Определение № 364 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Пазарджик, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900060 по описа за 2024 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба на Д. Й. П., ЕГН, **********, c постоянен адрес гр. П., ул. „П.“ № **, ет.**, ап.**, чрез пълномощника му адв.Ж.

К. п р о т и в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2.

В обстоятелствена част на ИМ са изложени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на *** г. Н. В. А. е управлявал л.а „Б.“, рег. № ****, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, ЕИК ***. На задната седалка се намирал Д. Г.

З., който бил управител на цитираното дружество. Малко след полунощ, вече на *** г., автомобилът се движел по главен път **, км. *, в лентата ***за движение от с. З. за гр. П.. Посоченото МПС било оборудвано с лазерни фарове, които предлагали по- добра видимост, с обхват около 100 м., при движение на къси светлини и над 300 м., при движение на дълги светлини. В момент, когато водачът се разминавал с насрещно движещ се автомобил, усетил силен удар по управлявания от него автомобил. Твърди се, че преди удара А. бил заслепен от фаровете на насрещно движещия се автомобил и това ограничило зоната му на видимост, като в момента на удара, скоростта му движение била около 90 км/час. А. помислил, че е спукал гума или е ударил 1 животно, намалил плавно и спрял на осветен участък близо до местопроизшествието. Когато слязъл видял, че колата е ударена отпред и встрани отдясно и забелязал в ударената част на автомобила следи от полиетилен. Така разбрал, че най-вероятно е ударил човек. Сочи се, че ударът бил в тялото на пострадалия Й. Д. П., който в това време се намирал в лентата за движение на автомобила, прав, с предната част на тялото си към насрещното МПС, леко обърнат с лице надясно към предницата на същото.

Вследствие на удара пострадалият бил отхвърлен напред, вдясно и странично от автомобила извън асфалта, върху затревената площ. Водачът А. не се върнал назад, за да проверява коя всъщност е била причината за конфликтната ситуация и се обадил на тел.112, откъдето му казали да изчака патрула на полицията. Местопроизшествието било посетено от патрул на МВР и от следствено-оперативна група.

Описано е, че по случая било образувано ДП, като с присъда № ** от *** г на ОС-П. по НОХД № *** г., влязла в сила от **** г., водачът Н. В. А., ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на **** г. на главен път***, км. ***, посока с.З. - гр.П., при управление на л.а. „Б.“, с рег. № ****, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, е нарушил правила за движение по пътищата чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П. престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.

Изложени са твърдения, че причината за смъртта били несъвместимите с живота травматични увреждания, получени от Й. Д. П., които в детайли са описани от ищеца. Описва се, че уврежданията са били резултат от действието на твърд, тъп предмет, с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма пострадал пешеходец, блъснат от л.а., в изправено положение на тялото. Сочи се, че смъртта на пострадалия е настъпила бързо, за минута и в конкретния случай е била непредотвратима. Описано е подробно, че по време на първия контакт между л.а. и пострадалия, той е бил прав и обърнат с лице или леко надясно към предницата на МПС. Твърди се, че пострадалият е носил в ръка, една бяла и две жълти найлонови чанти, намерени на местопроизшествието здрави, без разкъсване, което според становището на ищеца е давало възможност на водача А. да го забележи, като опасност за движението от 100 м, ако в този момент се е движел на къси светлини, и на 300 м, ако се е движел 2 на дълги светлини. Твърди се, че водачът не забелязал намиращия се в неговата лента за движение П., не намалил скоростта на движение, като ударът бил без наличие на спирачни следи, със скорост от около 90 км/ч. и.

Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била застрахована в ответното дружество съгласно полица № ***** за сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.

Ищецът уведомил писмено ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие, за деликвента и воденото срещу него наказателно производство, което било получено от него на 20.06.2022 г. Писмената застрахователна претенция до застрахователя била изпратена с куриерска служба и получена от ответника на 20.03.2024 г., като от дружеството последвал писмен отговор, с който се отказвало изплащането на обезщетение поради липса на основание за това.

Изложени са твърдения, че ищецът е баща на починалия Й. П. и между тях е съществувала особено силна, емоционална и духовна връзка. След смъртта на сина си, ищецът изпитвал интензивни, трайни, дълбоки и продължителни болки и страдания, които продължавали и към настоящия момент. Описва се, че двамата имали изградени отношения на грижовност, взаимопомощ и доверие, живеели в един блок, в един и същи вход, като били съседи по апартаменти, общували ежедневно и били привързани един към друг. Изтъква се, че през **** г. починала майката на пострадалия Й., след което връзката между бащата и сина станала още по-силна и особено близка.

С оглед на изложеното са изведени подробни правни аргументи, че в случая са налице всички предпоставки по реда на чл.432 КЗ, ангажиращи отговорността на ответника да заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат от смъртта на неговия син Й. П., които той оценява в размер на 150 000 лв. Цитира се и практика на ВКС във връзка така определения размер на иска.

