Определение № 672 от 16.09.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Габрово, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева

Членове:

Диян Д. АтА.сов

Габриела Б. И. като разгледа докладваното от Диян Д. АтА.сов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500405 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по заявлението "Лендиво" ООД, чрез пълномощник адв. Х. М., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1251/01.07.2026, издадена по ч. гр. д. № 1776/2026 г. на Районен съд гр. Габрово, в частта за присъдените на кредитора А. Н. И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 204,51 евро.

Жалбоподателят навежда доводи, че заявителят е упражнил процесуалните си права в условията на извършена злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото е завел най-малко още две дела срещу други финансови институции, което моли служебно да бъде установено от съда. Счита, че когато от обстоятелствата по делото, извънсъдебното и процесуалното поведение на кредитополучателя не може да се установи подобна неравност в отношенията, позоваването му на разпоредбите на ЗПК следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204.51 евро се явяват прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност, и материалния интерес по делото.

Счита, че според Решение от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 на СЕС, ако потребителят не е предприел действия за извънсъдебно уреждане на спора и търговецът признае иска, то разноски в тежест на последния не се присъждат. В случай, че съдът направи преценка за дължимост на адвокатското възнаграждение, жалбоподателят моли същото да бъде значително редуцирано.

В законоустановения срок заявителят е подал отговор на частната жалба, чрез пълномощник адв. Т. Ц.. Моли да се остави без уважение подадената частна жалба.

Излага съображения за частична недопустостимост и бланкетност на същата. Счита, че по-скоро е налице злоупотреба с права от частния жалбоподател, процесуалният представител на който подава жалби срещу адвокатски хонорар в минимален размер и ангажира изправната стрА. с допълнителни становища и отговори. Позовава се на чл.

36, ал. 2 ЗА и посочва, че съдът има право да определя размер на дължимото адвокатско възнаграждение само при липса на уговорено възнаграждение. Счита, че 1 упражняването на правото на съдебна защита по всяко отделно вземане не може да се квалифицира като злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК, като посочва относима съдебна практика.

Окръжен съд - Габрово, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимир. стр. в процеса срещу издадената по ч. гр. д. №1776/2026 г. на РС-Габрово заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В тази част заповедта подлежи на обжалване, съгласно чл. 413 от ГПК, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Със заявление от 01.07.2026 г. А. Н. И., чрез пълномощник адв. Т. Ц., е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Лендиво“ ООД за сумата 214,74 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, представляваща недължимо платена сума по сключен между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********* от 30.10.2024 г.

Претендирани са и разноски в размер от 10,86 евро – заплатена държавна такса и 204,51 евро – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съгласно който на заявителя е предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Районен съд Габрово е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1251/01.07.2026 г., с която искането е уважено изцяло, вкл. относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

С възражение по реда на чл. 414а ГПК „Лендиво“ ООД е представило доказателства за плащане на сумата 223,64 евро, във връзка с което заявителят е депозирал становище, в което е признал, че с плащането са погасени следните задължения: 210.14 евро - платена сума над чистата стойност на кредита по Договор № 95513, законна лихва в размер на 2.64 евро и държавна такса - 10.86 евро.

При тези факти въззивният съд намира за неоснователни възраженията за недължимост на адвокатско възнаграждение. Завеждането на дела срещу други финансови институции не може да обоснове извод за злоупотреба с права от заявителя-ответник по жалбата. Не са налице и основания за неприлагане на нормите на ЗПК в отношенията между страните, още повече, че частният жалбоподател е платил на заявителя недължимо получената сума по сключения между тях ДПК.

Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението, а разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА предвижда, че когато е предоставена безплатно правна помощ и съдействие по ал. 1, ако в съответното производство насрещната стрА. е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като за присъждането му е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие с посочване на някое от основанията по т. 1-3 от закона. Тези основания са налице в посочения случай, като съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при определяне на разноските за възнаграждението на процесуалния представител, оказал правна помощ, съдът следва да прилага разпоредбите на чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗА, като определя възнаграждението за оказА.та безплатна помощ въз основа на Наредба приета от Министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет. Към настоящия момент тази наредба не е приета, следователно съдът не е обвързан от предвидените размери на възнаграждения за адвокатска работа по Наредба № 1 от 2004 г., а до приемане на посочената по-горе наредба по ал. 4 следва да съобразява критериите заложени в разпоредбата на ал. 3 от чл. 36 ЗА, но е свободен да ги прилага съобразно 2 всеки конкретен случай. Правото на преценка за размера на адв. възнаграждение е установена и в практиката на СЕС /решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16/ и на ВКС.

Съобразно изложеното следва да бъде разгледано възражението на длъжника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, която разпоредба намира приложение и в заповедното производство, при упражняване на правото на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав приема, че определеното от заповедния съд адвокатско възнаграждение в размер на 204,51 евро е прекомерно, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, извършената в заповедното производство процесуална дейност от адвоката и материалния интерес в размер от 214,74 евро. Ето защо в тази им част разноските следва да се намалят, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съобразявайки изложените по-горе критерии, въззивният съд намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на конкретното заповедно производство адвокатско възнаграждение в размер на 120, 00 евро.

При горния изход на делото ответникът по заявлението, чието неоправдано засягане на правната му сфера законодателят гарантира чрез нормата чл. 413, ал. 1 ГПК, има право на сторените в настоящото производство разноски, но такива не се претендират с частната жалба, поради което не се присъждат.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1251/01.07.2026, издадена по ч. гр. д. №1776/2026 г. на Районен съд - гр. Габрово, в частта в която е разпоредено "Лендиво" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление **********, да заплати на А. Н. И. ЕГН**********, постоянен адрес **********, разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 120,00 /сто и двадесет/ евро.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3