Решение № 399 от 24.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр.Б., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20241200500103 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх.№16270/10.11.2023г., подадена от Е. Д. И., с ЕГН ********** и адрес: грБ., ж.к.А.м.№*** и Д. П. И., с ЕГН ********** , адрес: грБ., ж.к.А.м.№***, чрез адв.К. П., със съдебен адрес: грБ., ул.А.№***, против Разпореждане №2657/18.10.2023г., постановено по изп.д.№430/2013 по описа на ЧСИ А.Ц., с което съдебния изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производството, поради настъпила перемпция.

В жалбата се навеждат доводи, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК в конкретния случай, тъй като повече от две години не са предприемани никакви изпълнителни действия. Навеждат се подробни съображения в тази насока, като се моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъдат вдигнати наложените запори, както и да бъде върнато делото на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирано възражение от взискателя Е.М. ЕООД.

В мотивите си, ЧСИ А.Ц. навежда доводи за неоснователност на жалбата, доколкото в процесния случай не били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

ОСБ., като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Изпълнителното дело е образувано по повод на молба,подадена от взискателя У.К.Б.АД, ЕИК ***, против длъжницитеЕ. Д. И., с ЕГН ********** и адрес: грБ., ж.к.А.м.№*** и Д. П. И., с ЕГН ********** и адрес: грБ., ж.к.А.м.№***, с предмет на парично вземане в размер на 5877,58 лв.главница, сумата от 856,49 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2012 г. до 25.02.2013 г.; законна лихва, считано от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и за изпълнителен лист в размер на 134,68 лв.

Видно от кориците на изпълнителното дело е, че съдебният изпълнител, на осн. чл.428 от ГПК е изготвил ПДИ, направил е пълно прочуване на имуществото на длъжниците, наложил е и съответните запори.

По молба на взискателя и съгласно уведомление за извършено прехвърляне на вземане(цесия), съдебния изпълнител е конституирал като взискател по изп. дело цесионера Е.М.ЕООД, ЕИК ***.

Последния е депозирал молба за прекратяване с вх.№04117/25.04.2018г., с оглед настъпване на последиците на чл.433,ал.1, т.2 ГПК. По изп. дело е депозирана още една молба за прекратяване с вх.№07770/30.05.2022 г. от „Е.

М.“ ЕООД, в която се сочи че всички задължения към взискателя са погасени изцяло, като със същата овластява съдебния изпълнител по силата на чл. 18 от ЗЧСИ да извърши всички необходими действия за събиране на разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

С Разпореждане от 18.10.2023 г., ЧСИ А.Ц. е отказал да прекрати производството по изп. дело по описа на СИ поради настъпила перемпция.

Съдът, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл. 435, ал. 2, т. 6 предл. 2-ро ГПК – длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие.

Ето защо дължи произнасяне по основателността й.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

С обжалваното разпореждане искането на длъжника за прекратяване на изп. дело е оставено без уважение, доколкото в случая не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В конкретният казус следва да се посочи, че хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК е 2 даден отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство. В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/ с обратна сила и те не се считат за произвели правно действие.

С приемането на новия ГПК, правото на длъжника да предизвика съдебен контрол върху действията на ЧСИ значително е ограничено. Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез отрицателен установителен иск- чл. 439, ал. 1 от ГПК. Чрез този иск той оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението. Чрез възможността по чл. 439 от ГПК, длъжникът може да установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др. /. Настоящата хипотеза не е такава. С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.

С молбата си за прекратяване, жалбоподателите твърдят, че последното изпълнително действие е предприето на 02.03.2017 г. и след това, друго действие по искане на взискателя не е искано до настоящия момент. В конкретния случай не може да има спор, че след като е образувано изпълнителното производство, по молба на взискателя е направено пълно проучване на имуществото на длъжниците и са наложени запори от страна на съдебния изпълнител. След удовлетворяването на взискателя, обаче и погасяване на цялото задължение, за последния остава безпредметно да поддържа висящността на изпълнителния процес.

Няма как да се игнорира Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС, IV г. о, а именно, че "двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря- след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане".

В този аспект е и становището застъпено от проф. д-р Ж. С. и проф. д-р 3

В. П., а именно, че " правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не важи, когато се изпълнява вземане за издръжка и когато взискателят е уведомил писмено съдебния изпълнител, че длъжникът прави вноски по задължението си"проф. д-р Ж. С., проф. д-р А. М., проф. д-р В. П. и др., Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, С., Сиела Норма АД, 2020 г., 1076 стр. В тази насока е съдебна практика, а именно Решение № 501 от 21.12.2017 г. постановено по гр. д. № 851/2017 г. по описа на ОС- Пазарджик, Решение № 35 от 01.02.2018 г. постановено по гр. д. № 62/2018 г. по описа на ОС- Пазарджик, Решение № 260269 от 22.10.2020 г. постановено по гр. д. № 2388/2020 г. по описа па ОС- Пловдив.

В случая, няма основание да се изисква в тежест на взискателя да депозира молби за извършване на изпълнителни действия в условията на сключено с длъжника споразумение, което последният изпълнява, като са налице категорични данни за това, единствено поради угрозата от налагане на санкцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Следва да се посочи, че взискателят действително няма интерес, още помалко да плаща такси и разноски по изпълнението, а и така нарушава поетото задължение по споразумението. От горното няма интерес обаче и длъжника, който ще изгуби сигурността, че взискателят няма да предприема следващи изпълнителни действия, което е основен стимул за длъжника да сключи споразумението, наред с отмяната на вече приложени способи и няма да отговаря за ненужно направени разноски по изпълнението.

За пълнота следва да се посочи, че различно би стоял въпросът, ако длъжникът е спрял да изпълнява споразумението, каквато хипотеза в случая не е налице и в продължение на две години след това взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, макар че нищо не го е възпрепятствало за това. Горното тогава би довело до прилагане на санкцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо този взискател, който очевидно е загубил правен интерес от предоставената му от изпълнителния процес защита.

При тези съображения следва да се приеме, че в настоящия случай предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са се осъществили.

Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание.

С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от 18.10.2023г. обективиран в разпореждане, като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд -Б.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2657/18.10.2023г., постановено по 4 изп.д. № 430/2013 по описа на ЧСИ А.Ц., с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5