Присъда № 8 от 29.05.2024, Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към присъда № 8, постановена на 29.05.2024 г. по НЧХД № 135/2023 г. по описа на Районен съд - Чепеларе

Производството е образувано по тъжба, подадена от А. И. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Х., община Ч., област С.,ул. "****" № **, с която е повдигнато обвинение против Г. Н. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. "****" №***, вх.**, ет.**, ап. ** и настоящ адрес: с. Х., община Ч., област С., ул. "****" № ** за това, че на 20.11.2023 г., около 15:40 15:45 часа в сградата на Районен съд - Ч., на обществено място, публично и пред повече хора е извършил деяние, унизително за честта и достойнството на А. И. П., ЕГН **********, а именно: обидил го с изразите: "***? и "***", без А. И. П. да е отвърнал на обидата му с обида престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник адвокат Е. Б., чрез който поддържа тъжбата. В хода на съдебните прения молят за осъждане на подсъдимия въз основа на събраните писмени и гласни доказателства за извършеното от него престъпление, за което е повдигнато обвинение с тъжбата. Частният тъжител моли наказанието да бъде съобразено с всички останали влезли в сила и висящи производства, водени срещу подсъдимия, с генералната и индивидуална превенция. Повереникът предоставя на съда преценката за наказанието, което да е по справедливост. Не са претендирани разноски.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му адвокат М. А. оспорва тъжбата.

В хода на съдебните прения заявява искане ситуацията да се възприеме като маловажен случай.

Излага подробно обстоятелства, свързани с конфликтните отношения между частния тъжител и подсъдимия, като твърди, че каквото и да е казал подсъдимият на тъжителя П. е било под влияние на афекта, че той и адвокатът му са били разкарани за пореден път в съдебна зала. Пледира за оправдателна присъда. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Г. Н. Ю. е роден на **** г., ЕГН **********, в гр. П., ****, ****, ****, ****, ****, с постоянен адрес: гр. П., бул. "****" №**, вх. **, ет. **, ап. ** и настоящ адрес: с. Х., община Ч., област С., ул. "****" № **.

Тъжителят П. и подсъдимият Ю. живеят в с. Х., община Ч., област С.. По искова молба, предявена от подсъдимия Ю. срещу тъжителя П. и свидетеля Д. Х. пред Районен съд – Ч. е било образувано гр. д. № ***/2023 г. Последното било насрочено за 20.11.2023 г. от 15.15 часа и започнало в определения час, но поради отвод на съда, не бил даден ход на делото и заседанието приключило около 15:40 – 15:45 часа. Страните и техните процесуални представители - адвокат А. и свидетелят адвокат О. започнали да напускат залата. През това време свидетелите Г. А. Т. и Н. И.

Г., доведени от ищеца по г. д. № ***/2023 г. - подсъдимия Ю., за да бъдат разпитани в качеството им на свидетели по същото дело, седели на пейката във фоайето на сградата на РС – Ч., зад вратата на залата, в която се провеждало съдебното заседание. Частният тъжител излязъл от залата преди подсъдимия Ю. и се насочил към свидетелите Т. и Г., като провел кратък разговор с тях.

Свидетелите Д. И. Х. и М. М. О. след като излезли от залата, в която се провело съдебното заседание, се насочили към пейката във фоайето на сградата на съда, която е до другата зала, намираща се на противоположната страна. Приключвайки бързо разговора със свидетелите Т. и Г., частният тъжител П. се насочил към мястото, на което вече се намирали свидетелите Х. и О.. В този момент от залата, в която приключило съдебното заседание по г.д. № ***/2023 г., излязъл подсъдимият Г. Ю. и тръгнал срещу тъжителя П., приближил се на много близко разстояние до него и двамата се оказали един срещу друг, гледайки се. Тогава тъжителят П. попитал подсъдимия Ю. как ще се гледат сега, влюбено ли, на което подсъдимият Ю. му отвърнал: "***?". Тъжителят П. му отговорил, че не е. След размяната на тези реплики подсъдимият Ю. се насочил да излиза от фоайето, като преминал рамката за проверка, обърнал се към тъжителя П. и му казал: „***“. В това 1 време тъжителят се намирал от другата страна на рамката за проверка, но в близост до подсъдимия Ю. и възприел казаното от последния. На случилото се присъствали и служителите от съдебната охрана свидетелите Н. Н. У. и К. Г. П., които изпълнявали служебните си задължения. Свидетелят П. стоял на рамката на вратата на стаята на съдебната охрана, а свидетелят У. – пред нея. След като подсъдимият казал на тъжителя П.: „***“, тъжителят поискал от подсъдимия да повтори това, което е казал, при което последният го попитал дали иска да се върнат обратно в залата, а П. се обърнал към всички присъстващи и ги попитал дали са чули обидата, отправена към него. В този момент свидетелят У. подканил подсъдимият Ю. да напусне сградата на съда. Подсъдимият Ю. напуснал сградата на съда, като същото направили неговият адвокат и свидетелите Т. и Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите О., Х., Т., У. и П., справка за съдимост, служебно изискани и изготвени преписи от присъда № 1/09.01.2024 г., ведно с мотивите по НЧХД № **/2023 г. на РС – Ч. и решение № 15/22.05.2024 г. по ВНЧХД № **/2024 г. на ОС – С., писмо с вх. № 952/03.04.2024 г. на РУ Ч. при ОДМВР С., писмо с вх. № 1439/20.05.2024 г. на РУ Ч. при ОДМВР С., и останалите приложени по делото писмени доказателства, като всички, доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.О., Н. У., К. П., Г. Т. и частично на свидетеля Д. Х. /с изключение на показанията на последния в частта им, в която посочва, че подсъдимият Ю. е отвърнал на тъжителя П. "...***", за което съдът ще изложи мотиви по - долу/, като депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели факти от обективната действителност, за които свидетелстват. Показанията на тези свидетели /с изключение на посочената част от показанията на свидетеля Х./ са вътрешно единни, намират се в хронологична последователност, преценена с оглед личностовите особености, житейски и професионален опит и темпорално отношение, предвид изминалия период от време от възприемането на фактите от свидетелите и депозиране на техните показания в хода на съдебното следствие. Същите са лишени от нестабилност на изложението относно възприетите от всеки един от тези свидетели факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Едновременно с това показанията на тези свидетели не съдържат съществени противоречия и разминавания, които да имат за своя последица тяхното дискредитиране поради недостоверност. При това показанията на всеки един от тези свидетели се намират в корелативно единство с останалата доказателствена съвкупност.

