Решение № 11119 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11119 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело ....231110123492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявен от собствениците на Етажната собственост /ЕС/ на жилищна сграда, находяща се в .............., представлявани от управителя – Ю. Х. Б., срещу ответницата С. Р. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, вр. чл.

51, ал. 1 ЗУЕС за установяване съществуването на вземания за вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата.

Ищците обосновават претенцията си с твърденията, че през периода м.12.2019 г. – 31.12.2021 г. ответницата е била собственик на обект в етажната собственост – самостоятелен обект – апартамент ...., заедно с таванско помещение към него. Поддържат, че ответницата не е заплатила за този период претендираното от ищците вземане от 1100 лева за дължими вноски за общи разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС.

Сочат, че през декември месец на 2019 г. ответницата е закупила апартамента и е започнала ремонт в него, който е продължил до края на 2020 г., поради което месечните вноски за общи разходи за управление и поддържане на общите части за апартамента са начислени от ЕС в увеличен размер, който съответства на завишената нужда от почистване на замърсените общи части. В този период таванското помещение към жилището било ползвано от двама работника, наети да извършват ремонтни дейности в апартамента, като същите са използвали електричество и вода в банята, обслужваща таванските помещения.

Претендират тези комунални разходи да бъдат възстановени на ЕС. Излагат твърдения, че ответницата е заживяла в апартамента в началото на 2021 г. заедно с нейния съпруг/съжител, дете и куче. Поддържат, че през 2021 г. таванското помещение е било предоставено на наемател, което е наложило и определяне на по-висока вноска за дължими разходи за апартамент .... – за един обитател на таванско помещение и използвани от последния електричество и вода в общата баня. Излагат твърдения, че размерът на дължимите вноски е определен с решение на Общото събрание на ЕС, взето в подписвателен режим, за което е направено предложение от председателя на УС на ЕС на 29.07.2016 г. Поддържат, че съгласно предложението и взетото въз основа на него решение, вноските следва да се събират на брой хора във фиксиран размер. Излагат, че на Общо събрание, проведено на 26.06.2021 г., са взели решение да се предостави едномесечен срок 1 за доброволно изпълнение на дължимите вноски от неизправните собственици на самостоятелни обекти в ЕС. Обосновават правния си интерес от установителен иск с връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Молят да се признае за установено, че ответницата дължи неплатените вноски за общи разходи за управление и поддържане на общите част. В писмена защита поддържат фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Претендират присъждане на сторените по настоящето дело разноски.

Ответницата С. Р. Г. оспорва исковете. Оспорва обстоятелството Ю. Б. да има качеството на управител на ЕС към настоящия момент. Излага довод, че решенията на Общото събрание не са взети законосъобразно, при спазване на законоустановената процедура за свикването и провеждането им. Поддържа, че по делото не е представено решение на Общото събрание за принудително събиране на процесните вземания. Оспорва, че е била собственик на апартамента, както и да е живяла в него заедно с куче през процесния период. Оспорва да е взето решение на Общото събрание, с което да е определен размер на дължимата вноска от собствениците за ремонт. Оспорва таванското помещение да е отдавано под наем, както и наличието на решение, което да определя размер на вноската за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост при ползване на таванското помещение от наематели. Моли за отхвърляне на исковете. В писмена защита поддържа възраженията си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е била етажен собственик на индивидуален обект/и в сградата, находяща се в .............., че са приети валидни и стабилизирани решения на Общото събрание за заплащане на вноски за разходи за управление и поддържане на общите части в определен размер, че тези задължения са изискуеми.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по искове, предявени от и срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по закон. Посочената норма се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици - тя установява представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. Следователно по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, председателят на управителния съвет е законен представител на собствениците в етажната собственост и като такъв разполага с правото да упълномощава адвокат, който да представлява пред съда интересите на етажните собственици. В настоящия случай от Протокол от 26.06.2021 г. се установява, че Ю. Б. е избрана за председател на УС, поради което извършените от нея чрез адв. С. процесуални действия са обвързващи за представляваните от тях етажни собственици. В допълнение следва да бъде посочено, че изтичането на мандата на управителния съвет, респ. на управителя, в който смисъл е наведено от ответника възражение, е без значение за упражняване на правомощията му, доколкото съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС същият продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител).