Изложени са съображения, че след като застрахователното събитие е настъпило на *** г., то при условията на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл. 429, ал.2, т.2,и чл.429, ал.2, изр.2, предл.1-во КЗ, в случая върху претендираното обезщетение от датата 11.12.2019 г. следва да тече и законна лихва.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца, 3 сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, причинени от смъртта на неговия син Й. Д. П., ЕГН **********, при станало ПТП на **** г., причинено виновно от Н. В. А., на главен път ***, км. ***, посока с. З. - гр. П., при управление на л.а. „Б.“, с рег.

№ ****, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, като нарушил правилата за движение по пътищата - чл.77 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д.

П. от гр. П., признат за виновен и осъден с влязла на 20.02.2024 г. присъда № ** от *** г., на ОС-П. по НОХД № *** г., чиято деликтна отговорност е била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица № *****, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019 г. - уведомяване от застрахования деликвент, евентуално 20.06.2022 г. - уведомяване от ищеца, евентуално 20.03.2024 г. - предявяване на застрахователната претенция, до окончателното й изплащане на сумата.

Претендират се разноските по делото.

Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания: по реда на чл. 186 ГПК - да се изиска и приложи по настоящото дело НОХД № *** г. по описа на ОС-П..; по реда на чл.190 ГПК – да се задължи ответника да представи уведомяването от застрахования деликвент за настъпилото ПТП, евентуално уведомяването от представител на собственика на увреждащия л.а „Л. Л.“ ЕООД, ЕИК ***; за допускане на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с вещи лица психиатър и психолог, които след запознаване с доказателствения материал по делото, както и след преглед, съответно изследване на ищеца, да изготвят отговор на посочените задачи.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Р. Л., в който се оспорва основателността, както и размера на претенциите.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение Изразено е становище, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, независимо от приложението на чл.300 ГПК. Възразява се, че отговорност за настъпване на инцидента не следва да носи водачът А., като се изтъква, че същият не е реализирал виновно и противоправно деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП 4 с описания вредоносен резултат. Твърди се, че А. не е нарушил виновно правилата за движение, за него деянието е случайно, по смисъла на чл.15 от НК и същият, като водач на застрахования л.а., не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. Сочат се съображения.

Оспорва се механизма на настъпване на въпросното ПТП, както и твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на пострадалия с механизма на ПТП. Оспорва се и да е налице противоправност на поведението и вината на водача за настъпването на инцидента и вредите, като се излагат съображения в подкрепа на тезата, че събитието е случайно.Поддържа се, че водачът А. управлявал правомерно л.а., като се движил в рамките на допустимата за съответния пътен участък скорост, която се явявала съобразена и с конкретните пътни условия.

Излагат се съображения, че причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на пешеходеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1, чл. 108, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 113, ал. 2, както и чл.

114 т. 1 и т. 2 ЗДвП. Сочи се, че водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец на пътното платно в тъмната част на денонощието и извън населено място.Пострадалият се озовал в опасната зона на автомобила, поради което без водачът да е имал видимост към него, не е могъл да спре преди настъпването на удара. Пешеходецът внезапно се навлязъл на пътното платно и е представлявал непредвидимо препятствие на място непозволено за пресичане и движение на пешеходци. Твърди се, че пострадалият не се съобразил с приближаващото ППС и не предприел необходимите действия да се предпази от удара - могъл да възприеме автомобила и да съобрази поведението си, като не предприема пресичане/навлизане и/или движение по пътното платно. Освен това, се намирал върху платното за движение, като навлязъл внезапно, без да спре, без да се огледа. Пострадалия не се придвижвал възможно най-близо до лявата граница на банкета, а по пътното платно в посоката на движение на лекия автомобил, поради което и ударът настъпил около средата на лентата на движение на автомобила.

Оспорва се настъпването на описаните в ИМ вреди като факт от 5 обективната действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при условията на евентуалност се възразява да са с твърдения интензитет.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишено съобразно претърпените вреди. Развити са подробни съображения относно начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване на събитието има водачът, е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който със своето поведение сам поставил здравето си в опасност и допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, описа и по-горе в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.4, чл.113 и ал.2 ЗДвП, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.

Отделно от това се излагат твърдения, че предвид обстоятелството, че починалият пешеходец самоволно прекъснал предписаната му терапия за лекуване на заболяването, с което бил диагностициран - *******, сам се е поставил в невъзможност да преценява адекватно своето поведение, като така застрашил собствените си живот и здраве. Ето защо се твърди, че ако пострадалият е съобразил поведението си с повелителните норми на ЗДвП, обществено опасните последици е нямало да настъпят, поради което се твърди, че същият в значителна степен е допринесъл (в размер на 90 %) за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.