Решение № 131 от 14.08.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Кубрат - 7300, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320101655 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.

И. Д., ЕГН ********** с адрес в ** чрез адв. К. М. от АК – Варна против ОУ „Отец Паисий“ с Булстат 000498797, с. Подайва, общ. Исперих, ул. „В.

Тинчев“ № 5 представлявано от директор М. А. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, квА.фицирани по чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 21890.45 евро (42814 лева), представляваща дължимо обезщетение по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и чл.

222, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 2 от Анекс № Д01-30/31.03.2025 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.08.2025 г. до окончателното й изплащане и сумата 2937.88 евро (5746 лева), представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 39, т. 3 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и 1 училищното образование от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.08.2025 г. до окончателното й изплащане като претендира и сторените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, където е заемал длъжността учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап в учебното заведение, като считано от 2014 г. станал „старши учител“. Със Заповед № 57/31.07.2025 г. взаимоотношенията между страните са прекратени, поради придобиването от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В цитираната заповед работодателят начислил размера на следващите се на ищеца обезщетения при пенсиониране и за неползван платен годишен отпуск, съответно - в размер на 31710 лева и в размер на 3171 лева, които не са му били изплатени.

Посочва се, че на 31.03.2025 г. е сключен Анекс № Д 01-30/31.03.2025 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01415/28.12.2023г., с който се изменя чл. 27 и считано от 01.03.2025 г. се увеличават минималните основни работни заплати на педагогическите специА.сти с не по-малко от 15%. Последвала и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, в която изрично е записано, че §2, отнасящ се до увеличението на работните заплати, влиза в сила от 01.03.2025 г.

Твърди, че през времето на действие на трудовия договор считано от 2022 г. е бил член на Синдиката на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРДНПБ), поради което счита, че спрямо него следва да се приложи сключения на 31.03.2025 г. Анекс № Д 01-30 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01415/28.12.2023г., с който е променен чл. 27 от КТД и считано от 01.03.2025 г., индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специА.сти и непедагогическия персонал в системата на образованието са увеличени. Счита, че и на него е следвало да бъде начислено и изплатено обезщетение при пенсиониране, отразяващо увеличението на трудовото възнаграждение с 15%, поради което с искане от 08.08.2025 г. претендирал от ответника заплащането на обезщетение съобразено с посоченото увеличение, което не било уважено. Ищецът заявява, че в негова полза се следва 2 заплащането на претендираното с исковата молба обезщетение по чл. 222, ал.

3 от КТ ведно с процесното увеличение като член на посоченото сдружение, заедно с обезщетение за забава, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Поради това, че към датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил дължимите му се обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и че е начислил такива в по-нисък размер, несъобразен с Анекс № Д 01-30/31.03.2025 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01- 415/28.12.2023г., моли се за уважаване на така заявените претенции ведно със законната лихва от 01.08.2025 г. и присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа така подадената искова молба и пледира за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва, общ. Исперих представлявано от директор М. А. А. чрез адв. М. М. от АК – Разград, който заявява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че ищецът не е член на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България“ (СРСНПБ), тъй като съгласно чл. 3, ал.1 и ал.2 от Устава на юридическото лице, обявен по партидата на сдружението в АВ-ТРРЮЛНЦ членове на сдружението могат да бъдат само директори или заместникдиректори на образователни институции в България, които не са членове на други работодателски или синдикални организации, респективно директори и заместник-директори, които са прекратили трудово-правни си отношения като такива. В конкретният казус ищецът Н. И. Д. е бил назначен на работа в образователната институция ОУ „Отец Паисий“ село Подайва от съпругата си Миглена Борисова Д.а, която е била директор на учебното заведение, членува в СРСНБП и е председател на общинската организация на сдружението в Община Исперих, първоначално на длъжност „възпитател“, а след това и като „учител“ и „старши учител“, но същият никога не е заемал длъжността „директор“ или заместник-директор, тъй като не е имал правото да заеме подобна длъжност с оглед на придобитата квА.фикация, за което представя писмени доказателства с искова си молба. Сочи се, че при подаване на документи пред работодателя за изплащане на претендираните с исковата молба обезщетения ищецът е представил документ с невярно съдържание, а 3 именно – Удостоверение за легитимност изх. № 472/23.07.2024 г. издаден от председателя на СРСНПБ гр. София Д.С.. Документът бил представен в копие, но при поискване на оригинала такъв не е бил предоставен. От учебното заведение с Писмо изх. №295/04.08.2025 г. е била поискана писмена справка относно членството на ищеца в сдружението, но не получили отговор.

