Решение № 2290 от 12.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2290 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330119027 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Г. С. Б. е предявил против С. Г. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, както и по отношение на 1/8 ид.ч. поземлен имот с идентификатор № **, находящ се в **, като премахне всички строителни отпадъци, представляващи бетонни и дървени отпадъци, отпадъци от тухли и керемиди, разположени южно от построената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № **, жилищна сграда.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, който се намира на етаж 1 от сграда с идентификатор **.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **, вено с ¼ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот и 1/8 ид.ч. от поземления имот. Твърди, че собственик на останалата ½ ид.ч. от самостоятелния обект, с прилежащи части ¼ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот и 1/8 ид.ч. от поземления имот, е съпругата на ищеца **. Сочи, че собственик на останалите 6/8 ид.ч. от поземления имот е O.П.. Твърди, че 1 ответната страна е собственик на самостоятелен обект, представляващ етаж втори от сграда с идентификатор **.1, с прилежащи ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Поддържа, че с Констативен акт № ** г. е установено, че ответната страна е изградила без необходимите книжа и документи обект в поземления имот, който последната впоследствие е премахнала, но е разпиляла строителни отпадъци в площта, заемана от обекта. Сочи, че след година и половина бездействие от ответната страна я помолил да премахне строителните отпадъци, като в отговор получил единствено обиди и закани, поради което през месец октомври ** г. изпратил покана до ответната страна за премахване на отпадъците, изпратена чрез **, като в отговор ответната страна уведомила ищеца, че не ползва имота.

Твърди, че по негова жалба било образувана пр.пр. № ** г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, във връзка с което получи становище на ответната страна, в която последната сочи, че не ползва имота и го е оставила за ползване на ищеца. С оглед на така полученото становище през ** г. се заел със задачата да сортира и изхвърля строителните отпадъци, но бил извикал в ** да даде обяснения във връзка с образувана по сигнал на ответната страна пр.пр. № ** г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, като установил, че е обвинен от ответната страна за кражба на неин дървен материал.

Преустановил изхвърлянето на отпадъците, като същите все още се намирали в двора, поради което моли за уважаване на предявения осъдителен иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна С. Г. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е собственик по наследство от нейната майка на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в недвижим имот, находящ се в **, като е собственик на западната стопанска сграда в дворното място, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от правото на строеж по отношение на дворното място, което й дава право да го ползва. Твърди, че сградата е изградена като сграда б., като ответната страна и ищецът ползват източната страна от сградата, а западната е собственост на Д.Й. Т., който има право да ползва ½ от дворното място.

Твърди, че ответната страна заедно с ищеца имат право да ползват по ¼ от дворното място, независимо, че ищецът е закупил неговата част от O.П..

Твърди, че ищецът и неговата съпруга са съсобственици при равни права на апартамента на П.Е., който съпругата на ищеца е придобила от M. С.а Б.а и в 2 този смисъл съпругата на ищеца следва да бъде конституирана като необходим другар, заедно с ищеца. Поддържа, че с ищеца са в лоши отношения. Сочи, че през ** г. ищецът успял да установи, че бараката на ответната страна е възстановена с по-голям навес и била принудена да я бутне. Сочи, че през ** г. извършила заедно с Д. Т. ремонт на сградата като осъдила ответника да й възстанови полагащата му се част от сумата за ремонта, като заедно с Д. Т. през м. октомври ** г. заплатили за почистването на двора, като останали няколко дървени дъски, които завили и оставили плътно до разделителната ограда, като нямало други оставени строителни материали. Твърди, че през ** г. напуснала имота, тъй като със съпругът й о.д.е и отишли да живеят в с. к.. Сочи, че от този момент не ползва жилището и дворното място. Твърди, че през ** г. ищецът премахнал найлона от дъските и ги разпилял в дворното място, като половината изчезнали, поради което ответната страна подала сигнал до прокуратурата за самоуправство. Сочи, че ищецът постоянно извършва почистване на неговата барака и лятна кухня и постоянно разхвърля строителни отпадъци в двора. Сочи, че не ползва двора и няма никакви претенции за движими вещи в последния. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.** г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от 3 обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Такива са случаите, когато ответникът извършва действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно или вещно право за това, или когато действията на ответника нарушават строителни или санитарно-хигиенни норми, установени с цел осигуряване възможност за пълноценно използване на съседните имоти или запазване живота и здравето на хората.

