Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260022 от 18.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Касационно частно наказателно дело 600/2020
Вид
Решение № 260022
Подписан
18.02.2021
Състав
ВАСИЛ СТОЯНОВ ГАТОВ, ДЕНИЦА ЦАНКОВА СТОЙНОВА, МИЛЕНА БОРИСЛАВОВА РАНГЕЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260022 гр.

Пловдив, 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА при секретар Мариана Апостолова и с участието на прокурора

Божидарка Попова разгледа нохд /В/ №600 по описа за 2020 г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения Ц.С.С., чрез защитника му адв. В.П. за възобновяване на нохд №317/02 на Районен съд- Казанлък.

Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С влязлата в сила Присъда № 95 „з“/19.11.2004г. по нохд №317/02г., Районен съд Казанлък е признал подсъдимия Ц.С.С. за виновен в това, че на 20.12.2001г. в гр. * в съучастие с Р.Н.Й. като извършител е преработвал и поправял огнестрелно оръжие от газови пистолети марка „*“ с калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689 в бойни пистолети без да имат за това право по закон и разрешение от надлежен орган на властта и на основание чл.337, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.46, б. „б“ ЗИН.

Отделно от това подсъдимият С. бил признат за виновен, че на 20.12.2001г. в гр. * в съучастие с Р.Н.Й. като извършител е придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелни оръжия – 4 бр. преработени газови пистолети марка „*“ в бойни пистолети с калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689, както и боеприпаси – 5 бр. патрони за АК, 4 бр. патрони с калибър 9х18 мм и 1 бр. патрон с калибър 6,35 мм без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК бил осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.46, б. „б“ ЗИН.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил на подсъдимия С. едно общо най – тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.46, б. „б“ ЗИН.

На основание чл.24 НК така определеното наказание било увеличено с ½, а именно на седем години и шест месеца.

Със същата присъда съдът признал и подсъдимият Р.Н.Й. за виновен в това, че на 20.12.2001г. в гр.*в съучастие с Ц.С.С. като извършител е преработвал и поправял огнестрелно оръжие от газови пистолети марка „*“ с калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689 в бойни пистолети без да има за това право по закон и разрешение от надлежен орган на властта и на основание чл.337, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от пет години.

Отделно от това подсъдимият Й. бил признат за виновен, че на 20.12.2001г. в гр.*в съучастие с Ц.С.С. като извършител е придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелни оръжия – 4 бр. преработени газови пистолети марка „*“ в бойни пистолети с калибър 9х18 мм с номера 2791, 2883, 2553 и 2689, както и боеприпаси – 5 бр. патрони за АК, 4 бр. патрони с калибър 9х18 мм и 1 бр. патрон с калибър 6,35 мм без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК бил осъден на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от пет години.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил на подсъдимия Й. едно общо най – тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от пет години.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

В присъдата изрично било посочена, че същата е произнесена в присъствието на служебния защитник на подсъдимия С. – адв. Д.Р..

Присъдата не била обжалвана и протестирана и на

24.12.2004г. влязла в законна сила.

Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане за възобновяване на наказателното дело от само от осъдения Ц.С.. Изложените в искането доводи очертават само касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Оплакванията са насочени към справедливостта на наказанието. Претендира се възобновяване на делото и намаляване на размера на наказанието.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че решаващата инстанция е съобразила всички относими за решаване на отговорността на С. обстоятелства и правилно е преценила, че целите на чл.36 НК ще бъдат постигнати с определеното му наказание.

Защитата на осъденият поддържа искането по изложените в него съображения. Допълнително релевира оплаквания, свързани правилното прилагане на закона и допуснати съществени пороци в процедурата, с които обосновава касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Преди всичко и на първо място, следва да бъдат съобразени пределите на настоящата касационна проверка, очертани от цялостното развитие на настоящето наказателно производство.

Първоначално искането е било насочено до ВКС с правно основание чл.420, ал.2 и ал.4, вр. чл.422, ал.1, т.6 НПК, като в него е релевирано отделно и това по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т. НПК.

С Решение

№81/07.12.2020г. по н.д. №219/2020г. на трето наказателно отделение на ВКС искането на осъдения Ц.С. за възобновяване на нохд 317/02 г. на Казанлъшкия районен съд на основание чл.423, ал.1 и чл.422, ал.1, т.6 НПК е било оставено без уважение, като делото било изпратено по компетентност на Пловдивския апелативен съд с оглед преценка на допустимостта и основателността на визираните основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК, в които граници е наложително произнасянето от настоящия състав.

По допустимостта на искането.

