Решение № 422 от 13.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Русе, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20224520202315 по описа за 2022 година Постъпила е жалба от Г. И. И. ЕГН ********** против наказателно постановление № Е-251/31.10.2225г. на кмета на Община Русе, с което на основание чл.428 от ЗВД е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева.

Процесуалният представител на жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2022г. в Община Русе постъпва сигнал от гражданин на гр.Русе,в което се описват три случая,в които жалбоподателката е разхождала три кучета между жилищни сгради в гр.Русе,като при различните случаи едно или и трите кучета са били разхождани без повод.

Служители на Община Русе са направили опис да се свържат с жалбоподателката и след като не са успели,свид.К. – инспектор в Община Русе съставя акт за установяване на административно нарушение в отсъствие 1 на нарушител и го изпраща за предявяване. В акта е описан сигнала от гражданина и в обстоятелствената му част е прието,че нарушение е извършено на 27.03.2022г.,на 24.04.2022г. и на 05.08.2022г.. Нарушението е квалифицирано като: “извела домашни любимци - кучета без повод“. При предявяване на акта жалбоподателката възразява.

На 31.10.2022г. без да обсъжда възраженията кметът на Община Русе обжалваното наказателно постановление,с което на основание чл.428 от ЗВД налага на жалбоподателката административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева. В наказателното постановление просто е пренесена фактическата обстановка от акта и сигнала до Община Русе.

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на представените с преписката писмени доказателства – писма,разписка, сигнал и от свидетелските показания на свид.К..

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Приетата за установена фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от оправомощено да обжалва лице в срока за обжалване,а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На първо място обжалваното наказателно постановление е необосновано.В обстоятелствената му част липсват конкретни твърдения относно съставомерните елементи.Съдържат се единствено твърдения,че в сигнал до Община Русе гражданин се е жалвал от поведението на жалбоподателката и на кои дати са направени твърдения за изведени от нея по-вече от едно куче без повод. .Липсата на доказателства правят твърденията на актосъставителя и на наказващия орган абсолютно произволни. Освен това липсата на конкретизация не дава никаква възможност в настоящото въззивно производство да се прецени правилността на изводите на наказващия орган.

Наличието на възражение относно законосъобразност на изводите на актосъставителя е ангажирал задълженията на наказващия орган по чл.52 ал.4 от ЗАНН да прецени възраженията,да събере доказателства и да извърши разследване на спорните обстоятелства. Вместо да изпълни задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да разследва спорните обстоятелства наказващият орган се е задоволил с това да не обсъди възраженията.

Липсата на безспорни доказателства относно конкретните действия или бездействия извършени от жалбоподателката води до необоснованост на изводите на наказващия орган относно съставомерни обстоятелства като изпълнително деяние,квалификацията му и вина.

2

На второ място обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните причини: Единствения конкретно твърдян факт в обстоятелствената част на обжалваното постановление е,че на 27.03.2022г.,на 24.04.2022г. и на 05.08.2022г.. жалбоподателката е извела домашни любимци - кучета без повод,което налага извода,че на трите дати са извършени минимум три отделни деяния.Освен това се твърди за по-вече от едно куче. Според обстоятелствената част на постановлението тези общо минимум три отделни деяния са групирани в една група и за тях е наложено едно административно наказание.Този подход за определяне на деяние и вина и санкция противоречи на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Ако се приеме извода на наказващия орган,че еднократното извеждане на едно куче без повод представлява административно нарушение то се налага извода, че жалбоподателката е извършила минимум три и по-вече отделни изпълнителни деяния на едно и също нарушение. За тях обаче е определено и наложено едно административно наказание в нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН според която когато едно лице е извършило няколко отделно нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, т. е. всяко от деянията влече налагане на отделно наказание, което в случая не е направено от наказващия орган, който се е задоволил с налагане на едно наказание, недопустимо групирайки отделните деяния по дати. В случая правилата за реална съвкупност и продължавано престъпление по смисъла на чл.23 и чл.26 от НК са неприложими доколкото разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК само по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовление и опита. По тази причина ЗАНН не предвижда институт на „продължавано административно нарушение”. В случая, незаконосъобразно поне три отделни деяния(с уговорката за липса на конкретика относно броя на изведените без повод кучета)наказващият орган е квалифицирал като едно административно нарушение и жалбоподателката е санкционирана с налагане на едно административно наказание.

Неправилното приложение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН представлява съществено нарушение на закона и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано,тъй като изводите на наказващия орган 3 относно съществени елементи не са подкрепени с доказателства и е незаконосъобразно и по тези причини следва да се отмени изцяло.

Искането за определяне и присъждане на разноски в полза на жалбоподателката за адвокат оказал безплатна правна помощ е основателно.Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА за защитника съгласно договора за правна помощ представлявал безплатно страната се дължи възнаграждение. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Претендирана е минималната сума за възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1 и искането е основателно.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар съответства на положения труд и следва да се присъди в размер на 400лв.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № Е-251/31.10.2225г. на кмета на Община Русе, с което на Г. И. И. ЕГН ********** основание чл.428 от ЗВД е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адвокат В. М. В. АК Русе сумата от 400лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4