е съобразил извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя от него, като е сочил, че на Г. Т. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на 300.00 лева.

Първоинстанционният съд е намерил за недоказано искането на молителя за присъждане на разноски, поради липса на документи, установяващи заплатен адвокатски 4 хонорар.

Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената съвкупност по делото в първата инстанция. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства, и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт.

С оглед оплакванията във въззивните жалби и приетите във въззивната инстанция доказателства, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.

Във въззивната инстанция са приети като писмени доказателства документи, приложени към въззивната жалба на ответницата Д., които са налични и в кориците на първоинстанционното дело – Съдебномедицинско свидетелство № 03/2021 г., видно от което при В. Д. са установени при прегледа й на 04.01.2021 г. следните травматични увреждания – кръвонасядания и оток в дясна теменна област на главата; Лист за преглед на пациент в КБД/СО от 03.01.2021 г., от който се установи, че на пациента В. Д. е поставена диагноза “повърхностна травма на окосмената част на главата“; Заповед за незабавна защита № 20088100 от 06.04.2021 г. издадена по гр. дело № 14317 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 158 ми състав, с която е задължен Г. Т. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. М. Д. и са постановени мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Въззивният съд не обсъжда останалите документи, като ги намира за неотносими към предмета на въззивна проверка.

Разпечатката съдържа 45 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fcb1639-1964-46c5-8c06-2d8157b49cd7