По делото е установено с необходимата категоричност, че Ц.С. е бил осъден задочно, като присъдата е била произнесена в негово отсъствие. След осъществената екстрадиция, в изпълнение на която той е бил задържан през месец април 2019г. в *и предаден на компетентните български власти на 04.12.2019г., осъденият С. *** на 06.12.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.421, ал.3 НПК шестмесечния срок за подаване на искането за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл.422, ал.1, т.5 НПК започва да тече от влизането в сила на съответния акт. В изречение последно е посочено изключението при задочно осъждане /какъвто е настоящият случай/ срокът да започва да тече от датата, на която осъденият е узнал, че присъдата е влязла в законна сила. Според настоящият състав осъденият С. е разбрал ясно и безусловно, че присъдата му е влязла в сила в момента на привеждането й в изпълнение, т.е. на 03/04.12.2019г., когато е бил предаден от съответните органи в * на компетентните български власти за отвеждането му в Затвора * и от която дата е започнал да тече срокът по чл.421, ал.3 НПК. В този смисъл са и изложените съображения в решението на ВКС, посочено по – горе.

Обобщено, искането за възобновяване на делото с правно основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 НПК е подадено на 20.02.2020г. в законоустановения шестмесечен срок, направено е от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред и поради това се явява процесуално допустимо.

По основателността на искането.

Разгледано по същество искането е основателно.

Наведеното в него касационно основание е обвързано с разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 НПК, възраженията са за явна несправедливост на наложеното му наказание, а претенцията е насочена към намаляване на размера му.

За да определи наказанията на подсъдимия за всяко едно от двете престъпления, съдът е взел предвид обремененото му съдебно минало, недобрите му характеристични данни и извършването на често срещани в региона и в обществото престъпления от този вид.

Смекчаващи отговорността обстоятелства не намерил. Така стигнал до извода, че подсъдимият С. е личност с висока степен на обществена опасност, че извършеното от него не е изолиран случай в живота му, както и, че предишното му осъждане, макар и ефективно, не е изиграло положителна роля и му определил наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, малко под предвидения в закона максимум в размер на пет години лишаване от свобода, за всяко едно от двете престъпления. С този вид и размер наказание съдът счел, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящият състав не споделя така сторения от решаващия съд извод.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. първата инстанция е подходила формално към задълженията си да съобрази и оцени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК. Несъобразяването с тези принципни положения е довело до неправилна преценка за неговата справедливост.

При проверката, във връзка с наведените оплаквания настоящият състав установи, че голяма част от наличните обстоятелства, имащи значение за определяне на вида и размера на наказанието не са отчетени, а друга част са интерпретирани неправилно и превратно.

На първо место, изводът, че подсъдимият е личност с лоши характеристични данни е произволен и доказателствено необезпечен. В тази връзка по делото е налично само едно доказателство и това е приложената на л.66 от досъдебното производство справка, необяснимо защо наречена „характеристична“, в която обаче освен индивидуализиращите подсъдимия данни /кога и къде е роден и кой е роднинския му кръг/ не съдържа каквато и да било информация за негови предходни простъпки или поведение, които да му придадат негативна характеристична оценка. Такива не са открити и в хода на досъдебното производство, което пък от своя страна е дало основание на прокурора да посочи в обвинителния акт, че С. е лице с добри характеристични данни.

На следващо место, превратно е интерпретирано при определяне на наказанията и осъждането на С. по нохд № 630/98г. на Казанлъшкия районен съд. За да заключи, че подсъдимия е личност с висока степен на обществена опасност съдът е приел, че това осъждане, макар и ефективно не е изиграло положителна роля в живота му. От приложеното на гърба на л.69 от досъдебното производство копие от бюлетина за съдимост на касатора обаче става ясно, че същият е осъден за престъпление по чл.197, т.4 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от четири години. Очевидно е, че до момента на извършване на инкриминираното престъпление С. не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение и така необосновано първата инстанция е завишила личната му обществена опасност, експлоатирайки в тази връзка обстоятелство, което по делото не е налично.

Вън от вниманието на първата инстанция при решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.3 НПК са останали сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние и семейното му положение – женен с едно дете, които няма как да не бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Всичко това очертава С. като личност с невисока степен на обществена опасност.

Неправилно е отчетена в завишаваща наказанието насока степента на обществена опасност на престъпленията по чл.337 и чл.339 НК. Съдът е заключил общо, че: „е извършено престъпление от вида на общоопасните, много често срещано в нашето общество“ и така е, счел, че деянията, осъществени от С. са с висока степен на обществена опасност. Съдът не е съобразил обаче, че тя /обществената опасност/ за всяко едно от престъпленията, посочени особената част на НК е отчетена от законодателя и заложена в пределите на санкцията. Затова при определяне на наказанието следва да съобразява не опасността на съответното престъпление по принцип, а конкретното деяние и до каква степен в пределите, лимитирани от закона то влияе негативно на съответните обществени отношения. Такива съображения в мотивите към атакуваната присъда липсват.

Настоящият състав намира, че обществената опасност на инкриминираната деятелност на касатора не се различава с нищо от типичните случаи за този вид престъпления и не може да бъде определена като изключително висока, до какъвто неправилен извод е стигнал първостепенния съд.