Тълкувателното решение дава принципен отговор на поставения въпрос.

Преценката за това дали действията на ответника представляват нарушение, което по естеството си предполага неправомерно и нетърпимо пряко и/ или косвено засягане на правото на собственост на ищеца, е конкретна по всяко дело.

По силата на Договор от ** г., сключен между председателя на ** на Д.Т. се и Д.В. Т. и Г. Х.П. е учредено право на строеж на двуетажна жилищна сграда от две самостоятелни жилища върху урегулирано държавно място, съставляващо парцел ** с площ от * кв.м., при равно участие в собствеността на общите части на сградата и с право на споразумение по отношение на делбата на жилищата и ползването на дворното място. Представен е и договор за строителство, в който е установено, че построената жилищна сграда, заедно със сервизните помещения и подобренията преминават в наследство на наследниците на строителите, ведно с всички права на ползване на дворното място, като е дадено разрешение от Изпълкома на ГНСДТ за отчуждаване на извършените строежи и подобрения, заедно с правото на ползване на държавното дворно място.

Установява се, че Г. Х.П. е починал на ** г. и е оставил за свои законни наследници две **

С Решение от * г. по гр.д. № 4483/1993 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в дял на Н. Г. Б.а е поставен първия приземен жилищен етаж от сграда, построена в държавно място, съставляващо парцел

*****************, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е построена, а в дял на И. Г. П. е поставен горния – втори етаж от сграда, построена в държавно място, съставляващо парцел *****************, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от 4 правото на строеж върху мястото, на което е построена. С решението Н. Г. Б.а е осъдена да заплати на И. Г. П. сума за уравнение на дяловете.

Установява се, че с договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № ** г., сключен между наследниците на Д.В. Т. – Я.Н. Т. и Д.Й. Т. (за което обстоятелство не е налице спор между страните), в дял единствен на Д.Й. Т. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.* находящ се в **, в сграда с идентификатор № **.1, която е построена в западната част на парцел *****************, ведно ½ ид.ч. от правото на строеж върху парцела с площ от * кв.м. и с правото на ползване на ½ ид.ч. от парцела – от западната страна.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че правото на строеж е реализирано от Д.В. Т. и Г. Х.П., като е изградена сграда, западната половина от която, ведно със западната част от дворното място са се ползвали от Д.В. Т., респ. неговите наследници, а източната част от сградата и дворното място са се ползвали от Г. Х.П., респ. неговите наследници.

От представените по делото доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № * г., ищецът Г. С.

Б. е придобил, заедно с M. С.а Б.а – при равни права, от техните р. Н. Г. Б.а и С. Г. Б., първият етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в **, с площ от * кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж от държавно дворно място с площ от * кв.м., съставляващо парцел ***************** по плана на **.

С Договор за продажба на общинска земя по реда на § 27 от ПЗР на Закона за собствеността о ПМС № ** г. ищецът Г. С. Б. и M. С.а Б.а са придобили от O.П. собствеността по отношение на ¼ ид.ч. от недвижими имот – частна общинска собственост, представляващо с площ от * кв.м., съставляващо парцел ***************** по плана на **.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че недвижими имот – частна общинска собственост, представляващо с площ от * кв.м., съставляващо парцел ***************** по плана на ** съответства на поземлен имот с идентификатор № **, а първият жилищен етаж от сградата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.

5

Следователно ищецът е придобил собствеността по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, ведно с 1/8 ид.ч. от правото на собственост на дворното място - поземлен имот с идентификатор № **, като останалата ½ ид.ч. от собствеността по отношение на жилищния етаж, ведно с 1/8 ид.ч. от правото на собственост са придобити от съпругата на ищеца ** на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ** г., сключен с M. С.а Д.. В производството по делото не се установява моментът на сключване на гражданския брак между ищеца и ** и дали придобитите от последната ид.ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност с ищеца.