Твърди се, че учебното заведение е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, поради което сумите за плащане на обезщетение при пенсиониране на педагогически специА.сти, включително тези по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да им бъдат преведени целево от държавния бюджет, с оглед на което направили плащане към ищеца на дължимите обезщетения на 22.12.2025 г. Посочва се, че с преводно нареждане по банковата сметка на ищеца Н. И. Д., разкрита в „Банка ДСК“ АД е била преведена сума в общ размер на 34563.90 лева, след приспадане на дължимия данък върху доходите на физическите лица в размер на 317.10 лева, който на основание чл.42 от ЗДДФЛ се удържа при източника на дохода.

На 30.12.2025 г. изпратили ново Писмо с изх.№ 414 до председателя на Управителния съвет на СНЦ „СРСНПБ“, с което отново изискА. писмена справка дА. ищецът Н. И. Д. е член на сдружението към 31.07.2025 г. Отново последвало бездействие от страна на посочената организация. Предвид изложеното счита, че за ответното училище възниква правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ищеца, че същият не е член на СНЦ „СРСНПБ“ град София и по отношение на Н. И. Д. не е възникнало вА.дно членствено правоотношение с посоченото сдружение. Ведно с отговора предявява инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, който моли да бъде допуснат за съвместно разглеждане в процеса. С оглед изложеното претендира съдът да отхвърли предявените осъдителни искове като неоснователни и недоказани и да им присъди сторените по делото разноски.

Както се посочи по-горе в срока по чл. 212 ГПК – едновременно с отговора на исковата молба, ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва чрез директор М.

А. А. предявяват инцидентен установителен иск против Н. И. Д.. Излагат мотиви, че основен аргумент на ищеца да претендира присъждане на двете обезщетения в по-висок размер от дължимия по основното трудово 4 правоотношение е нА.чието на подписан на 31.03.2025 г. Анекс № Д 0130/31.03.2025 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д 01-415 от 28.12.2023 г., по който страна е Сдружение с нестопанска цел „Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България“ (СРСНПБ), за което сдружение ищецът твърди, че е редовен член и се ползва от правата по колективния трудов договор и анекса към него.

Ответникът твърди, че ищецът не е станал действителен член на СРСНПБ, защото съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Устава на юридическото лице, обявен по партидата на сдружението в АВ-ТРРЮЛНЦ членове на сдружението може да бъдат само директори или заместник-директори на образователни институции в България, които не са членове на други работодателски или синдикални организации, респективно директори и заместник-директори, които са прекратили трудово-правни си отношения като такива. В конкретният казус ищеца Н. И. Д. никога не е заемал длъжността „директор“ или „заместник-директор“, тъй като не е имал правото да заеме подобна длъжност с оглед на придобитата квА.фикация, за което представя писмени доказателства с искова си молба. Поради изложеното счита, че за представляваното от него учебно заведение възниква и съществува правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Н. И. Д., че същият не е член на СНЦ „Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България СРСНПБ, тъй като не отговаря на изискването на чл.3, ал. 1 и ал. 2 от Устава на сдружението за възникване на членствено правоотношение. Поради това и на основание чл. 212 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявява инцидентен установителен иск, който претендира да бъде уважен и да му се присъдят сторените разноски.

Ответникът по инцидентния установителен иск Н. И. Д. в определения срок заявява становище, че оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Сочи, че надлежно е уведомил работодателя си, че от 2022 г. е член на СРСНБП. В Писмо изх. № 899/21.01.2026 г. на СРСНБП се посочва, че пълният списък на членовете на съответната общинска организация на съюза се съхранява от председателя й, както и документацията свързана с членския внос и заявление за членство. При необходимост председателят на общинската организация издава съответните удостоверения и справки. Твърди, че от приложеното удостоверение рег. № 2418/05.01.2026 г. се установява, че е бил 5 редовен член на сдружението за периода от 11.11.2022 г. до 01.08.2025 г.

Поради това моли съда да отхвърли предявения срещу него инцидентен установителен иск.

В съдебно заседание представляващия ответното училище директор чрез процесуалния си представител поддържат както предявения инцидентен установителен иск, така и подадения отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, съобразени със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е работил на длъжност „учител ООУП в прогимназиален етап“ при ответното учебно заведение. Не е спорно и обстоятелството, че поради достигане на необходимия осигурителен стаж и изискуема възраст за пенсиониране, със Заповед № 57/31.07.2025 г. на директора на ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва трудовото му правоотношение било прекратено считано от 01.08.2025 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. С цитираната заповед са определени за изплащане обезщетения по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10 брутни трудови възнаграждения по 3171 лв. или общо 31 710 лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ – за 22 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 3171 лв.