Определение № 325 от 10.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500170 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от „Сити кеш“ ООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Нестори, Угляров, М.“, гр. София против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7/12.01.2026 г., постановена по ч.гр.д. № 5/2026 г. на Районен съд Кнежа в частта относно разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение. В жалбата се развиват подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на заповедта в обжалваната част. Частният жалбоподател се позовава на злоупотреба с право от страна на заявителя, който е имал възможност доброволно да уреди спора между страните преди да образува делото, както и на обстоятелството, че дружеството не е отказало да заплати извънсъдебно дължимите суми. Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца. Позовава се и на цитирана практика на ВКС в тази насока, съгласно която съдът следи служебно дали извършените процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност и при установяване на поведение в нарушение на това правило не следва да уважава 1 неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действията, които представяват злоупотреба с право. При условие на евентуалност поддържа, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и тъй като в случая не е налице правна и фактическа сложност на спора да се приеме, че максимално дължимият размер на адвокатското възнаграждение в размер на 50 лв..

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата Б. Р. Х. чрез пълномощника му адвокат П. П. от САК, с който се оспорва допустимостта и основателността на частната жалба. Прави се възражение, че частната жалба е депозирана извън законния срок, който е изтекъл на 26.01.2026 г.. Алтернативно се излагат доводи по същество, като ответника се позовава на сключения договор за правна помощ, съгласно който уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 204,51 евро в минимален размер съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Оспорва се да е налице злоупотреба с право, тъй като ответникът не е възстановил на заявителя като потребител платената без основание сума по договора за кредит, както и е имал възможност изобщо да не събира тези суми след месец януари 2025 г.. Твърди се, че последното плащане по кредита е направено на 30.04.2025 г. и ответникът е имал достатъчно време да върне недължимо платените суми на заявителя, поради което следва да се приеме, че е станал причина за завеждане на делото. Позовава се на актуалната редакция на Наредба № 1/2004 г., в която не са предвидени минимални размери на адвокатските възнаграждения и счита, че цитираната практика на СЕС вече е неприложима. Счита, че към момента е налице предвиденото изключение по чл. 101 §3 от ДФЕС, тъй като Наредбата като споразумение за упражняване на адвокатската професия, ведно с Етичния кодекс на адвоката поставят редица правила за практикуване на тази професия и спомагат за подобряване на предлагането на адвокатските услуги, потребителят ще получи в пълен обем обезщетение за заплатените адвокатски услуги като справедлив дял от получените ползи, с Наредбата се постига предвидимост на пазара на адвокатските услуги и избягване на произвола при ценообразуването им, дава се възможност за конкуренция между адвокатите, предлагащи адвокатски услуги на ниво качеството на услугата. Излагат се доводи за съответствие на заплатения размер на 2 адвокатското възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, съобразен е с необходимостта от комуникация с клиента, събиране на документи, следене на движението на делото, вкл. изготвянето на отговор по частната жалба, а наред с това адвоката има множество задължения, които са подробно посочени в отговора. Иска се от окръжния съд да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Неоснователни са оплакванията за подаването й извън законния срок на 30.01.2026 г., тъй като при справка в ЕИСС се установява, че частната жалба е подписана с КЕП от адвокат Х. М. на 26.01.2026 г. в 17,29 ч. и се явява подадена в законния срок в съответствие с разпоредбата на 62 ал. 2 вр. чл. 60 ал. 4 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр. д. № 5/2026 г. по описа на РС Кнежа е образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от кредитора Б. Р. Х. чрез пълномощника му адвокат П. П. от САК против длъжника „Сити кеш“ ООД, гр. София и въз основа на същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7/12.01.2026 г. в полза на заявителя за сумата от 357,90 евро, представляващи платени без основание суми по договор за потребителски кредит №1087525/07.06.2024 г., сключен между страните и направените разноски по делото в размер на 204,52 евро за адвокатско възнаграждение и 10,86 евро за държавна такса.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба на „Сити кеш“ ООД, гр. София, че адвокатско възнаграждение в полза на заявителя не се дължи поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 3 от ГПК. Заявителят е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по - слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие и в този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права. Не може да се приеме също, че като не е потърсил 3 предварително извънсъдебно уреждане на спора заявителят като потребител е осъществил противоправно поведение, целящо увреждане на длъжника, тъй от една страна в закона липсва такова изискване към потребителите, а от друга дружеството частен жалбоподател наред с възможността да сключи договор с потребител без неравноправни клаузи е имало и правна възможност при уважаване на иск за нищожност на идентичен договор между дружеството с този или друг потребител да потърси извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и доброволно да върне на потребителя неоснователно платените суми по договора за да избегне имуществени вреди от разноски в последващи съдебни производства във връзка със сключените от същото в нарушение на правата на потребителите недействителни договори за кредит.

Съгласно актуалната разпоредба на чл. 78 ал. 5 от ГПК п ри преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон , като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. С оглед горепосоченото според въззивния съд релевантно е обстоятелството, че РС Кнежа е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, с което е поискана издаване на заповед за изпълнение за сумата от 357,90 евро, както и обстоятелството, че това заявление се издава в закрито съдебно заседание само въз основа на заявлението на ищеца и представените от същия писмени доказателства, в конкретния случай договор за потребителски кредит, който установява сключен договор за кредит за сумата от 1 500 лв. между страните, ГПР по кредита 62,92 %, общо дължима сума по кредита до 25.06.2025 г. в размер на 2 072,72 лв., представляваща главница и лихва, както и задължение за заплащане в същия срок на неустойка в общ размер на 1 815,28 лв. за непредоставено обезпечение по кредита по чл. 5 от договора. Въззивният съд приема, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и при 4 съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 7 вр. ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, съгласно която дължимият размер на адвокатското възнаграждение е 204,52 евро намира, че този размер е завишен с оглед действително положените усилия от пълномощника на заявителя за изготвяне на заявлението, поради което са налице основания за намаляването му поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК и възражението за прекомерност се явява основателно. В конкретният случай с оглед характер на производството няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение от длъжника, поради което не може да бъде съобразено ограничението за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съобразявайки и гореизложеното относно защитавания интерес, характера на производството и неговата ниска сложност, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение общо в размер на 200 лв., с равностойност 102,26 евро отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на заявителя в заповедното производство, поради което присъденият от първоинстанционният съд размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е частично основателна, поради което обжалваната заповед по чл. 410 от ГПК следва да бъде частична отменена съобразно мотивите на настоящото определение. В останалата й част частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната заповед потвърдена за разликата до присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв..

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7/12.02.2026 г. по гр.д. № 5/2026 г. по описа на съда РС Кнежа в обжалваната част относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя Б. Р. Х., дължими от длъжника „Сити кеш“ ООД, гр. София за разликата над 102,26 евро до 204,52 евро за адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК молбата на заявителя Б. Р. Х. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника „Сити кеш“ ООД, гр. София за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 102,26 евро до 204,52 евро.

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 7/12.02.2026 г. по гр.д. № 5/2026 г. по описа на съда РС Кнежа в останалата обжалвана част относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя Б. Р. Х., дължими от длъжника „Сити кеш“ ООД, гр. София за разликата до 102,26 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО касационно обжалване. е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6