Решение № 7395 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7395 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100503180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Г. И. С., Ю. И. С., М. И. Я. и Д. С. С. срещу решение от 31.07.2024 г. по гр.д. №68151/2023 г. на Софийския районен съд, 75 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, както следва: Г. И. С. сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имотапартамент №114, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и сумата от 9,31 лв., представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, Ю. И. С. сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за топлоснабден имот-апартамент №114, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и сумата от 9,31 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, М. И. Я. сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот-апартамент №114, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и сумата от 9,31 лв., представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, и Д. С. С. сумата от 2642,42 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за топлоснабден имот-апартамент №114, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и сумата от 46,58 лв., представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 г. до 1 окончателното плащане на сумата, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че по делото не е установено, че са потребители на топлинна енергия – собственици или вещни ползватели на имота. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за 2 договорите.

От представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.08.1990 г. и удостоверение за наследници от 17.11.2020 г., издадено от СО, район „Надежда“, се установява, че ответниците се легитимират като съсобственици на процесния апартамент през процесния период, при следните квоти: Г. И. С. – 1/8 ид.ч., Ю. И.

С. – 1/8 ид.ч., М. И. Я. – 1/8 ид.ч., и Д. С. С. – 5/8 ид.ч., противно на доводите във въззивната жалба.

При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №14900 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д.

№68151/2023 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********, адрес: гр. София, жк. „********, ап.114, Ю. И.

С., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „********, ап.114, М. И. Я., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „********, ап.114, и Д. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.

„********, ап.114, да заплатят РАЗДЕЛНО (1/8 за Г. И. С., 1/8 за Ю. И. С., 1/8 за М. И. Я. и 5/8 за Д. С. С.) н а „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3