Във връзка с доводите на защита, изложени в хода на съдебните прения, съдът счита, че показанията на свидетелите О., Х., У. и П. не следва да бъдат пренебрегнати. Между страните няма спор, а и от материалите по делото се установи, че свидетелят О. е била пълномощник на тъжителя П. и свидетеля Х. - ответници по гр. д. № ***/2023 г., че между свидетеля Х. подсъдимия Ю. съществува конфликт, както и, че свидетелите У. и П. работят като съдебна охрана с работно място – сградата на РС – Ч.. Въпреки това за съда не беше трудно да прецени, че независимо от своите пристрастия показанията и на четиримата свидетели в преобладаващата им част бяха еднопосочни относно релевантните факти по делото, които са предмет и на доказване, така както е заложен в частната тъжба. По отношение на тези факти показанията им бяха взаимно допълващи се, логични, непосредствени и последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Ангажираният от защитата заинтересован, от гледна точка наличието на брачна връзка с подсъдимия, свидетел З. Ю. и ангажираният от тъжителя незаинтересован, от гледна точка липсата на родствена връзка със страните, свидетел Н. Г. не установиха релевантни факти. Така свидетелят Ю. посочи само, че не е била пряк свидетел на случая, но в телефонни разговори със съпруга си разбрала, че някое от делата се е отложило, защото П. е дал отвод на съдията, че съпругът й бил афектиран, ядосан, че семейството й и П. са в лоши междусъседски отношения, както и че П. провокирал съпруга й с въпроса: „***?“. В показанията си свидетелят Г. твърдеше, че е бил в инкриминираното време и на инкриминираното място, но не е чул думите, които са си разменили тъжителят П. и подсъдимият Ю., че не е провеждал разговор с П., че не е видял П. да казва нещо на свидетеля Т., а по отношение на останалите факти от предмета на доказване – че не е чул или че няма спомен. Единственият факт, за който същият даде показания беше, че на въпроса му: „Какво се случва?“, адвокат А. му отговорила, че съдът си е дал отвод. Установените противоречия в 2 показанията на този свидетел не бяха отстранени и при провеждането на очни ставки между разпитаните лица Н. Г. и М. О., Н. Г. и Г. Т. и Н. Г. и Д. Х..

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическите предели на обвинението по наказателните дела от частен характер се определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. Когато частното обвинение е за обида, в тъжбата следва дословно да се изпише обидният израз, позорящите обстоятелства, точното време и мястото, на което е нанесена. Други посочени факти в хода на делото не могат да променят предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом те не са описани в частната тъжба.

С частната тъжба тъжителят е формулирал фактическото и юридическото обвинение за престъплението обида. Инкриминирани са не отделни думи, а точно определени изрази, които пострадалият е възприел като обидни. В тъжбата се сочи, че в резултат на изреченото от Г. Ю. тъжителят изпитал унижение и били засегнати неговата чест и достойнство. При така формулираното с тъжбата обвинение, предмет на доказване по делото са инкриминираните изрази в тяхната цялост и тежестта за доказването им е на частното обвинение.

В настоящият казус това, за което е подадена частната тъжба определило и предмета на доказване, е твърдението, че подсъдимият Ю. е изрекъл обидни изрази спрямо частния тъжител П..

Досежно посочения по-горе израз „***“ са налице всички съставомерни белези на престъпния състав на чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Съгласно трайно утвърденото разбиране, както в теорията, така и в практиката, при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел /така изрично решение № 22 от 31.01.1995 г. по нохд № 558/94 г., III н.о. на ВС, решение № 426/07.01.2016 г. по н. д. № 1183/2015 г. на ВКС, I н.о., решение № 232/11.01.2017 г., по дело № 851/2016 г. на ВКС, I н.о., решение № 93/22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о, решение № 183/31.10.2016 г. по дело № 597/2016 г. на ВКС, I н.о., решение № 40/11.04.2018 г. по дело № 1308/2017 г. на ВКС, I н.о./.

Пак съгласно трайно установената съдебна практика преценката дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи от чисто личностните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка. Настоящият състав изцяло споделя посочените погоре критерии за съставомерност на деянието като обида, изведени в практиката на Върховната съдебна инстанция и по - конкретно, че от значение са не чисто личностните, субективни възприятия на адресата, а противоречието на инкриминираните думи и изрази с дадени обективни критерии на нормално човешко общуване.