От представените по делото справки от Служба по вписванията – Имотен регистър, се установява, че ответницата С. Р. Г. е придобила по силата на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот том 207, стр. 127/2019 г. по нотариален дело № ...... г. апартамент без посочен номер, заедно с мазе ............ с идентификатор ......... Видно от представената по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, 2 ответницата С. Р. Г. притежава самостоятелен обект в сграда с площ от 94 кв. м., находящ се на етаж ............., като и в справката от кадастралния регистър не е посочен номер на обекта.

Видно от представената по делото справка, извършена чрез търсене на имот в Служба по вписванията - Имотен регистър по зададен критерий - ........., като самостоятелни обекти в сграда, отговарят на търсенето два имота, първият от които е имот с кадастрален идентификатор ...., находящ се на ....... с площ от 55 кв. м, заедно с ....., а вторият е самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ........, находящ се на ......., площ по документ 94 кв. м. и описание на имота: апартамент без посочен номер, с .... както и таван .

Предвид изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че по делото е установено в условията на пълно и главно доказване, че ответницата С. Р. Г. притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент .... находящ се ......., поради което и възраженията на ответницата в този смисъл са неоснователни.

Съгласно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 ЗУЕС, етажните собственици са задължени да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В чл. 11, т. 5 ЗУЕС е регламентирано едно от изключителните правомощия от компетентността на общото събрание на етажните собственици, а именно да приема решения, с които да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според чл. 48, ал. 8 ЗУЕС размерът на вноските за поддръжка на общите части може да бъде определен и в Правилника за вътрешния ред, но приемането му също е в правомощията на общото събрание.

По делото като писмено доказателство е прието решение на собствениците на сграда в режим на ЕС с адрес: .., взето в подписвателен режим /по предложение на председателя на УС на ЕС от 29.07.2016 г./, видно от което за поддържане и почистване на общите части е определена вноска в размер на 5 лв. на месец на лице живущо в етажната собственост.

Освободени от плащане са деца ненавършили 3 - годишна възраст, както и лица временно пребиваващи по-малко от един месец. Определена е вноска за лек автомобил в размер на 5 лева на месец за един автомобил, както и за куче - 5 лева на месец.

Доколкото решението е в предвидената от закона форма и е в рамките на предоставената от закона компетентност, същото е валидно. Противно на възраженията на ответницата съдът намира, че волята на ОС е ясно обективирана в решението. Съгласно чл.

40 ЗУЕС, решенията на ОС се атакуват по съдебен ред - с иск за отмяна в 7 - дневен срок.

Така в случая, при положение, че решението на ОС, на което е основан искът, не е атакувано от ответницата в отделно нарочно производство и не е отменено по реда на чл. 42 ЗУЕС, съдът в настоящото производство не може да разглежда въпроси за незаконосъобразността му. Следователно, решението е задължително за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против или не са участвали във вземането му. Ето защо, наведените от ответницата възражения относно законосъобразността на решението са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В процесното решение е предвиден срок за изпълнение - вноските са определени като месечни и следва да бъдат изплатени до последното число на месеца, за който се дължат. Дори и да се приеме, че в решението не е предвиден срок за изпълнение и че не е оповестено по реда 3 на чл. 16 ЗУЕС, това не води до неоснователност на претенцията. По отношение на ответницата задълженията са изискуеми, доколкото същата е запозната с процесното решение най-късно с връчване на препис от исковата молба.

С отговора на исковата молба се релевира възражение, че ответницата не дължи процесните суми поради факта, че имотът е бил необитаем в процесния период. При направено по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в относимата към исковия период редакция/ за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава - че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или помалко от 30 дни за една календарна година. Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто смисъл са: решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр.д.

№ 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр.д. № 395 по описа за 2022 г. на I г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи.