Решение № 158 от 03.11.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Берковица, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100012 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. ЕООД против Я. И. Я., с която е предявил иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да му заплати сумата 766.78 лв ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба.

Твърди, че с ответника са били обвързани от Трудов договор от ......г. с правно основание чл. 67 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 70 ал. 1 КТ за неопределено време и срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовият договор е прекратен по инициатива на ответника без спазване на уговореното между страните тримесечно предизвестие. Поради това ищецът издал Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326 ал. 1 и ал. 2 и чл. 220 ал. 1 КТ. На 1......г. между страните е сключено извънсъдебно споразумение, с което уреждат отношенията помежду си, като ответникът остава да дължи сумата от 766.78 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Я. И. Я. оспорва иска. Твърди, че сключеното между страните споразумение за прихващане е частично нищожно в точка 2, 4 и 5. Твърди, че дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една заплата.

1

Ответникът е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за обявяване на точка 2, 4 и 5 от споразумението за нищожни и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за недължимо прихваната сума в размер на 533.22 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В отговора на насрещния иск ищецът оспорва претенциите на ответника.

Твърди, че между страните е налице извънсъдебна спогодба, която е задължителна за тях. Посочва, че дължимото обезщетение за неспазено предизвествие в срока за изпитване е за 3 месеца, така както е уговорено между страните обезщетението да бъде еднакво след изтичане на срока за изпитване. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Между С. ЕООД и Я. И. Я. е бил сключен трудов договор от ........г. /л. 3 от делото/ на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, като безсрочен със срок на изпитване 6 /шест/ месеца в полза на работодателя /съгласно т. 4а от договора/ и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева /т. 2 от договора/.

С т. 4в от трудовия договор страните са се уговорили, че „ в случай на прекратяване на договора след изтичане на срока на изпитване , срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е три месеца за всяка от страните“.

С писмена молба от 31.01.2022 г. /л. 5 от делото/ Я. И. Я. поискал трудовия му договор да бъде прекратен без предизвестие, считано от датата на подаване на молбата – 31.01.2022 г.

Същият ден със Заповед от 31.01.2022 г. /л. 6 от делото/ С. ЕООД е прекратил трудовия договор на Я. И. Я. на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в която като причина е посочено – „прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника в срока на изпитване, без спазване на уговореното в трудовия договор предизвестие в полза на работодателя“.

2

На 12.02.2022 г. С. ЕООД и Я. И. Я. подписали Споразумителен протокол за прихващане на вземания /л. 7 от делото/, със който се споразумели за следното: т. 1 Помежду им е склочен Трудов договор от 08.01.2021 г. на основание чл. 70 във връзка с чл. 67, ал, l, т. 1 от Кодекса на труда с уговорен срок на изпитване 6 (шест) месеиа в полза на работодателя, като работникът е подал молба на 31.01.2022г. за прекратяването на договора без предизвестие и преди изтичане на изпитателния срок. т . 2. Работникът дължи на Работодателя обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор в размер на 3(три) брутни месечнн възнаграждения и 100 евро (сто евро), представляващи липси от неотчетен служебен аванс. т.3 Работодателят дължи на Работника сумала от 1378,22лв. (хиляда триста седемдесет и осем лева и 22 ст.), представляваша командировъчни дневни пари за месец Януари 2022г. т.4. Дължимите на Работодателя суми по т. 2 да бъдат прихванати от сумата за получаване от Работника по т. 3. т.5. Разликата, дължима от Работника, да бъде преведена в срок до 25.02.2022г.

С Протоколно определение 140/18.07.2023 г. съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че процесния трудов договор е прекратен преди изтичане на 6-месечния срок за изпитване.

По инцидентния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за обявяване на точка 2, 4 и 5 от споразумението за нищожни:

Спорът относно недействителността на посочените клаузи е преюдициален за уважаване на главния иск, доколкото ищецът основава претенцията си за заплащане на претендираната от него сума именно на сключения между страните споразумителен протокол, респективно на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ.

Трудовият договор във връзка, с който е подписано споразумението е сключен като безсрочен, предвид което относно предизвестието приложение намира първото изречение на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ.

Съгласно първото изречение на чл. 326, ал. 2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

3

Тоест когато страните не са уговорили изрично срок на предизвестието същият е 30 дни, като по-дълъг срок е приложим само, ако изрично е уговорен.

В случая видно от съдържанието на трудовия договор /л. 4/ страните са се уговорили за по-дълъг срок на предизвестието, но само след изтичане на срока на изпитване – съгласно т. 4в от трудовия договор „ в случай на прекратяване на договора след изтичане на срока на изпитване , срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е три месеца за всяка от страните“.

Никъде в договора не е уговорен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия в срока за изпитване, какъвто е настоящия случай.

Съгласно чл. 70, ал. 3 КТ през време на изпитването страните имат всички права и задължения, както при окончателен трудов договор.

Предвид което при липсата на изрична уговорка за по-дълъг срок на предизвестието при прекратяване на договора в срока на изпитване, приложение намира общото правило на първото изречение на чл. 326, ал. 2 от КТ, че срокът на предизвестието е 30 дни.

Ето защо калузата на т. 2 от Споразумителния протокол за прихващане на вземания /л. 7 от делото/, в частта, с която е уговорено, че дължимото от работника обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие е в размер на 3 брутни заплати, вместо на една заплата е нищожно на основание чл. 26, ал.

1, предл. едно като противоречащо на закона и в тази част искът следва да се уважи като основателен.

Уговорките на т. 4 и т. 5 съдът намира, че не са нищожни, доколкото в тях не е уговорен изрично размера на дължимата от работника сума, а размера на прихващането зависи от размера на реално дължимите суми, което пък обуславя дали ще е налице дължима от работника разлика за доплащане.

По главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата 766.78 лв ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба.

Искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че тази сума се дължи на основание т. 4в от трудовия договор, с която страните се били уговорили за 4 по-дълъг срок на предизвестието от 3 месеца.

Както вече беше изяснено видно от съдържанието на трудовия договор /л. 4/ страните са се уговорили за по-дълъг срок на предизвестието, но само след изтичане на срока на изпитване – съгласно т. 4в от трудовия договор „ в случай на прекратяване на договора след изтичане на срока на изпитване , срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е три месеца за всяка от страните“.

Сумата не се дължи и въз основа на сключения от страните Споразумителния протокол за прихващане на вземания /л. 7 от делото/.

По изложените по-горе съображения във връзка с предявения инцидентен установителен иск се налага изводът, че уговорката на т. 2 от Споразумителния протокол, в частта, с която е уговорено, че дължимото от работника обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие е в размер на 3 брутни заплати се явява нищожна. Нищожните уговорки не обвързват страните и не могат да породят валидни правни последици. Предвид което искът следва да се отхвърли изцяло.

По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за недължимо прихваната сума в размер на 533.22 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

С т. 1 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС е разяснено, че първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Прието е, че начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

В случая няма реално предаване, съответно получаване на суми.

Прихващането е способ за изпълнение на задължения, при който нито една от страните реално не предава нищо на другата, респективно нито една от страните реално не получава нищо от другата.

При неоснователно обогатяване

5 следва да има имуществено разместване, а в случая не е налице такова.

Претендираната сума не е излизала от патримониума на Я. Я., предвид което същата изобщо не е получавана от С. ЕООД и дружеството не се е обогатило неоснователно за негова сметка.

Предвид което претенцията за връщане на сумата от 533.22 лева, като получена без основание от С. ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски съобразно уважените /чл. 78, ал. 1 ГПК/, респективо отхвърлените искове /чл. 78, ал. 3/.

Предвид отхвърлянето на главния иск на ищеца не се дължат разноски за предявения от него иск, респективно за обезпечителното производство. На същият се дължат разноски за отхвърления насрещен иск. В случая по делото е представена вносна бележка за заплатен хонорар в размер от 500 лева /л.

69/, в който е отразено, че е по договор за правна защита от 10.04.223 г. По делото са представени два договора от тази дата – единият на л. 59 за защита по насрещния иск и другият на л. 70 за защита по инцидентния иск. В представения списък за разноски /л. 85/ е отразено, че хонорара от 500 лева е платен за защита по двата иска, като не е разграничено каква част от общия хонорар е за защитата по всеки от двата иска. Поради което съдът намира, че адвокатския хонорар е заплатен при равни части – или за отхвърления насрещен иск на ищеца се дължат 250 лева.

На ответника се дължат разноски за отхвърления главен иск /400 лева – адвокатско възнаграждение/, както и за уважения инцидентен установителен иск /200 лева – за адвокатско възнаграждение и 30 лева – за държавна такса/.

Ответникът не е заплатил държавна такса за разглеждане на отхвърления насрещен иск, поради което същият следва да бъде осъден да заплати 50 лева по сметка на Районен съд - Берковица съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

6

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД от С. ЕООД с ЕИК 175286470 със седалище и адрес на управление: с. Лозен, ул. „Горица“ № 14, община Столична против Я. И. Я. с ЕГН ********** от гр. Вършец, ул. „Бреза“ № 66 за осъждане да му заплати сумата 766.78 лв ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.