Решение № 1745 от 20.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1745 гр. Плевен, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430102519 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против П. М. Н., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 4055,23 лева главница, 157,17 лева договорна лихва за периода 08,08,2021 г. – 08,05,2022 г., 723,21 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода 09,05,2022 г. – 27,02,2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07,03,2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1318/2024 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника е възразил.

Твърди се, че на 29,07,2021 г. ответникът сключил Договор за паричен заем №4218744 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получил сумата от 4134,00 лева, срещу което се съгласил да върне 40 броя седмични вноски по 107,52 лева в срок до 08,05,2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, които бил неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 10%, както и годишен процент на разходите в размер на 10,43%. Посочва се, че с 1

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30,01,2017 г. и Приложение №1 към него от 01,06,2023 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за заем на цесионера и ищец по делото “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***. Твърди се, че длъжникът е уведомен за сключения договор за цесия лично на 08,06,2023 г. С оглед изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му се присъдят разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. В становище, депозирано преди последното съдебно заседание – на 18,11,2024 г., проц.представител на ищеца развива съображения за уважаване на исковете.

В рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба чрез адв.М.И., в който оспорва предявения иск.

Посочва, че искът е недопустим, а по същество – неоснователен. Посочва, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че с процесния договор за паричен заем е рефинансиран друг кредит към „Изи Асет Мениджмънт“ АД – с №4089418/15,03,2021 г., който обаче бил за значително по-малка сума, а освен това имало и направени плащания по него. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже сключването на валиден договор за заем между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД, предоставяне на дължимата по договора за заем сума на ответника, валиден договор за прехвърляне на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 12,09,2024 г.

От представените по делото доказателства е видно, че между ответника и 2

“Изи Асет мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем №4218744 от 29,07,2021 г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 4134,00 лева със срок на погасяване от 40 седмици. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 10%, лихвен процент на ден приложим при отказ от договора 0,03% и ГПР 10,43%, като общия размер на задължението по договора е станало 4300,87 лева. Съгласно чл.3 от Договора, заемателят е заявил, че желае с отпуснатата заемна сума да се погасят изцяло негови задължения по Договор за паричен заем №408941 в размер на 4134,00 лева.

Установява се от представения по делото Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30,01,2017 г. и Приложение №1 към него от 01,06,2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към ответника по договора за кредит е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /под №205/.

От представеното по делото пълномощно /л.27/ е видно, че „Изи Асет Мениджмънд“ АД, чрез изпълнителния си директор, е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Установява се, че с писмо изх.№4218744/05,06,2023 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, е уведомил ответницата за извършената цесия и за общия размер на дълга. Това съобщение е получено лично от ответницата на 08,06,2023 г.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че заемната сума е усвоена в деня на подписване на договора, като с нея е погасено старо задължение. ВЛ посочва, че платените от ответника суми са в общ размер на 380,00 лева, с които са погасени 78,77 лева главница, 10,22 лева лихва, 231,01 лева лихва за забава и 60,00 лева разходи за събиране на вземането. ВЛ е посочило, че остатъкът по задължението е в размер на 4055,23 лева главница, 157,17 лева договорна лихва за периода 08,08,2021 г. – 08,05,2022 г., 355,79 3 лева лихва за забава за периода 09,08,2021 г. – 01,06,2023 г., 399,34 лева лихва за забава за периода 02,06,2023 г. – 27,02,2024 г., лихва за забава за периода 28,02,2024 г. – 07,03,2024 г. в размер на 12,43 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Безспорно по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между праводателя на ищеца - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, въз основа на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като небанкова финансова институция, е предоставил на ответника - заемател, сумата от 4134,00 лева.

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. В случая „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за заем няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД.

Основното възражение на ответницата е свързано с обстоятелството, че със заемната сума е погасено задължението по друг договор за заем между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който бил в значително по-малък размер. Съдът намира това възражение за неотносимо към правния спор. Изрично следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство се преценява дължимостта на суми, произтичащи от Договор за паричен заем №4218744/29,07,2021 г.

Доколкото ответницата не оспорва подписването на този договор, то следва да се приеме, че същата се е съгласила с отпусната заемна сума да бъде погасено задължението й по друг договор, което задължение житейски логично е да й е било известно към момента на подписване на процесния договор.

Следва да бъде отбелязано също така, че при внимателен прочит на клаузите на процесния договор съдът не откри неравноправни такива, поради което възраженията на проц.представител на ответницата в тази насока се явяват 4 абсолютно голословни и неоснователни.

Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира, произтичат от разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa, че е сключен договор за прехвърляне на вземания със „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на уведомяването за цесията изрично следва да се посочи, че по делото са налични доказателства, установяващи редовното и лично връчване на това уведомление на ответницата на 08,06,2023 г.

Същевременно от заключението на ВЛ се установява, че след приспадане на платените по договора за заем суми в общ размер на 380,00 лева, то остават дължими 4055,23 лева главница, 157,17 лева договорна лихва за периода 08,08,2021 г. – 08,05,2022 г., и 755,13 лева мораторна лихва за 09,05,2021 г. – 27,02,2024 г.

Ответникът, който следва да докаже плащане на дължимата сума, не е сторил това. С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се явява основателен до размера на претендираната главница от 4055,23 лева, и лихва за забава в размер на 21,61 лева за периода 03,07,2017 г. – 18,09,2017 г., 157,17 лева договорна лихва за периода 08,08,2021 г. – 08,05,2022 г., и 723,21 лева мораторна лихва за 09,05,2021 г. – 27,02,2024 г. – съгласно претендираното в ИМ.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство, а именно – 163,50 лева за държавна такса, 200,00 лева депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение – определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в три съдебни заседания, на които представител на ищеца не се е явявал, липсата на събиране на допълнителни доказателства освен допускане на СИЕ.

С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 463,50 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се 5 произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 148,71 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че П. М. Н., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** сумата от 4055,23 лева главница, 157,17 лева договорна лихва за периода 08,08,2021 г. – 08,05,2022 г., 723,21 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода 09,05,2022 г.

– 27,02,2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07,03,2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1318/2024 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. М. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** направените разноски в исковото производство в общ размер на 463,50 лева.